Yordanova and Others v. Bulgaria(Applications nos. 61432/11 and 64318/11), 19 Juillet 2018

/решение на Комитет/

Наследодателите на жалбоподателките са притежавали печатници в гр. София, които са били национализирани през 1949 и 1950 г. и стават част от държавна печатница. През 1991 г. тя е пререгистрирана като еднолично акционарно дружество с принципал Министърd на образованието с наименование „Образование и наука“. През 1998 г., след приемането на ЗОСОИ, в различни месеци жалбоподателките отправят искания до  министъра да бъдат обезщетени с акции за движимото имущество, което е било национализирано от властите. Министърът уважава исканията на жалбоподателките с изрични заповеди през август и декември 1998 г., в които е посочено, че точният размер на акциите ще бъде определен след като се извърши оценка на имуществото. Със следваща заповед от 2000 г. министърът отменя тази своя заповед и променя начина на обезщетение от акции в компенсаторни записи. Тя е отменена от Върховния административен съд през 2002 г.  По заповед на министъра е назначена оценителска експертиза, която определя дължимото обезщетение и броя на акциите, които следва да получи всяка една от жалбоподателките. Тези заключения са одобрени от министъра. Въпреки това с нови заповеди от 2003 г. той разпорежда да им бъдат изплатени компенсаторни записи, тъй като „Образование и наука“ ЕАД било включено в забранителния списък на Закона за приватизация и следприватизационен контрол (§11 от ПЗР). Тази негова заповед отново е прогласена за нищожна от ВАС, който приема, че нормите на този закон не са пречка за обезщетяването на жалбоподателките с акции. През 2008 г. Министерството на образование отправя искане до Агенцията за приватизация да разреши прехвърлянето на акции на жалбоподателките и получава такова. Процедурата обаче не е довършена и към настоящия момент. Межувременно през 2013 г. Мининстерският съвет дава разрешение за продажбата на част от недвижимите имоти на „Образование и наука“ЕАД на трето лице. Жалбоподателките обжалват това решение пред Върховния административен съд, посочвайки, че имат правен интерес, тъй като се засягат техните права като акционери. С решение от 27 януари 2015 г. Върховният административен съд отхвърли техните жалби, като отбеляза, че те не  са акционери в дружеството, тъй като процедурите за компенсация не са били завършени с действителното прехвърляне на акции  в съответствие с изискванията на  закона.

Съдът констатира, че вече е разглеждал подобни жалби, в които административните органи са отказвали да изпълнят окончателни решения, признаващи право на обезщетение на жалбоподателите в натура и е намирал нарушение на чл. 1 от Протокол 1 –  Mutishev and Others,no. 18967/03, 3 December 2009, §§ 130-38; Hadzhigeorgievi v. Bulgaria, no. 41064/05, §§ 64-72, 16 July 2013; and Velcheva v. Bulgaria, no. 35355/08, §§ 36-50, 9 June 2015. Той се позовава и на решението си по делото Nedelcheva and Others v. Bulgaria (no. 5516/05, 28 May 2013), по което Мнистерството на икономиката отказва да предостави на жалбоподателите пълния размер на определените им от съда акции. Връщайки се към настоящия случай, Съдът приема, че с признаването на правото на обезщетение под формата на акции през 1998 и 1999 г. и заключението на ВАС, че заповедите не подлежат на промяна, жалбоподателките са имали „легитимно очакване“  за получаване на акциите, което представлява собственост по смисъла на чл. 1 от Протокол 1. По-нататък Съдът анализира въпроса дали е имало намеса в правото им на мирно ползване на собствеността. Той не приема възражението на правителството, че жалбоподателите трябвало да търсят правата си от дружеството като негови акционери, защото констатира, че националният съд – ВАС в решението си е приел, че самата процедура все още не е приключила. Наред с това от кореспонданцията между жалбоподателките и министерството се установява, че последното търси решение на случая, което е доказателство, че те не са станали акционери.Така Съдът достига до извода, че е налице намеса в правото на собственост на жалбоподателките. Макар че националното законодателство не предвижда краен срок за изплащане на обезщетението, Съдът не намира това за достатъчно, за да установи, че намесата е в съответствие с изискванията на чл. 1 от Протокол 1. Той отбелязва, че министърът е бил обвързан от своите заповеди, с които е уважил правото на обезщетение с акции на жалбоподателките, освен ако незипълнението се дължи на  непреодолими причини, каквито обаче не са посочени от Правителството. След като опитите на министъра да замени акциите с компенсаторни записи са обявени за нищожни от страна на ВАС, министърът остава пасивен и не предлага никакво решение в продължение на години. Оттук за Европейския съд следва изводът, че намесата в правото на собственост на жалбоподателките е в противоречие с правото им на мирно ползване на собствеността. Затова е установено нарушение на чл. 1 от Протокол 1.

Съдът намира, че въпросът относно определяне на размера на обезщетението за имуществени и неимуществени вреди все още не е готов за разрешаване и дава на стпраните четиримесечен срок да изложат своите становища или да постигнат споразумение.

Author

Write A Comment