Z v. Bulgaria(Application no. 39257/17), 28 May 2020

Жалбоподателката, чиято самоличност е запазена в тайна по нейно искане, е британска гражданка, родена през 2001 г. и живее в село в Ямболска област. На 25.02.2015 г., когато е на възраст 13 г. и 4 месеца, тя приема поканата на своя по-голяма приятелка С.(на 16 г.), също британска гражданка, да преспи у тях в съседното село. Родителите на  С. щели да бъдат в къщата. Бил поканен и приятелят на С. – G.S.(23 годишен), когото Z. познавала, защото често прекарвала в компанията на двамата. Вечерта докато С. спяла на пода, а жалбоподателката – на леглото,  G.S. влязъл в стаята, легнал при нея, започнал да я гали и въпреки че тя се обърнала с гръб към стената, той свалил бельото й.  Момичето било шокирано и уплашено и не  било в състояние да реагира. Младежът  се качил върху нея, отдалечил краката й с коляно и извършил полов акт. Момичето изпитвало болка и отвращение и му казало да слезе от нея. Въпреки че тя повторно отправила молба, той не се вслушал, а я попитал дали ще каже на някого. Когато тя обещала, че няма да каже на никого за случилото се, той я оставил и легнал при приятелката си на пода.

На сутринта, когато отишла на училище, жалбоподателката най-напред казала на приятелката, в чиято къща пренощувала и двете решили да съобщят на директора. Пътьом те срещнали портиера, на когото разказали за инцидента, а този разговор бил чут и от минаващ наблизо учител. По-късно същия ден тя подала жалба до полицията . Незабавно било образувано досъдебно производтво от районната прокуратура. Момичето  и младежът дали показания, в които той твърдял, че жалбоподателката се е съгласила доброволно да осъществи полов контакт с него, че тя е била тази, която е поискала секса и му казала, че ако откаже, ще го обвини, че я е изнасилил.   На 11 април 2015 г. майката информирала разследващите органи, че дъщеря й  е правила опити за самонараняване и оставила бележка, в която се питала дали да се самоубие или не. Тя изпразила загриженост за последиците от инцидента върху психиката на дъщеря си. В хода на разследването били извършени редица процесуално-следствени действия, разпитани  били много познати, назначена е била психолого-психиатрична експертиза, която установява, че жалбоподателката е изпитвала силен страх и ужас, които са били в състояние временно да блокират рекциите й, но е била способна да се противопостави на случващото се. Могла е да направи избор, но не е била достатъчно прозорлива и е предпочела да мълчи, защото е чувствала уплаха и срам, които са били доминиращи по време на събитията. Съдебно-медицинската експертиза не установява травматични увреждания на половите органи. В нея  се стига до заключението, че тя все още не е разбрала напълно въпросите, свързани със секса и неговото проявление.

На 26.08.2015 г. районният прокурор стига до заключението, че събраните доказателства доказват, че извършеното престъпление е изнасилване и изпраща делото по подсъдност на окръжната прокуратура. На 4 септември 2015 окръжната прокуратура преценява, че в материалите по разследването няма данни за престъпление по чл. 152  НК и нито една от хипотезите на тази норма не може да намери приложение в конкретния случай . Делото е върнато на районната прокуратура с указание да се повдигне обвинение по чл. 151 НК. Жалбоподателката, майка й и нейният адвокат се запознават с материалите по делото след приключване на досъдебното производство и правят редица доказателствени  искания за извършване на допълнителни следствени действия, като наред с това изразяват позиция, че обвинението следва да бъде по чл. 152 от НК. Техните искания са оставени без уважение. По искане на подсъдимия, който признава изцяло фактите, делото е разгледано по реда на съкратеното съдебно следствие (чл. 370-374 НПК) . Съдът постановява осъдителна присъда по чл. 151 НК, като определя редуцирано наказание от една година и четири месеца лишаване от свобода и отлага изтърпяването на същото.

Поради това, че жалбоподателката отказва да бъде конституирана като частен обвинител и граждански ищец, тя не взема участие в съдебното производство и не е уведомена за влязлата в сила присъда. Научава за нея по повод изпратеното й  уведомление, че може да си получи обратно лични вещи, иззети като веществено доказателство през ноември 2017 г.

Пред Европейския съд жалбоподателката повдига оплаквания по чл. 3 и чл. 8 за това, че властите не са провели ефективно разследване по повод оплакването й, че е била изнасилена, включително и чрез пропуски да извършат определени следствени действия. По-специално, като повдига обвинение за блудство, а не за изнасилване, прокуратурата е била пряко отговорна за наложеното от съдилищата неефективно наказание. Тя прави  оплакване и за това, че не е била в състояние да участва в съдебното производство в качество  различно от това на свидетел и че участието й като жертва не е било улеснено от властите.

Относно относимите международни актове Съдът препраща към свое скорошно решение   A and B v. Croatia, no. 7144/15, §§ 76-83, 20 June 2019. Що се отнася до релевантните принципи относно задължението на държавата, присъщо на чл. 3 от Конвенцията, да разследва случаи на малтретиране и по-специално – на  сексуално насилие, извършено от частни лица, той припомня, че те са изложени в решенето му по делото M.C. v. Bulgaria (no. 39272/98, §§ 149, 151 and 153, ECHR 2003 XII). По отношение на изискванията на Конвенцията, свързани с ефективността на разследването, Съдът подчертава, че по принцип всяко разследване трябва да може да доведе до установяване на фактите по делото и , ако е уместно, до наказание на   отговорните за престъплението лица. Това не е задължение за резултат, а едно от средствата (Denis Vasilyev v. Russia, no. 32704/04, § 100, 17 December 2009). Освен това, в съответствие със съвременните стандарти и тенденции в областта, позитивните задължения на   държавите по чл. 3 от Конвенцията трябва да се разглеждат като изискващи наказание и ефективно преследване на всеки неконсенсусен сексуален акт, включително при липса на физическиа съпротива от жертвата (вж. I.C. v. Romania, no. 36934/08, § 52, 24 May 2016). Съдът обръща внимание, че жертвите на сексуално насилие – по-специално момичета на възраст под пълнолетие – често не оказват физическа съпротива поради разнообразие от психологически фактори или защото се страхуват от насилие от страна на извършителя (вж. M.C. v. Bulgaria, § 164).   Съдът  многократно е приемал, че в случаите на сексуално насилие децата са особено уязвими (A and B, cited above, § 111; M.C.,  §§ 150 and 183 и M.G.C. v. Romania, no. 61495/11, § 56, 15 March 2016). Правото на човешко достойнство и психологическа цялост изисква особено внимание, когато детето е жертва на насилие (C.A.S. and C.S. v. Romania, no. 26692/05, § 82, 20 March 2012).

По настоящото дело Съдът подчертава, че неговата задача е да провери дали производството като цяло е имало толкова значителни недостатъци, че да доведат до нарушение на позитивните задължения на  държавата  по чл. 3.  Той обаче не може да замени националните органи при преценката им на фактите по делото или тяхната  правна квалификация , нито може да вземе решение за наказателната отговорност на предполагаемия извършител (виж по подобен начин  M.G.C., § 61).

Що се отнася до ядрото на жалбата – че твърдението за изнасилване не е разследвано правилно и не е предприето наказателно преследване за изнасилване, Съдът отбелязва, че чл. 152 от НК   и тълкуването му от националните съдилища предполага липсата на съгласие от страна на предполагаемата жертва като елемент от престъплението изнасилване и няма изискване за физическа съпротива от страна на жертвата. Така вътрешното законодателство определя изнасилването по начин, който не се различава съществено от формулировките, установени в законодателствата  на други договарящи държави, както Съдът ги е описал в M.C. v. Bulgaria (  §§ 74 и 88-100). Ето защо е решаващо значението, придадено от разследващите органи и съдилищата на термините, съдържащи се в   тази законова разпоредба, като „принуда“ и жертвата да е„ лишена от възможност за самоотбрана “или „ приведена в безпомощно състояние “ .

Съдът констатира, че в настоящия случай незабавно е започнато наказателно разследване по жалбата на жалбоподателката и   са проведени редица следствени действия. Той обаче отбелязва и отказа да бъдат уважени доказателствените искания на адвоката на жалбоподателката, особено  това –  да бъде назначена експертиза, която да установи дали жалбоподателката има следи от самонаранявания след инцидента. Ощ повече, че   искането е направено след като майката на жалбоподателката е предупредила разследващите за наличието на бележката за евентуално самоубийство.Европейският съд отбелязва последователно редица пропуски от страна на прокуратурата във връзка с изясняването на определени факти и оценката на други, които са индицирали липсата на съгласие от страна на момичето за сексуален контакт.  Така прокурорът не успява да провери по-специално дали действията на жалбоподателката и цялостният контекст показват липса на съгласие  и дали действията на извършителя могат да бъдат квалифицирани като изнасилване. В решението си Съдът посочва, че „този провал  е особено поразителен с оглед на твърденията на адвоката на жалбоподателката, изрично подтикващ властите да преследват извършителя за изнасилване   и първоначалното мнение на по-долустощия прокурор“ .(§77)

Всички изброени елементи  според Съда са достатъчни, за да подскажат, поне на спорна основа, че жалбоподателката не е дала съгласие за полов акт и че случаят изисква разследване именно в тази посока – че е извършено   изнасилване. В своя  отказ от наказателно преследване за изнасилване окръжният прокурор само накратко отбелязва, че никоя от трите хипотези по член 152 от НК не е подкрепена от фактите и по-специално от показанията на самата жертва.Тези пропуски не са били констатирарни и от съда, който е бил компетентен да върне делото за доразследване, още повече, че е бил запознат с искането на адвоката на жалбоподателката. С оглед на гореизложеното Съдът приема, че в жалбите си  жалбоподателката е дала достатъчни основания на съответните национални органи извършителят да бъде преследван за изнасилване.  Съдът достига до това заключение, като взема предвид  изискванията за правосъдие, подходящо за деца в случаи на сексуално насилие. Той констатира, че нито прокуратурата, нито съдът са  анализирали обстоятелствата по случая от гледна точка на чувствителността на децата. В такива случаи трябва да се вземе предвид принципът  за най-добрия интерес на детето и да се гарантира, че се провежда ефективно разследване и наказателно преследване  без да се утежнява травмата, преживяна от детето.

Съдът достига до извода, че подобно на  делото  MGC (§ 73), неотчитането  на специфичните обстоятелства по настоящото дело от прокуратурата и от съда е резултат от това, че те са придали малка или никаква тежест на особената уязвимост на жалбоподателката като много млад човек и на специалните психологически фактори  в случаи, свързани с изнасилване. По този начин съответните национални органи не са осъществили  внимателния контрол, необходим за правилното изпълнение на техните позитивни задължения съгласно Конвенцията.(§82 от решението). Съдът  установява нарушение на чл. 3 и 8 от Конвенцията  без да изразява становище относно вината на извършителя .

Author

Write A Comment