Velyo Velev v. Bulgaria (Application no.16032б07), 27 may 2014
През октомври 2004 г. на жалбоподателя била наложена мярка за неотклонение „задържане под стража“ по обвинение за незаконно притежание на оръжие. Той бил настанен в затвора в гр. Стара Загора през следващите 29 месеца.През септември 2005 г. жалбоподателят подал молба до директора на затвора да му бъде разрешено да продължи средното си образование в училището, което действало на територията на затвора, но получил отказ с мотива, че той вече веднъж е бил осъждан и при предстоящото му второ осъждане ще има статут на рецидивист, поради което не е допустимо да бъдат държани заедно неосъждани преди лица с рецидивисти. След като изчерпил цялата административна процедура той сезирал административния съд в Стара Загора, който се произнесял в негова полза, тъй като приел, че при липса на второ осъждане жалбоподателят не следва да бъде третиран като рецидивист. По жалба от страна на директора на затвора Върховният административен съд отменил решението на долната инстанция, изтъквайки, че Законът за изпълнение на наказанията /отм./ предоставя право на образование само на лишените от свобода, но не и на лицата с мярка за неотклонение „задържане под стража“.
Европейският съд не приема нито един от аргументите на Правителството, изтъкнати в подкрепа на отказа на властите да разрешат на жалбоподателя да продължи образованието си. Той припомня, че за държавите не съществува задължение да осигуряват право на образование на затворниците. Но там, където в затворите съществуват образователни институции, ограниченията на това право не следва да бъдат произволни, а да се основават на закона и да преследват легитимна цел. Европейският съд се позовава на Препоръката на Комитета на Министрите, приета през 1987 г. относно Минималните европейски правила за затворите (т.96), изменена и допълнена с по-новата й версия през 2006 г.(R (2006) 2), както и на Препоръката от 13 октомври 1989 г. относно образованието в затворите (т.4, 6, 17), в които се препоръчва да бъдат насърчавани лишените от свобода да участват активно в образователния процес. В случая обаче властите не са представили нито практически причини /например, липса на ресурси в училището на затвора/, нито са дали ясни обяснения относно правното основание за отказа да бъде записан жалбоподателят в училището на затвора. Нещо повече – изтъкнатите основания за отказ на администрацията на затвора се различават от аргументите в окончателното решение на Върховния административен съд, а Правителството в неговото становище излага и доводи, които не фигурират в проведените процедури пред националните инстанции, а така също не са подкрепени и с никакви доказателства. Европейският съд достига до извода, че отказът да бъде записан жалбоподателят в училището на затвора не е бил достатъчно предвидим, не е преследвал легитимна цел и не е бил пропорционален на тази цел. Поради това той установява нарушение на чл. 2 от Протокол 1.
Решението е класифицирано с най-високата степен на важност 1 по скалата от 1 до 5 на Европейския съд.
ст 1 по скалата от 1 до 5 на Европейския съд
