Yonchev v. Bulgaria (Application no. 12504/09), 7 december 2017
Жалбоподателят като полицейски служител участва в няколко задгранични мисии. През 2001 г. по повод предстоящо включване в нова мисия, се налага той да премине психологически тест в Института по психология на МВР, след което е информиран, че резултатът е отрицателен и той не е включен в мисията. Той оспорва тази оценка пред директора на института, но последният го информира писмено, че по време на самата процедура той е имал правото да задава въпроси на психолога.
През 2002 г. жалбоподателят напуска МВР, но кандидатства да бъде включен в задгранична мисия и отново получава отрицателна психологическа оценка. Тя е оспорена пред Министъра на вътрешните работи, Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред на парламента и Президента на републиката. На 12 февруари 2003 г. жалбоподателят подава заявление по Закона за защита на личните данни, за да получи достъп до документите, съдържащи се в личния му досие в Министерството на вътрешните работи. Той твърди, че досието съдържа данни, които могат да се считат за лични по смисъла на този закон, включително „оценки, резултати от различни тестове, данни от психологически ценки“.
В последвалото административно и съдебно производство, компетентните национални органи не се позовават на отделни документи или на категории документи, а вместо това окачествяват исканата от жалбоподателя информация като „лични данни“ от лично досие, което съдържало класифицирана информация и макар и само отделни документи да имали такъв характер, то като цяло не можело да му бъде предоставено.
Отказът на министъра на вътрешните работи от 17 октомври 2006 г. да предостави достъп на жалбоподателя до личното му досие е обжалван пред Върховния административен съд. Жалбоподателят излага аргументи, че след като е напуснал министерството на вътрешните работи, тази информация вече следва да бъде декласифицирана, поради това, че е изтекъл съответният период от време. Наред с това оценката засяга неговата професионална идентичност, поради което за него е важно да получи достъп до нея. С решение на тричленен състав на ВАС жалбата е оставена без уважение. Той приема, че решението на министъра е добре обосновано и че министърът правилно е счел, че въпросната информация е класифицирана. Съдът посочва, че макар и в досиетата на полицейските служители да са включени и документи, които не съдържат чувствителна информация, те трябвало да бъдат класифицирани в тяхната цялост поради наличието на някои класифицирани документи.Това решение е оставено в сила от 5-членен състав на ВАС, който допълва, че декласифицирането на документи може да се извърши само след изрично решение на компетентния служител, въпреки изтичането на съответните срокове.
Съдът не приема възражението на правителството за неизчерпване на вътрешните средства, тъй като жалбоподателят не бил сезирал Държавната комисия за защита на личните данни. Той взема под внимание обяснението на жалбоподателя, че е предпочел направо да се обърне към националния съд.
Съдът отбелязва, че за жалбоподателя е било жизнено важно да получи необходимата информация, за да разбере оценката на психологическата си годност във връзка с участието си като полицейски наблюдател в международна мисия, а същевременно твърдението на Правителството, че той своевременно е бил напълно информиран за нея очевидно не се доказва. Самият жалбоподател отбелязва, че именно поради неясната и неточна информация е бил принуден да започне съдебните производства. Затова Съдът заключава, че при тези обстоятелства позитивното задължение на държавата по член 8 от Конвенцията изисква тя да осигури ефективна и достъпна процедура, позволяваща на жалбоподателя да има достъп до цялата информация. Той констатира, че никога не е било доказано от властите във вътрешното производство или в производството пред него, че всички документи в досието на жалбоподателя са били класифицирани като държавна тайна. Дори и в самото досие да е имало отделни документи, които да представляват класифицирана информация, очевидно самите психологически оценки не са имали такъв характер. Те са били представени от Правителството на Съда и не съдържат никаква задължителна маркировка за сигурност. Нещо повече, самото МВР не е твърдяло в хода на процедурите пред националните съдилища, че тези оценки сами по себе си съдържат класифицирана информация. Съдът констатира, че частичният достъп до досието на жалбоподателя е възпрепятстван от правилото, според което дори когато един от документите в досието е класифициран, останалото автоматично се счита за класифицирано и следователно подлежи на правилата за защита на класифицираната информация. В резултат на това властите са били възпрепятствани да определят коя от информациите, съдържаща се в досието на жалбоподателя, е била класифицирана и коя не. Вътрешните съдилища са приели тази обосновка и също така са отказали да преценят кои документи в досието са били класифицирани, независимо дали това е било направено в съответствие с националното законодателство, и дали е бил възможен частичен достъп до преписката.
Съдът намира, че държавата не е изпълнила свиете позитивни задължения да осигури ефективна и достъпна процедура, позволяваща на жалбоподателя да има достъп до цялата необходима информация, която би му позволила да разбере оценката за неговата психологическа годност за позицията на полицейски наблюдател в международна мисия.Затова той установява нарушение на чл. 8.
