Zhelezov v. Bulgaria (application no 70560/13),22june 2021
/решение на комитет/
През юни 2010 г. срещу жалбоподателя е повдигнато обвинение за блудство по отношение на негова възрастна съседка, която е била в безпомощно състояние поради това, че е страдала от деменция, а наред с това той й е дал да употреби алкохол. През октомври 2010 г. му е повдигнато наред с това обвинение за изнасилване на същата жена. Внесеният обвинителен акт в Омуртагския районен съд е върнат на прокуратурата поради неясноти и противоречия. Повторно изготвеният обвинителен акт е само за извършено изнасилване. В хода на съдебното производство изслушаните вещи лица не са категорични дали жертвата е имала полов акт или само са били извършени блудствени действия с нея, тъй като по тялото й не е открит биологичен материал. Изслушаната свидетелка – съседка заявява, че е видяла жалбоподателя и разсъблечената гола жена, като е вероятно да е прекъснала предполагаемото изнасилване. Самата жертва поради дементното си състояние не е могла да бъде разпитана, а жалбоподателят е отричал всякакви сексуални действия, твърдейки, че жената сама се е съблякла и нейното здравословно състояние не би й позволило да осъществи сексуален контакт.
Районният съд признава жалбоподателя за виновен в извършеното изнасилване и го осъжда на три години лишаване от свобода, като отлага изпълнението й на осн. чл. 66 НК. Присъдата е оставена в сила от Окръжния съд в Търговище. След касационна жалба ВКС преквалифицира деянието от изнасилване в блудство по чл. 150, ал. 1 НК и оставя в сила присъдата в частта й за наложеното наказание. Мотивите на касационната инстанция са, че не е доказано по несъмнен начин, че жалбоподателят е имал полов акт с жертвата, а от събраните косвени доказателства могат да се направят различни заключения. Според съда не се налага събирането на нови доказателства и доколкото престъплението по чл. 150 от НК се различава от това по чл. 152 само по „характера на сексуалния контакт“ и обвинението по същество е за по-леко престъпление, не се налага връщането на делото в долната инстанция. Съдът се позовава на чл. 354, ал. 2, т. 2 от НПК, който му предоставя подобно правомощие.
Жалбоподателят повдига оплакване по чл. 6§1 от Конвенцията във вр. с чл. 6§3, „а“ и „б“ за това, че след като му е било повдигнато обвинение за едно престъпление, а е бил осъден за друго, той не е бил в състояние да се защити по обвинението за престъплението блудство пред ВКС.
Европейският съд констатира, че в окончателния обвинителен акт срещу жалбоподателя е повдигнато обвинение в изнасилване и в хода на целия процес той се е защитавал именно във връзка с това обвинение, включително като е твърдял, че здравословното състояние на жертвата не би му позволило да има с нея сексуален контакт. Самият Върховен съд също оправдава жалбоподателя по това обвинение. Съдът не приема доводите на Правителството, че жалбоподателят е трябвало да бъде наясно, че действията му могат да бъдат квалифицирани като блудствени, още повече, че в мотивите на първите две инстанции въобще не е описано, нито е коментирано подобно поведение. Европейският съд отбелязва наред с това, че по българското законодателство изнасилването и блудството са самостоятелни престъпления и са различни признаците им, които подлежат на доказване. Според него ВКС, преоценявайки събраните доказателства с оглед промяната на правната квалификация, е следвало да предостави на жалбоподателя да упражни правото си на защита по практически и ефективен начин и то своевременно – например да отложи изслушването за допълнителни аргументи или, алтернативно, да даде възможност на жалбоподателя да представи писмено становище. Той се позовава на решението си по делото Penev v. Bulgaria (no. 20494/04, § 43, 7 January 2010), както и на практика на ВКС , който в подобни хипотези и въпреки разпоредбата на чл. 354, ал. 2 НПК, е връщал делото на долната инстанция, именно позовавайки се на цитираното решение.
В светлината на горните съображения Съдът заключава, че жалбоподателят не е бил информиран подробно за естеството и причината за обвинението срещу него, че не му е било предоставено достатъчно време и условия за подготовка на защитата му, и че не е получил справедлив процес. Липсата на ясно изискване в приложимия закон да позволи на обвиняемия да се защитава срещу изменените обвинения несъмнено е решаващо в това отношение. Поради това той установява нарушение на чл. 6§1 във вр. с чл. 6§3, „а“ и „б“.
Съдът намира, че най-справедливото обезщетение за жалбоподателя би било, ако случаят му бъде преразгледан.
