Европейският съд: липсата на гъвкавост при определяне на съдебните такси води до ограничаване на достъпа до съд

На 2 април 2020 г. Европейският съд постанови решението Chorbadzhiyski and Krasteva v. Bulgaria (Application no. 54991/10), в което установи нарушение на правото на достъп до съд на жалбоподателите поради осъждането им да заплатят държавна такса, надхвърляща присъдения им размер обезщетение за неимуществени вреди. Европейският съд констатира за пореден път, че националните съдилища, макар и да познават  неговата практика и да са наясно с установените проблеми, прилагат стриктно националното законодателство и се съобразяват с неговите разпоредби без оглед на това – доколко те съответстват или не на Европейската конвенция. Очевидно се налагат законодателни промени относно размера на държавните такси за исковите производства. Виж още…

Европейския съд за правата на човека: свободата на изразяване по чл. 10  обхваща не само   съдържанието на информацията, но и  средствата за разпространението й

Това е един от основните изводи в постановеното на 26 март 2020 г. решение на Европейския съд по правата на човека по делото Pendov v. Bulgaria((Application no. 44229/11) Виж още…

Извънредни мерки от страна на Европейския съд в Страсбург

ЕВРОПЕЙСКИЯТ СЪД ПРЕДПРИЕМА ИЗВЪНРЕДНИ МЕРКИ ВЪВ ВРЪЗКА СЪС СВЕТОВНАТА ЗДРАВНА КРИЗА

Пресслужбата на Европейския съд по правата на човека съобщи на официалната  страница на съда, че предвид безпрецедентната   световна криза в здравеопазването и  вземайки  под внимание решенията на френските власти и решенията на Съвета на Европа,   предприема  редица изключителни мерки,изразяващисевследното: Виж още…

Две осъдителни решения на Европейския съд

21 февруари, 2020 Няма коментари

На 20 февруари 2020 г. Европейският съд постанови две решения, в които установи нарушения на чл. 2 и 3(по едната) и чл. 3 и 8 (по другата)жалба.  И в двата съдебни акта е изрично отразено, че Съдът разглежда жалбите с приоритет (те са регистрирани през 2018 г.). Това е индикация за важността на проблемите, които се засягат в тях и същевременно – сигнал към властите да предприемат необходимите действия, за да променят практиката и/или законодателството си. В случая това е важно, тъй като и в двете жалби се повдигат въпроси, които вече са били разглеждани от Съда нееднократно. В следващото изложение ще бъде представено резюме само на първото от тях, тъй като по второто бе публиувана подробна информация от страна на Българския Хелзинкски комитет – Y v. Bulgaria (Application no. 41990/18)

Решението по делото M.A. and Others v. Bulgaria(Application no. 5115/18) е свързано с експулсирането на чужденци . Цяла група дела от такъв характер, обединени от водещото сред тях –   C.G. and Others v. Bulgaria, се намират под засилена процедура на наблюдение от страна на Комитета на министрите(тук са включени и следните дела : Auad c. Bulgarie; M. and Others v. Bulgaria; Gapaev end Others vBulgaria, Kurilovich and Others v.  Bulgaria, M.M. v.  Bulgaria.) През март 2019 г. , на 1340-тото заседание на Комитета на министрите  на Съвета на Европа, проведено на 12-14 март 2019 г. , относно тази  група  отново бе отбелязано, че липсва какъвто и да било напредък в преодоляването на редица проблеми, които са от комплексен характер. На 10 октомври 2019 г. последва ново осъдително решение, повдигащо   същите  проблем – O.D. c. Bulgarie (жалба № 34016/18) . На Правителството бе даден срок до  1 декември 2019 г. да представи конкретна информация за подготовката на изменения в законодателството, както и примерен график на приемането му. Правителството е представило своя план за действие, който все още не е получил оценката на Комитета на министрите.Очертава се сериозен структурен проблем,който изисква  усилията на институциии от трите власти,за да бъдат избегнати и за в бъдеще подобни нарушения. Виж още…

X and Y v. Bulgariа – първо решение на Съда за 2020 г.

7 февруари, 2020 Няма коментари

На 6 февруари бе постановено първото решение на Европейския съд срещу България за тази година. То разглежда проблем, който не е нов за страната ни и е бил нееднократно обект на внимание на Съда както по български дела, така и по жалби срещу други държави . На практика фактическата власт на единия родител върху детето се оказва по-силна от властта на институциите да окажат съдействие и да защитят правата му, които той официално и по силата на съдебно решение е получил. Забележителна е бързината, с която Съдът е решил делото за по-малко от две години, тъй като жалбата е постъпила през май 2018 г. и година и осем месеца по-късно вече е постановено решението. Това би следвало да даде знак на националните институции в каква насока да предприемат генерални мерки, за да не се стига до подобни осъждания.

Виж още…

За предлаганите промени да се увеличат наказанията на непълнолетните

Днес  в предаването на BTV „Тази събота и неделя“ една от дискутираните теми бе свързана с предстоящите промени в Наказателния кодекс, целящи да увеличат санкциите за непълнолетни извършители на тежки престъпления. Обичаният  от медиите адвокат Марин Марковски, който е компетентен по всички правни въпроси, се опита да защити тезата, че е съвсем оправдано и наложително  законодателят да се вслуша в гласа на хората, защото „vox populi,vox dei“ – така се изрази той, опитвайки се да придаде наукообразност на популисткото си изказване.  Само че точно по въпросите за наказателната политика тази максима е изначално погрешна и бих добавила – вредна.  Ако политиците продължат да се съобразяват с натиска на част от обществото, което изригва след всеки акт на насилие или човешка трагедия, тогава ще се наложи да строим нови затвори, но увеличаването на санкциите няма да доведе до намаляване на престъпността.  Това не е твърдение, а доказана истина от много изследователи от цял свят в течение на столетия. Виж още…

За „гениалната“ идея как ще борим престъпността като вдигнем санкциите за непълнолетни

Днес цял ден по радиа и телевизии излъчват поредната гениална идея на министър-председателя, който поръчал на депутатите, след като се посъветват с прокуратурата, да изготвят проектозакон и в него да въведат  увеличаване на наказанията на непълнолетните за извършени от тях престъпления срещу личността, така че за тях да не важи правилото за редуциране на санкциите, а да отговарят като зрели хора, ако се докажело, че всъщност те са достигнали такава зрелост. Мисля си, че преди да отговорят на поредния обществен натиск управляващите трябва да се посъветват (ако има с кого) какво точно да говорят, защото иначе за пореден път доказват собствената си некомпетентност. Виж още…

Фокусът на решенията на Европейския съд по български жалби през 2019 г.

31 декември, 2019 Няма коментари

През 2019 г. Европейският съд постанови едва 19 решения по съществото на спора срещу България, от които – две за определяне на справедливо обезщетение по чл. 41[1] (т.е. основните решения, в които е установено нарушение, са от предходна година, но Съдът е преценил, че въпросът за размера е спорен и е дал възможност на страните да се споразумеят или поне да представят допълнителни аргументи в подкрепа на тезите си, въз основа на които той  да  вземе окончателното решение). Така се очертава една неблагоприятна тенденция на непрекъснато намаляване броя на решенията, ако сравним  отиващата си 2019 с предходните  години. През 2016 решенията бяха 37[2], през 2017 – 39[3], през 2018 – 29[4], а сега – 19. Виж още…

Претърсването и изземването трябва да се основават на обосновани искания и да се одобряват мотивирано от съда

15 декември, 2019 Няма коментари

Претърсването и изземването като процесуално-следствени действия и в светлината на намесата в правата по чл. 8 от Конвенцията са разглеждани в множество дела срещу България – Илия Стефанов срещу България (жалба № 65755/01, решение от 22 май 2008 г.); Гуцанови срещу България (№ 34529/10, решение от 15 януари 2014 г.); Преждарови срещу България (жалба № 8429/05, решение от 30 септември 2014 г.); Славов и други срещу България (жалба № 58500/10, решение от 10 ноември 2015 г.); Говедарски срещу България (жалба № 34957/12, решение от 16 февруари 2016 г.); Посевини срещу България (жалба № 34957/12, 16 февруари 2016); Димова-Иванова и Иванов срещу България (жалба № 58497/10,  решение от 31 май 2018 г.); Стоянов и други срещу България (жалба № 55388/10, решение от 31 март 2016 г.).

Поредното решение, в което бе установено нарушение на чл. 8 поради неоправданата намеса в правото на неприкосновеност на жилището и офиса на жалбоподателката бе постановено на 12 декември 2019 г. по делото Ilieva v. Bulgaria (Application no. 22536/11). Виж още…

Обърканият модел на българската земеделска реституция и отраженията му в практиката на Европейския съд

15 декември, 2019 Няма коментари

На 12 декември 2019 г. Европейският съд постанови поредното си решение, свързано с продължителността на процедурата по реституция на земеделски земи. Жалбата по делото Zikatanova and Others v. Bulgaria (Application no. 45806/11) вероятно бележи своеобразен „рекорд“ по многобройността на жалбоподателите си. В решението си Съдът потвърждава констатации и изводи, направени в предходни решения, които за пореден път открояват редица проблеми на недообмисления модел на земеделската реституция, заложени в самия закон. Виж още…