Affaire Rahbar-Pagard c. Bulgarie (Requêtes nos 45466/99 et 29903/02), 6 avril 2006
На 7 април 1990 г., докато шофирала своя автомобил в центъра на гр. Пловдив, първата жалбоподателка предизвиква пътна злополука, която отнема живота на две момичета и причинява тежки наранявания на четирима други младежи.
Паралелно на наказателното производство, водено срещу нея, на 25 юни 1999 г. първата жалбоподателка сезира Пловдивския районен съд с иск за обезщетение и лихви за забава срещу следствената служба, Пловдивския районен съд и Пловдивския апелативен съд. Тя се позовава на закона за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани. вследствие на прекалено големия период на разглеждане на молбата й за освобождаване, подадена на 15 март 1999 г. С решение от 7 ноември 2001 г. исковете са уважени в пълен размер и е издаден изпълнителен лист.
На 30 януари 2002 г., първата жалбоподателка получава от районния съд сумата от 1 118 лева, съответстваща на основното задължение и разноските, без лихвите. Адвокатът й веднага подава молба за изплащане на остатъка от дължимата сума. На 24 януари 2002 г., тя се обръща към следствената служба за възможността да получи сумата, след което на 10 март 2002 г. написва писмо до Висшия съдебен съвет. Писмата й остават обаче без отговор. На 31 март 2002 г. тя умира. Няколко месеца по-късно районният съд изплаща остатъка от дължимата сума. Следствената служба изплаща задължението си едва след депозирането на жалбата пред Европейския съд – на 25 юли 2003 г.
Съдът намира, че решението на Пазарджишкия районен съд от 7 ноември 2001 г. е установило безспорно и изискуемо вземане в полза на първата жалбоподателка, след което и на втората жалбоподателка (вследствие на смъртта на нейната майка). Ето защо той установява нарушение на чл. 6§1.
Съдът установява наруд с това нарушения на чл. 1 от Протокол 1, както и на чл. 5§3 и чл. 5§4.
