Zashevi c. Bulgarie (requête nо 19406/05) 2 décembre 2010
Оплакването е по повод неефективността на проведено разследване за причинена смърт на сина на жалбоподателите, застрелян от три маскирани лица при опит за грабеж.
Сутринта на 3 февруари 1997 г. г-н Ивайло Зашев и неговият брат, г-н Валери Зашев, които са дошли в с. Ставерци по работа, отиват в съседно село да проверят дали могат да купят добитък. По-късно този ден отиват в Плевен, за да обменят 2 000 германски марки и 1 000 щатски долара. Те носят и 200 000 стари български лева. Не обменят парите и вечерта се връщат в Ставерци. Около 22:45 ч. лягат да спят. Леля им спи в съседната стая. Към полунощ двамата братя се събуждат и виждат в стаята трима мъже, носещи маски и ръкавици. Един от тях носи ловна пушка, другият – метална тръба, а третият е невъоръжен. Двамата въоръжени нападатели започват борба с г-н Ивайло Зашев и г-н Валери Зашев, докато невъоръженият претърсва стаята. Поради неочакваното влизане в стаята на лелята, настъпва суматоха, и единият от въоръжените мъже прострелва смъртоносно Ивайло Зашев. Няколко часа по-късно започват първоначалните следствени действия, при които са иззети ловен патрон, ловна гилза, гилза за пистолет, четири гумени куршума и две капсули от ловни патрони.
Един от разпитаните свидетели – шофьор на местен бизнесмен, дава показания, че по нареждане на работодателя си закарал трима мъже с автомобил „Ауди“ в с. Ставерци. Когато те слезли от колата, си сложили маски и ръкавици и влезли в един дом, след което се чули изстрели, мъжете се качили и потеглили. Свидетелят бил предупреден да забрави какво е видял. Автомобилът е иззет от полицията и е направена експертиза на петното кръв, открито на задната седалка. Вещото лице потвърждава, че петното е от човешка кръв, но не може да определи групата, тъй като няма достатъчно материал за изследване. Две от посочените от свидетеля лица са задържани по обвинение в убийство и са поставени под стража от февруари 1997 до април 1998 г., когато са освободени. Работодателят на свидетеля е задържан за кратко и е освободен. В хода на разследването изчезват балистичните доказателства, както и петното кръв по задната седалка на автомобила. След май 1998 г. и до март 2001 г. не са предприемани никакви следствени действия. Определените следователи неколкократно правят предложения да бъде прекратено разследването по делото поради липсата на достатъчно доказателства. Обвинителният акт е внесен през април 2004 г. С присъда от март 2006 г. Плевенският окръжен съд оправдава подсъдимите поради липсата на достатъчно доказателства, които да доказват по несъмнен начин участието им в извършването на въоръжения грабеж и убийството на единия брат. Присъдата е оставена в сила от Апелативния съд във Велико Търново с решение то 30 май 2006. То не е обжалвано или протестирано.
Европейският съд посочва, че въпреки липсата на участие на представители на държавата в убийството на г-н Ивайло Зашев, властите имат задължение да проведат ефективно разследване на обстоятелствата, при които той губи живота си. Член 2 § 1 налага на държавата задължение да обезпечи правото на живот, като въведе ефективни наказателноправни разпоредби, които да възпират извършването на престъпления срещу личността и които да бъдат подкрепяни от правоохранителен механизъм за предотвратяване, потискане и санкциониране на нарушенията на тези разпоредби (вж. Osman v. the United Kingdom, 28 октомври 1998 г., § 115, Reports of Judgments and Decisions 1998‑VIII). характерът и степента на внимателна проверка, които удовлетворяват минималния праг на ефективност, зависят от обстоятелствата по всяко конкретно дело. Те трябва да бъдат преценени въз основа на всички релевантни факти и по отношение на практическите реалности на следователската работа. Съдът се позовава на констатациите на националните съдилища относно допуснатите пороци в хода на досъдебното производство. Плевенският окръжен съд анализира подробно материалите, представени от обвинението, и констатира, че поради редица пропуски по време на разследването няма дори едно доказателство, което да свърже обвиняемите с извършването на престъплението. По-специално не са иззети проби и веществени доказателства от местопрестъплението; куршумите и гилзите, намерени там, са загубени преди да бъдат изследвани, поради неспазване на надлежните процедури; иззетият автомобил не е изследван навреме; ключов свидетел на обвинението е бил незаконосъобразно притискан от полицията да даде определени показания; и разпознаванията, на които е присъствал, не са проведени по надлежния ред. Една допълнителна слабост, също критикувана от Плевенския окръжен съд, но неотстранена ефективно, е неосигуряването от властите на ефективна закрила за този ключов свидетел, който е получавал заплахи и накрая е оттеглил всичките си уличаващи показания, вероятно в резултат от тези заплахи. С оглед на тези пороци, описани подробно от националните съдилища, разследването трудно може да се счита за ефективно по смисъла на практиката на Съда, която гласи, че всеки недостатък, който подкопава способността на следователя да установи извършителите, е в разрез със съответната мярка за ефективност. Съдът отбелязва наред с това, че независимо от започналото бързо разследване, след това то страда от продължителни забавяния – като необяснимата пауза между май 1998 г. и март 2001 г. Поради това общата му продължителност от повече от седем години до внасяне на делото в съда може да се счита за проблематична. Съдът намира нарушение на чл. 2 в неговите процесуални аспекти във връзка с неефективността на проведеното разследване на убийството на сина на жалбоподателите.
