Yordanov and Dzhelebov v. Bulgaria (Applications nos. 31820/18 and 31826/18),6 june 2020
/решение на комитет/
Жалбоподателите се оплакват от лоши материални условия в местата за задържане под стража и лишаване от свобода. Първият от тях е бил задържан за 1 месец и 8 дни(през периода ноември-декември 2012) и повторно за 2 месеца и 11 дни (в периода август – ноември 2015 г.) в следствения арест в Пазарджик. Той твърди, че там е липсвал чист въздух, достатъчна дневна светлина,възможности за разходка и упражнтения навън, имало е ограничение за ползването на течаща вода и посещения в тоалетна, недостатъчна и некачествена храна и е бил принуден да използва пластмасова кофа за естествените си нужди. Поради разрешеното тютюнопушене в килиите, кой е бил пасивен тютюнопушач. Вторият жалбоподател повдига оплаквания за лоши материални условия в Старозагорския и Пазарджишкия затвори в периода април-май 2015, май-декември 2015 и юни-септември 2016 г., изразяващи се в пренаселеност на килиите, ограничен достъп до тоалетни, наличие на насекоми в килиите, неподдържане на чистота. Два пъти той е бил изолиран в наказателна килия за наложени дисциплинарни наказания, където е бил принуден да се храни и да удовлетворява естествените си нужди в пластмасова кофа.
Съдът се позовава на добре установената си собствена практика във връзка с неадекватните условия на задържане (Muršić v. Croatia [GC], no. 7334/13, §§ 96-101, ECHR 2016 and Ananyev and Others v. Russia, nos. 42525/07 and 60800/08, §§ 149-59, 10 January 2012). Той припомня и постановеното пилотно решение по делото Neshkov and Others v. Bulgaria (nos. 36925/10 and 5 others, 27 January 2015), в което вече е установил нарушение във връзка с подобни оплаквания като изложените в настоящите жалби. Той подчертава, че не намира основания да се отклони от направените изводи. Съдът отбелязва, че и двамата жалбоподатели са предявили искове за обезщетение за вреди от лошите условия на задържане. Тези производства все още са били висящи, когато е въведена новата процедура и възможността да се претендира обещетение на осн. чл. 284 от ЗИНЗС – 7 февруари 2017 г. С § 49 от преходните и заключителните разпоредби на ЗИД на ЗИНЗС се предвижда, че висящите производства за обезщетение по чл. 1 от ЗОДОВ следва да бъдат разгледани по новия ред. Така исковете на двамата жалбоподатели са разгледани от ВАС по новия ред и са им присъдени обезщетения съгласно нововъденетого вътрешноправно средство за защита. За Европейския съд самият факт, че обезщетението, присъдено на жалбоподателите е твърде ниско, не поставя под съмнение ефективността на това средство за защита. (Delle Cave and Corrado v. Italy, no. 14626/03, §§ 43 and 45, 5 June 2007, and Simaldone v. Italy, no. 22644/03, § 71, 31 March 2009). Европейският съд достига до извода, че жалбоподателите са разполагали с ефективно средство за защита по отношение на условията на задържането им, поради което жалбите им са допустими и за част от периода – основателни, поради което им присъжда обезщетения за неимуществени вреди.