Yordanov and Others v. Bulgaria(Applications nos. 265/17 and 26473/18),26 september 2023
Жалбите са свързани с оплаквания за непропорционална намеса в правото на мирно ползване на собствеността по чл. 1 от Протокол 1 във връзка с отнемането на имущество на основание Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество от 2012 г.
Фактите по първата жалба са следните.
През 2008 г. жалбоподателят лично или чрез своя фирма, чийто едноличен собственик е, закупува недвижими имоти на обща стойност от 496 хил. лв. Данъчните власти изискват информация за източника на средствата и той представя митническа декларация, че законно е внесъл сумата. Впоследствие от него са изискани документи за източника на средствата и жалбоподателят представя документи, удостоверяващи, че между 2005 и 2008 той е придобил средствата в Белгия, където е живял преимуществено. По-късно се установява, че част от документите са неистински. Установено е, че на този етап жалбоподателят не е заплащал данъци в Белгия.
С присъда на Търговищкия окръжен съд от 20 ноември 2012 г. жалбоподателят е осъден за това, че не е подал данъчна декларация за 2008 г. и е представил неистински документи пред фискалните власти, като по този начин е избегнал плащането на около 90 000 лв. Тъй като в хода на процеса сумата е изцяло платена, той е освободен от наказателна отговорност и е осъден да заплати глоба от 4000 лв.
През 2013 г. Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество започва производство по Закона от 2012 г. срещу жалбоподателя, съпругата му и дружеството, чийто едноличен собственик е той. Тя разследва техните приходи и разходи за периода 2003 г. – 2013 г. През март 2014 г. Комисията внася в съда искане за отнемането на апартамент, няколко превозни средства, парични суми в банкови сметки, стойността на дяловете в компании, които са тяхна собственост, както и множество притежавани от тях парцели и паричната равностойност на други парцели, закупени от тях и впоследствие препродадени на трети лица.Няма данни за общия размер на имуществото,за което е направено искането.
Молбата на Комисията е удовлетворена от националните съдилища (с решение на Търговищкия окръжен съд от 26 юни 2015 г., решение на Варненския апелативен съд от 10 февруари 2016 г. и определение на ВКС от 23 юни 2016 г., с което жалбата не е допусната до касация).
На националните съдилища е предоставена информация, изпратена от белгийските власти по процедура за правна помощ, че жалбоподателят е бил разследван в Белгия за трафик на хора, пране на пари и нарушения на данъчното законодателство. През 2011 г. той е признал пред белгийски орган, че е използвал „незаконни приходи“ от подобни дейности за придобиване на превозни средства и недвижимо имущество в България. Българските съдилища приемат, че няма индикации жалбоподателят да е бил официално обвинен или осъден в Белгия и следователно не е доказано, че той е участвал в незаконни дейности. В хода на производството е установено, че през разглеждания период жалбоподателят и съпругата му са имали доста малък доход от законни източници, а твърденията им, че са получили като подарък от брата на жалбоподателя сумата от 900 хил. лв в периода 1999-2007 се удостоверяват единствено от показанията на самия брат. Жалбоподателят и съпругата му са посочили и че са получавали възнаграждение като управители на няколко притежавани от тях компании в Белгия, както и дивиденти. Но тези твърдения не се основават на писмени доказателства (записи в счетоводни книги), а само на свидетелски показания. Жалбоподателят и съпругата му са подали данъчни декларации за доходи в България и Белгия, като са декларирали значителни доходи за периода 2006-2013 г., но това е направено едва през 2014 г., след образуване на производството за отнемане на имущество и не доказват реални доходи или неговия законен произход. Колкото до обстоятелството, че през 2008 г. жалбоподателят и съпругата му са внесли в България и декларирали 340 000 евро, за които се твърди, че са получени от икономически дейности в Белгия, съответните документи, установяващи какъв би могъл да бъде законният произход на тази сума, вече са били установени като фалшиви в съдебното решение от 20 ноември 2012 г., осъждащо жалбоподателя. Установено е, че има голямо несъответствие между изразходваните суми през проверявания период и законно установените приходи на жалбоподателите. Така съдилищата стигат до извода, че имуществото, за което се иска отнемане, е придобито с неправомерно получени доходи.
На възражението на жалбоподателя, че не е установена връзка между престъплението, за което е осъден, и имуществото, за което се иска конфискация, както апелативната, така и касационната инстанция отбелязват, че според закона от 2012 г. не е необходима такава връзка. Всяко установяване на престъпна дейност е само отправна точка, позволяваща на Комисията да започне разследване, но предпоставките за реалното отнемане са „откъснати“ от наказателното производство и неговия резултат.
Жалбоподатели по втората жалба са съпрузи и еднолично дружество с ограничена отговорност, което е тяхна собственост.
С присъда на Разградския окръжен съд от 26 март 2014 г първава жалбоподателка е осъдена за две престъпления. Първото е за това, че не е декларирала доходи, получени от чужбина в периода 2008 г. – 2013 г. чрез Western Union и Money Gram от лица, живеещи в чужбина, на обща стойност около 163 000 евро (EUR) и е избегнала заплащането на данък върху доходите на обща стойност от 52 317 лева (BGN). Второто престъпление е ,че между 2008 г. и 2011 г., използвайки неистински документи, тя е получил неправомерно 2300 лв. детски надбавки без да има право на това. Тази сума е била върната от нея междувременно.
Тъй като престъпленията, извършени от първата жалбоподателка попадат в обхвата на Закона от 2012 г., през 2014 г. Комисията образува производство срещу тримата жалбоподатели, като проверява финансовото им състояние между 2004 г. и 2014 г. През 2015 г. подава иск срещу тях за отнемане на следното имущество: апартамент в Разград и няколко парцела, някои от които с построени върху тях сгради; парични суми, получени от продажбата на други парцели и лек автомобил; стойността на дяловете на втория жалбоподател в дружеството и паричните вноски в дружеството от негова страна; парични суми, вложени от първия и втория жалбоподател в множество банкови сметки; парична сума, равняваща се на остатъка от 163 000 евро, получени от първата жалбоподателка, а именно минус инвестициите в активите, описани по-горе, за която се твърди , че е „неустановен произход“. Общата стойност на имуществото, за което се иска отнемане, е 535 624 лв. (според искането на самата Комисия).
С решение от 19 октомври 2019 г. Разградският окръжен съд отхвърля молбата за отнемане, като по-специално установява, че 163 000 евро, получени от първата жалбоподателка, не са незаконно придобито имущество. На 24 февруари 2017 г. Варненският апелативен съд отменя решението и уважава изцяло молбата, приемайки, че има голямо несъответствие между приходите и разходите на жалбоподателите. Основният въпрос по делото е дали парите, получени от първата жалбоподател – общо 163 000 евро – могат да се считат със законен произход. Жалбоподателите твърдят, че парите са от подаръци, някои от които по повод сватби и други семейни тържества, както и от заеми. Въпреки това Варненският апелативен съд не приема, че те имат законен произход.Самата констатация на данъчните власти, че парите са облагаем доход, не може да докаже такъв произход според съда. Поради това се приема, че активите подлежат на отнемане. ВКС не допуска до касация жалбата на касаторите с определение от 6 декември 2017 г.
В своето решение Европейският съд прави исторически преглед на законодателството за отнемане на незаконно придобито имущество, посочва различието в подходите на закона от 2005 и този от 2012 г. Подчертана е основната разлика – новият закон предвижда отнемане на „незаконни“ активи, а не на „облаги от престъпления“ (както е била регламентацията в закона от 2005 г.), което според Правителството в доклада му пред Комитета на министрите на СЕ от 2017 г., би повишило ефективността в противодействието на корупцията и организираната престъпност. Представени са основните моменти от решението на КС от 13.10.2013 г., в което е прието, че разпоредбите на закона от 2012 г. не противоречат на Конституцията, не нарушават принципа на правната сигурност и гарантират в достатъчна степен правата на трети лица.
Съдът отхвърля всички възражения на правителството за недопустимост на жалбите, намира, че те са достатъчно обосновани и ги разглежда по същество.
Отбелязва се, че няма спор между страните, че става въпрос за намеса в правото на мирно ползване на собствеността, както и че отнемането на притежания е законно, тъй като е извършено на основание закона от 2012 г. Съдът достига до извода, че законът преследва легитимна цел в обществен интерес, а именно: да се предотврати незаконното придобиване на имущество чрез престъпления или административни нарушения.
Основният въпрос, който се поставя и в двете жалби, е относно пропорционалността на намесата. Съдът припомня, че във водещото си решение по делото Todorov and Others v. Bulgaria (nos. 50705/11 and 6 others, §§ 90-110, 13 July 2021) той е направил детайлен анализ на основните недостатъци на закона от 2005 г. Правейки паралел с него, той установява, че някои от тях са пренесени и в приложимия към настоящите случаи закон от 2012 г. Така списъкът на предикатните престъпления е твърде широк и обхваща освен сериозни престъпления свързани с корупция, организирана престъпност и наркотици, пране на пари, но и други, не толкова сериозни, включително и административни правонарушения. Наред с това отново е твърде широко и приложното поле на закона във времеви обхват (макар че вече той е десет, а не двадесет и пет години), а наред с това законът е приложим и за предикикатни престъпления, извършени преди периода на приемането му.Това поставя в твърде трудно положение лицата, които трябва да докажат законността на доходите си, доколкото националните съдилища не приемат свидетелските показания като доказателство за определени транзакции чрез които тези лица са получили част от доходите си. Въпреки посочените недостатъци Съдът прави уговорката, че те сами по себе си не водят до заключението за несъответствие на закона с Конвенцията. Но поводът за безпокойство е свързан по-скоро с това, че според закона от 2012 г. се приема, че ответниците в тези производства в продължение на много години са били замесени в неуточнени престъпни и незаконни дейности без те да бъдат доказани. Той декларира, че ще приложи същия подход, както и по делото Todorov and Others v. Bulgaria. За да приеме, че намесата е законна, националните съдилища, допускащи отнемането на имущество, трябва да съберат доказателства за извършеното престъпление или правонарушение, в резултат на което са придобити активите, за които се приема, че са незаконни. Това е своеобразна противотежест на предимството на държавата в тези производства, в които ответниците са ограничени да доказват законността на доходите си.
Връщайки се към конкретните случаи, Съдът отбелязва, че жалбоподателят по първата жалба е бил осъден за укриването на данъци – престъпление, което само по себе си не носи финансова облага, тъй като той в крайна сметка е заплатил дължимия данък, макар и със закъснение.Освен това осъждане националните съдилища не установяват да се е занимавал с каквато и да било друга престъпна дейност. Европейският съд не вижда причина да се съмнява в заключението на националните съдилища, че жалбоподателят не е успял да докаже законността на доходите, които да оправдаят придобитите от него активи. Той намира, че то не е произволно или явно необосновано в светлината на обстоятелствата по жалбата. Въпреки това подобно заключение само по себе си е недостатъчно, за да обоснове конфискацията на имуществото на жалбоподателя. Националните власти са били длъжни да предоставят в допълнение някои подробности относно извършени други престъпления или административните нарушения, за които се твърди, че са довели до придобиването на спорните активи, както и да покаже връзка между всяка такава дейност и въпросните активи. Осъдителната присъда срещу жалбоподателя служи само като основание за започване на производството от Комисията, но няма никаква връзка между престъплението и незаконно придобитите активи. Националните съдилища приемат, че не е необходимо да се търси такава, тъй като това произтича от самия закон от 2012 г.Те уважават искането на Комисията за отнемане на имуществото на жалбоподателя единствено поради това, че той не успява да докаже законността на произхода на средствата за неговото придобиване. Не са събирани доказателства за извършено престъпление или друго административно правонарушение, в резултат на което да са придобити активи, които са незаконни. Съдът достига до извода, че справедливият баланс, изискван съгласно член 1 от Протокол № 1, не е постигнат в този случай и намесата в „притежанията“ на жалбоподателя не е пропорционална на легитимната цел, която е била преследвана. Поради това е установено нарушение на чл. 1 от Протокол 1 по жалбата на г-н Йорданов.
По втората жалба процедурата по отнемане на имущество започва след осъждането на първата жалбоподателка за укриване на данъци и получаване на детски добавки чрез измамливи действия. Националните съдилища не обсъждат друго престъпно или незаконно поведение от страна на жалбоподателите, нито са представени доказателства в този смисъл пред тях. И тук е установено, че активите, по отношение на които се иска отнемане, трябва да се считат за „незаконно придобити“, само защото жалбоподателите не са доказали достатъчен законен доход. Никога не се е твърдяло, че доходите от престъпленията, извършени от първата жалбоподателка, за които тя е осъдена, са били източникът на активите, подлежащи на отнемане. Националните съдилища, разпореждащи отнемането, никога не са се опитвали да установят връзка между тези активи и предикатните престъпления, тъй като това не е изискване на Закона от 2012 г. Като припомня своя стандарт относно изискванията за законност за отнемането на имущество, което да съответства на Конвенцията, а именно – да се установи на национално ниво извършването на престъпление или друго административно нарушение, което е довело до придобиването на незаконни доходи и връзката между съответните деяния и имуществото, за което се иска отнемане, Съдът констатира, че и в настоящия случай тези изисквания не са налице. Следователно, не е установено, че намесата в правата на жалбоподателите, дори ако е преследвала легитимна цел от общ интерес, е била пропорционална на тази цел. Поради това и по втората жалба е установено нарушение на чл. 1 от Протокол 1.
По повод претенциите за имуществени вреди на жалбоподателите по втората жалба Съдът отбелязва, че не е в позиция да спекулира дали отнетите активи са или не са облаги от престъпление (доколкото тези въпроси не са изяснявани на национално ниво) и следователно не може да определи имуществените вреди, които жалбоподателите биха могли да претърпят в резултат на неоснователното отнемане на имущество.Поради това той отхвърля тази претенция, позовавайки се на подхода си по делото Todorov and Others v. Bulgaria (§§ 320-322). Той отбелязва, че в светлина на процесуалния характер на установеното нарушение най-подходящото средство за коригиране на нарушението е възобновяването на вътрешното производство и повторното разглеждане на въпроса от националните съдилища в съответствие с изискванията на чл. 1 от Протокол № 1, още повече, че такава възможност е предвидена в чл. 303, ал. 1, т. 7 от ГПК . Жалбоподателите и по двете жалби могат да се възползват от нея и ако делата им бъдат преразгледани, националните съдилища по принцип ще бъдат задължени да приложат член 1 от Протокол № 1, както е тълкуван от Съда.
На първите двама жалбоподатели по втората жалба е присъдено обезщетение за неимуществени вреди и разноски.
Жалбата е класифицирана във второ ниво по важност.
