Vladimir Georgiev v. Bulgaria (Application no. 61275/00), 16 Oktober 2008

(Лошо третиране в място за предварително задържане и формално проведено разследване, което не е целяло да установи кои са причинителите на уврежданията.)

Жалбоподателят бил задържан по обвинение за нанесена телесна повреда. По обясненията му той отказал да подпише показания, че не желае да дава обяснения и заради този отказ е бил малтретиран от няколко полицаи, след което е завързан с белезници за една тръба на нивото на главата му, където престоява няколко часа. В следващите два дни му е нанасян побой поради опита му да си пререже вените със счупено стъкло, завързан е с белезници зад гърба и е съблечен гол. Прегледан е от служебен лекар и от лекар в болницата на МВР. След освобождаването му 10 дни по-късно по негова инициатива е освидетелстван и съдебният  лекар установява множество наранявания и хематоми по място и време, съответстващи на обяснението за получаването им. Жалбоподателят сезира Софийската военно-окръжна прокуратура, но  след извършена предварителна проверка бил постановен отказ от образуване на досъдебно производство, оставен в сила от по-горните прокурорски инстанции. Районният съд отхвърлил подадената от жалбоподателя тъжба, намирайки, че оплакванията сочат на извършено престъпление от общ характер.

Европейският съд отбелязва, че нито националните власти, нито Правителството, са се опитали  да дадат  обяснение или да представят необходимите доказателства, които биха могли да хвърлят съмнение относно твърденията на жалбоподателя. Напротив, решенията на органите на прокуратурата дават да се разбере, че охранителите са използвали сила, за да ограничат жалбоподателя. Ето защо Съдът стига до заключението, че нараняванията, понесени от жалбоподателя, са резултат от третиране, за което държавата  носи отговорност. По-нататък той анализира въпроса доколко тази сила е била необходима в конкретния случай. Основавайки се на представените доказателства, Съдът приема, че силата, използвана срещу жалбоподателя, е била очевидно прекомерна както по интензитет, така и по продължителност. Ето защо той установява, че е допуснато нарушение на чл. 3 в неговите материални аспекти.

По повод оплакването за липса на ефективно разследване за действията по малтретиране  съдът отбелязва, че в „случаите, когато едно лице повдига едно защитимо твърдение, че то е сериозно малтретирано от полицията в нарушение на член 3, тази разпоредба, във връзка с общото задължение на държавата, съгласно член 1 на Конвенцията да „осигуряват на всяко лице под тяхна юрисдикция правата и свободите, определени в . . . . [] Конвенцията „, изисква имплицитно да се извърши ефективно официално разследване. Това разследване трябва да може да доведе до установяване и наказване на отговорните лица“(§42) В конкретния случай не са били разпитани всички свидетели на малтретирането, нито са били обсъдени наличните медицински документи. Отговорността по ЗОДОВ не би могла да установи отговорността на виновните полицейски служители. Ето защо Съдът установява нарушение на чл. 3 и в неговите процесуални аспекти.

Author

Write A Comment