Yordan Ivanov and Others v. Bulgaria (Application no. 70502/13), 11 January 2018
Жалбоподателите са 9 български граждани, сред които председателят и зам.-председателят на нерегистрираната „ОМО Илинден“. Те повдигат оплакване във връзка с отказа на властите да извършат регистрация на тяхната неправителствена организация на основание Закона за юридическите лица с нестопанска цел /ЗЮЛНЦ/.
Отказът за регистрация е предмет на редица предходни решения на Европейския съд – Stankov and the United Macedonian Organisation Ilinden v. Bulgaria, nos. 29221/95 and 29225/95, ECHR 2001-IX; United Macedonian Organisation Ilinden and Ivanov v. Bulgaria, no. 44079/98, 20 October 2005; United Macedonian Organisation Ilinden-PIRIN and Others v. Bulgaria, no. 59489/00, 20 October 2005; Ivanov and Others v. Bulgaria, no. 46336/99, 24 November 2005; United Macedonian Organisation Ilinden and Others v. Bulgaria, no. 59491/00, 19 January 2006; United Macedonian Organisation Ilinden and Ivanov v. Bulgaria (no. 2), no. 37586/04, 18 October 2011; United Macedonian Organisation Ilinden and Others v. Bulgaria (no. 2), no. 34960/04, 18 October 2011; Singartiyski and Others v. Bulgaria, no. 48284/07, 18 October 2011; and United Macedonian Organisation Ilinden-PIRIN and Others v. Bulgaria (no. 2), nos. 41561/07 and 20972/08, 18 October 2011.
На 19 септември 2010 г. деветдесет и осем членове на сорганизацията провеждат учредително събрание, на което решават да създадат организацията и да я регистрират, във връзка с което приемат съответните учредителни актове и избират лицата, които да , представляват. На 27 септември 2010 г. съответните документи са подадени в Благоевградския окръжен съд, който неколкократно връща документите с искане да се отстранят недостатъците в документите за регистрация. С решение от 3 февруари 2012 г. съдът отказва да регистрира „Илинден“ поради това, че не са изпълнени указанията му – не са били изяснени ясно компетенциите на учредителните органи на сдружението; освен това целите, определени в устава , противоречат на член 44 от Конституцията, тъй като са насочени срещу сигурността на останалите граждани и биха довели до враждебни отношения между „дискриминирани македонци“ и други български граждани. Решението е обжалвано пред Софийския апелативен съд, който потвърждава отказа да бъде регистрирано сдружението. Той посочва в мотивите си, че целите, посочени в устава, са политически,а това не е допустимо за асоциация, която иска регистрация съгласно ЗЮЛНЦ. В решението е записано, че то подлежи на касационно обжалване. В законноустановения срок то е обжалвано. ВКС не допуска жалбата до касация, приемайки, че междувременно влезлият в сила нов ГПК не допуска до касационно обжалване решенията на апелативните съдилища във връзка с процедурите по ЗЮЛНЦ и че те са окончателни. Това определение е оставено в сила след обжалването му от друг състав на ВКС.
Съдът обсъжда обстойно въпроса относно допустимостта на жалбата с оглед 6-месечния срок и неговото начало – дали това е датата на постановеното решение на апелативния съд, дали датата на първото определение на ВКС или датата на окончателното определение на ВКС. Той приема, че именно от последния съдебен акт (второто определение на ВКС) следва да се изчислява срокът предвид нестабилната съдебна практика по този въпрос след влизането в сила на новия ГПК и наложилото се приемане на специално тълкувателно решение по този въпрос.
Съдът отбелязва, че отказът да се регистрира „ОМО Илинден“ представлява „ограничение“ както на правото на свобода на сдружаване на самата организация, така и на нейните членове. Той отбелязва, че не се налага да се изследва дали това ограничение е било „предвидено от закона“ или дали е преследвало легитимна цел, тъй като дори и при положителен отговор на тези два въпроса, то не е „необходимо в едно демократично общество“ поради следните причини. Отказът за регистрация се основава на две основания. Първото е, че организацията застъпва сепаратистки идеи, способни да предизвикат конфронтационни нагласи и основаващи се на „несъстоятелни“ исторически интерпретации. Второто е свързано с охарактеризирането на целите на организацията като политически и следователно присъщи и допустими само за политическа партия. Съдът обаче припомня, че в неговото решение United Macedonian Organisation Ilinden and Others (no. 2, §§ 36 и 38-39 тези две причини са счетени за недостатъчни, за да оправдаят отказ за регистрация. Наред с това според него претендираните формални проблеми с документите за регистрация на организацията, посочени в решението на Благоевградския окръжен съд, не са толкова сериозни, че да представляват самостоятелно основание за отказ от регистрация. Поради това Съдът установява нарушение на чл. 11.
Във връзка с оплакването за нарушение на чл. 14 във вр. с чл. 11 Съдът констатира, че то се основава на същите факти, на които се позовават жалбоподателите по повод оплакването си по чл. 11. Поради това той не намира основание да разглежда допустимостта и основателността му.
