Жалбоподателите са двама братя, бизнесмени, които принадлежат към турската религиозна общност . През 2008 г. те създават и регистрират асоциация, чиято цел е интеграцията на населението от турския етнос. През юни 2009 г. те решават да издигнат паметник върху терен, който е тяхна собственост, в с. Славяново, на българските и турските воини, загинали в руско-турската освободителна война 1877-1878 г. През юли 2009 г. Регионалната дирекция за строителен контрол спира строителството на паметника. По това време жалбоподателите решават да създадат и партия – Мюсулмански демократичен съюз и свикват учредително събрание за 26 септември 2009 г. , в центъра на с. Славяново.Сутринта на същия ден полицията предупреждава жалбоподателите, че не е законно да се провежда събрание без да се вземе съответното разрешение. Общински служител информира първия жалбоподател за издадена заповед – забрана от община Попово поради това, че не е било изпратено уведомление за провеждането на събранието предварително. Все пак на 26 септември няколко стотин души се събират в центъра на селото за около 15 минути. Те гласуват за създаването на партия, приемат устав и избират ръководство. Непосредствено след това е свикана пресконференция, по време на която жалбоподателите обявяват, че целта на партията е „защитата на правата на мюсюлманите в България“ и декларират, че „държавата не е направила нищо за мюсюлманите в България“, че България не е признала официално турското малцинство и „че е грешка да се представя България в Европа като еднонационална държава “.
През следващите дни районната прокуратура на Попово образува наказателно производство срещу жалбоподателите на основание чл. 166 НК (за създаване на политическа организация на религиозна основа), а срещу първия жалбоподател е повдигнато обвинение и по чл. 174а НК (за провеждането на неразрешено събрание) във връзка с продължаването на митинга, по време на който политическата партия е създадена въпреки заповедта на кмета такъв да не се провежда. С присъда от 1 септември 2010 г. районният съд признава двамата жалбоподатели за виновни по обвинението по чл. 166, като осъжда първия на една година лишаване от свобода и го освобождава от изтърпяване на наказанието, а вторият е освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на осн. чл. 78а НК и му налага глоба от 4000 лева (BGN) Освен това съдът признава първия жалбоподател за виновен и по обвинението по чл. 174а, ал. 2 НК, по което му налага наказание от шест месеца лишаване от свобода и определя общо наказание от една година лишаване от свобода условно. След жалба до окръжния съд в Търговище на 22 октомври 2010 г. тази инстанция оставя в сила присъдата по отношение на първия жалбоподател, но приема, че престъплението е спряло в стадия на опита, тъй като създаването на партията не е приключило. Решението по отношение на втория жалбоподател е оставено в сила.
Европейският съд подчертава, че основният въпрос в настоящото дело е дали наказателното преследване срещу жалбоподателите е било необходимо в едно демократично общество. Без да взема предвид оценката на българските съдилища дали въпросната политическа партия може да се счита за такава на „религиозна основа“, Съдът изразява сериозни съмнения относно необходимостта от допълване на наложената забрана за създаването на такава партия и с наказателно преследване и налагане на наказания. Той подчертава, че осъдителната присъда е една от най-сериозните форми на намеса в правото на сдружаване, една от основните цели на което е защита на мненията и свободата на изразяване, особено, когато то засяга политическите партии . В настоящия случай жалбоподателите не са успели да изпълнят процедурата, по силата на която да регистрират политическа партия. Последицата от това е, че тази партия нито е могла да съществува като такава, нито да развива дейност. Целеният от властите резултат – мирното съществуване на етнически и религиозни групи в България е можел да бъде достигнат чрез такава процедура, т.е. – чрез отказ да се уважи искането за регистрация на политическата партия. Освен това Съдът отбелязва, че има законова възможност властите да разпуснат партия, която е обявена за противоконституционна от КС. Следователно, той не вижда защо е било необходимо срещу жалбоподателите да бъде образувано и наказателно производство при наличието на пособените възможности. Съдът достига до извода, че наказателното производство срещу жалбоподателите за опит за създаване на политическа партия на религиозна основа не е било необходимо в едно демократично общество, поради което чл. 11 е бил нарушен.
Доколкото твърдението за нарушение на чл. 14 се основава на същите факти, Съдът не намира за необходимо отделно да разгледа и това оплакване.
Решението е взето с шест на един гласа. Българският ad hoc съдия Мира Райчева изразява особеното си мнение по повод това, че в конкретния случай националните съдилища са изложили достатъчно обосновани аргументи за постановяване на осъдителната присъда и че следва да се взема под внимание целият исторически контекст, когато се преценява настоящия случай. Още повече, че пред жалбоподателите е останала открита възможността да подадат документи за регистрация на политическата партия. През последните десетилетия не са постановявани осъдителни присъди по чл. 166 НК , макар че отказите за регистрация на политически партии не са рядкост (напр. Stankov et Organisation macédonienne unie Ilinden c. Bulgarie, nos 29221/95 et 29225/95, CEDH 2001-IX, Organisation macédonienne unie Ilinden et autres c. Bulgarie, no 59491/00, 19 janvier 2006, et Organisation macédonienne unie Ilinden – PIRIN et autres c. Bulgarie, no 59489/00, 20 octobre 2005).