Vetsev c. Bulgarie (Requête no 54558/15)
На 6 февруари 2015 г. жалбоподателят е задържан в Пазарджик и му е определена мярка за неотклонение задържане под стража за грабеж. На 14 август обвинителният акт е внесен от прокуратурата в районния съд на Пазарджик. На 18 септември 2015 г. г-н Вецев е информиран за смъртта на брат си, който е живеел в Германия. Той веднага сезира съда, за да поиска разрешение да присъства на погребението на починалия, което е планирано да се извърши на 26 септември 2015 г. в София. На 25 септември 2015 г. в съдебно заседание съдът уважава молбата и разрешава на г-н Вецев да присъства на погребението между 8.30 и 16.00 часа, като разпорежда той да бъде екскортиран до София. По повод постановеното определение областната служба „Охрана“ към Министерството на правосъдието възразява, че съгласно Правилника за устройството и дейността на главна дирекция « Охрана тя може да осигури транспорт за задържаните лица само за явяването им пред съд, но не и поради други причини. Съдът отменя първоначалното си определение, като се мотивира наред с другото и с това, че не е оправдано подобна услуга да бъде във финансова тежест на държавата, още повече – в неработен ден.
На 28 октомври 2015 г. съдът одобрява постигнатото споразумение между жалбоподателя и прокуратурата, с което той се признава за виновен и приема да изтърпи наказание от 18 месеца лишаване от свобода.
Жалбоподателят повдига оплакване за нарушеното му право на семеен и личен живот поради отказа на властите да му разрешат да присъства на погребението на брат си.
Правителството възразява, че това е мярка, предвидена в закона и ограничението й е оправдано с оглед ограниченията на ал.2 на чл. 8 от Конвенцията.
Съдът напомня, че макар и всяко задържане да води до ограничаване на личния и семеен живот, все пак отказът да се разреши на един задържан да напусне мястото на задържане, за да присъства на погребение на свой близък представлява намеса в неговото право на неприкосновеност на личния и семеен живот по смисъла на чл. 8 от Конвенцията (Płoski c. Pologne, no 26761/95, § 32, 12 novembre 2002). За да бъде спазена тази разпоредба, намесата трябва да е предвидена в закона, да преследва една от легитимните цели, предвидени в чл. 8, ал. 2 и да бъде „необходима в едно демократично общество“, т.е. да е пропорционална на преследваната цел. Съдът уточнява, че съгласно неговата практика чл. 8 не гарантира безусловно право на разрешение за излизане от местата за задържане по повод присъствие на погребение. Но именно националните власти, които са сезирани с подобна молба, следва да преценят нейната основателност. А съдът е този, който трябва да осъществи контрол върху конкретните мерки от гледна точка на правата, гарантирани от Конвенцията. (Płoski, цтирано по-горе, § 38, Czarnowski c. Pologne, no 28586/03, § 26, 20 janvier 2009, et Kanalas c. Roumanie, no 20323/14, § 66, 6 décembre 2016).
Анализирайки предпоставките за наложеното ограничение на жалбоподателя, Съдът констатира, че мярката е била предвидена в закона, обаче тя е била непропорционална, защото мотивите, поради които е бил постановен отказ да се удовлетвори молбата на жалбоподателя не са били от решаващо естество. Националните власти са отказали на жалбоподателя да присъства на погребението на брат си, поради липсата на подобна регламентация в законодателството без да обосноват решенията си на индивидуалната преценка на случая и да извършат преценка на пропорционалността – от една страна на правото на жалбоподателя на неприкосновеност на личния и семеен живот, а от друга – на изискванията за защита на обществения ред и предотвратяване на извършването на престъпления. Ето защо Съдът намира, че правителството не е доказало, че намесата в личния и семеен живот на жалбопозателя е била „необходима в едно демократично общество“(подобно на Feldman c. Ukraine (no 2), no 42921/09, § 35, 12 janvier 2012).
Установено е нарушение на чл. 8 от ЕКПЧ.