Нови решения на Европейския съд от 16 ноември 2021 г.

17 ноември, 2021 Няма коментари

На 16 ноември 2021 г. Европейският съд оповести четири нови осъдителни решения срещу България. Най-значимото от тях, класифицирано във второ ниво по важност, несъмнено е  по делото  Vasil Vasilev v. Bulgaria (Application no. 7610/15), в което бяха установени две нарушения на Европейската конвенция за защита правата на човека. Първото е по чл. 8 (право на неприкосновеност на личния живот ) поради липсата на достатъчна яснота в правната рамка и на процедурни гаранции, свързани с унищожаване на случайно прихваната комуникация между адвокат и клиент. Второто е по чл. 6§1 поради липсата на публичност при гледането на дело за обезщетение за вреди в резултат на допуснатото нарушение на правото на неприкосновеност на личния живот и публично оповестяване на съдебното решение  поради автоматичното класифициране на делото като секретно, тъй като в него се съдържа документът, на който е свален запис от незаконното подслушване.

Резюмета на решението по всяко от двете оплаквания може да бъде прочетено в каталога на решенията за 2021 г.

Другите три решения са постановени от Комитет поради повтарящия се характер и наличието на подобни случаи в предходни години.

В решението   Kolev c. Bulgarie (Requête no 36480/12) е установено нарушение на правото на справедлив процес, тъй като в дисциплинарното производство срещу жалбоподателя са използвани материали, получени с използването на СРС в хода на наказателно производство срещу трето лице. Нито една от двете съдебни инстанции не излага мотиви във връзка с направеното възражение от жалбоподателя, че използваните доказателства за цели извън наказателното производство е недопустимо и поради това неговото нарушение не е установено по законосъобразен начин и с валидни доказателства. Съдът констатира, че отговорът на този въпрос би могъл да рефлектира върху преценката за законосъобразността на заповедта за дисциплинарно уволнение, но  двете съдебни инстанции,   разгледали жалбата ,  не са дали отговор на този основен аргумент макар дори само кратко или имплицитно. Поради това е установено нарушение на чл. 6§1 в неговите гражданскоправни аспекти.

Решението по делото Kyazim c. Bulgarie (Requête no 39356/17) се отнася до отказа на националните съдилища да приемат искането за промяна на фамилното име на жалбоподателя, който твърди, че е известен в обществото под друго име и иска това положение да бъде отразено в регистрите за гражданско състояние с оглед издаването в бъдеще на  други документи. Първоначално след раждането си той е записан с фамилното име на майка си, но впоследствие е припознат от бащата и в регистрите по гражданско състояние е отразена бащината фамилия. Още докато е бил бебе родителите се разделят и оттогава жалбоподателят не е поддържал никакви връзки с баща си и е израсъл в семейното обкръжение на майка си и роднините й. Затова малко след навършване на пълнолетие и преди да завърши средното си образование той отправя молба за промяна на фамилното си име, изтъквайки, че така е известен в обществото, в приятелската и училищната среда и би искал в началото на своя самостоятелен път в живота  в дипломата и в другите документи, които ще му бъдат издавани,   да фигурира името , под което се е представял цял живот. Националните съдилища отказват да уважат молбата му, приемайки, че това не са „важни обстоятелства“, тъй като името не е осмиващо или позорящо, както и че не е допустимо да се променя фамилията, тъй като така се засягат обществените интереси. Според Европейския съд националните съдилища твърде формално и общо са аргументирали  отазите си с простото позоваване на закона и на обществените интереси като цяло без да се отчетат особеностите на конкретния случай и да се изложат аргументи как исканата промяна  противоречи на защитените обществени интереси. Съдът счита, че съдебният процес   по искането за промяна на името не е предоставил на   жалбоподателя защитата, изисквана от член 8 от Конвенцията, поради което установява нарушение.

Решението по жалбата  Lazarov and Others v. Bulgaria (Application no. 27565/14) е свързано с прекомерно забавена земеделска реституция. След като наследодателят на жалбоподателите подава молба за възстановяване на земеделски имот, през 1994 г. поземлената комисия му отказва възстановяване в реални граници и посочва, че има право на обезщетение. През  2001 и 2011 г. са постановени две решения за обезщетение.  С   решение от юни 2012 г. отново е отказано реално възстановяване на имота. След обжалването му то е отменено от Благоевградския районен съд на 8 януари 2013 г., който приема, че няма пречка имотът да бъде възстановен. Тъй като обаче върху него през 1986 г. е бил изграден спортен комплекс, а през 2006 г. държавата прехвърля земята на частно дружество, Агенцията по кадастъра отказва да впише жалбоподателите като собственици след решението на районния съд от 2013. Така жалбоподателите не успяват да влязат във владение на земята. Те не предявяват иск срещу дружеството. Не получават и обезщетение. След 2013 г. няма никакво развитие на нещата. Правителството възразява, че не са били изчерпани наличните вътрешни средства за защита, тъй като жалбоподателите не са продължили процедурата по получаване на обезщетение или , ако са смятали, че реституцията в реални граници е възможна, не са предявили иск срещу дружеството – приобретател на имота.

Съдът констатира, че действително посочените процедурни стъпки са били на разположение на жалбоподателите, но те сами по себе си не биха сложили край на реституционната процедура, която е щяла да отнеме време, както се установява от множеството подобни дела, разгледани от Европейския съд.(напр. Zikatanova and Others v. Bulgaria, no. 45806/11, §§ 54-57, 12 December 2019). Освен това Съдът отбелязва, че тези средства не биха могли да компенсират забавянията в процедурата по реституция до 2011 г. В този смисъл жалбоподателите не са разполагали с ефективно вътрешноправно средство за защита. могат да бъдат държани само частично отговорни за забавянето на процедурата след 2011-13 г.   Правителството не дава обяснение за причините за това значително забавяне от страна на властите освен общите аргументи за сложността и важността на процеса на реституция на земеделска земя. Въпреки че Съдът е приемал тези съображения като валидни и основателни (напр. в делото Zikatanova and Others v. Bulgaria,§ 122),според него те не могат да оправдаят прекомерната продължителност на реституционния процес, дължаща се на действията и бездействията на властите. Ето защо е установено  нарушение на чл. 1 от Протокол 1.

 

 

Делото срещу Мирослава Тодорова – саморазправа срещу критикуващите властта

21 октомври, 2021 Няма коментари

На 19 октомври 2021 г. Европейският съд за правата на човека постанови своето решение по делото Miroslava Todorova c. Bulgarie (requête no 40072/13). В него той установи нарушение на свободата на изразяване на жалбоподателката, която е била подложена на дисциплинарни санкции не толкова поради констатираните забавяния в изготвянето на мотиви по постановените от нея съдебни актове, колкото поради активната й гражданска позиция в качеството си на председател на Съюза на съдиите в България. Виж още…

Решението на Европейския съд по делото Banevi c. Bulgarie

12 октомври, 2021 Няма коментари

На 12 октомври 2021 г. Европейският съд за правата на човека оповести своето решение по горното дело, в което са установени нарушения на чл. 5§3, чл. 6§2 и чл. 13 във връзка с чл.6§2.

Нарушението на чл. 5§3 е свързано с  прекомерната продължителност на лишаване от свобода на жалбоподателя Банев – от 6 декември 2018 г. до настоящия момент Виж още…

Решението по делото Sakskoburggotski and  Chrobok v. Bulgaria

7 септември, 2021 Няма коментари

Решението по допустимост по жалбата Симеон Сакскобургготски и други  бе постановено на 20 март 2018 г. и в него бяха обединени за общо разглеждане три жалби, включващи не само Симеон Сакскобургготски и неговата сестра Мария Луиза Хробок, но и други петима наследници на Фердинанд. Жалбата на последните бе обявена за недопустима. Съдът допусна за разглеждане оплакванията по  две жалби – №№  38948/10  и 8954/17)

В   решението от 7 септември 2021 г. Съдът хронологично проследява всички събития в исторически аспект от  коронясването на Симеон II, през събитията след 1944 г. , приемането на Закона за обявяване държавна собственост имотите на семействата на бившите царе Фердинанд и Борис и на техните наследници, решението на Конституционния съд от 1998 г. за обявяване противоконституционността на този закон и това от 2009 г. за мораториум върху разпореждането с имотите, за които жалбоподателите са претендирали, че са тяхна собственост, както и отписването на част от имотите от Областните управители и възстановяването им на „правоимащите“ жалбоподатели. Виж още…

Решението по делото Todorov and Others v. Bulgaria

На 13 юли Европейският съд по правата на човека постанови решение по делото Todorov and Others v. Bulgaria. То е квалифицирано в първо ниво по важност. В него са  обединени  за общо разглеждане седем жалби –50705/11, 11340/12, 26221/12, 71694/12,  44845/15, 17238/16, 63214/16.

Всички те са свързани с различни оплаквания за нарушения на Конвенцията по повод отнетото на жалбоподателите имущество по Закона за отнемане на незаконно придобити активи, приет през  2005 г. Без да има характера на „пилотно“, това решение определя рамките и стандартите, които ще бъдат прилагани по висящите пред Европейския съд около четиридесет подобни жалби. В този смисъл аргументите на Съда както за установеното нарушение на чл. 1от Потокол 1 по част от жалбите, така и за липсата на такова по друга част, са от изключителна важност и ще предопределят изхода и на бъдещите му решения по подобни казуси. Виж още…

Две решения на Европейския съд от 22 юни 2021 г.

На 22 юни Европейският съд по правата на човека обяви две решения, в които установи нарушения на отделни текстове на конвенцията. Поради това, че в тях се повдигат оплаквания, които вече са били разглеждани и преди това, те са постановени от комитет от трима съдии. За жалост , както може да се установи, нито законодателството, нито практиката са се променили след първоначално констатираните проблеми (по първото дело – още през 2010 г., а по второто – по множество дела за земеделска реституция от последното десетилетие) Виж още…

Решението на ЕСПЧ по жалбата на Миню Стайков

На 8 юни 2021 г. Европейският съд постанови решението си по делото Стайков (жалба № 16282/20). То е класифицирано във второ ниво по важност и е  разгледано с приоритет.

Жалбата е свързана с прекомерната продължителност на  задържането под стража на г-н Миньо Стайков    по повод  на две досъдебни производства, по които той е привлечен като обвиняем. Виж още…

Разпоредби на Закона за акцизите и данъчните складове противоречат на Европейската конвенция

На 18 май 2021 г. Европейският съд постанови решението си по делото Trafik Oil – 1 EOOD v. Bulgaria   (Application no67437/17 ) В него той установи нарушение на чл. 1 от Протокол 1 по отношение на дружеството жалбоподател, защото няколко разпоредби на Закона за акцизите и данъчните складове в противоречие на Европейската конвенция за защита правата на човека не предвиждат никакви правна възможност за защита на трети лица, засегнати от съответни административно-наказателни производства срещу евентуални преки нарушители на закона. Казусът поставя проблем, подобен на тези, разгледани от Съда в предходни негови решения срещу България – Microintelect OOD v. Bulgaria (no. 34129/03, 4 March 2014 и Ünsped Paket Servisi SaN. Ve TiC. A.Ş. v. Bulgaria, no. 3503/08, § 32, 13 October 2015. Поради това настоящото решение е разгледано от Комитет от трима съдии. Виж още…

Дискриминационна разпоредба в закон доведе до осъдително решение срещу България

На 11 май 2021 г. Европейският съд по правата на човека постанови решението си по делото Yocheva and  Ganeva v. Bulgaria, в което установи нарушение на чл. 14 във връзка с чл. 8. Решението обединява две самостоятелни жалби на самотни майки, на които социалните служби отказват  да  отпуснат семейни помощи за родените от тях деца на основание Закона за семейните помощи за деца/ЗСПД/, тъй като  не отговарят на изискванията да са деца „ с един жив родител“ (тълкувано от властите като изискване те да са припознати от бащите си, след което последните да са починали –  чл. 7, ал. 9)

Решението е класифицирано във второ ниво по значимост, което свидетелства за сериозността на проблемите, третирани в него. Изпълнението на т.н. „генерални мерки“ от страна на България предполага  задължителни промени в законодателството,  които следват от него и произтичат от задълженията, вмененин на държавите, по силата на  чл. 1 от Европейската конвенция. Виж още…

Нови осъдителни решения на Европейския съд срещу България

На 20 март Европейският съд по правата на човека обяви четири решения по български жалби, постановени от Комитет.  Те са свързани с оплаквания, които Съдът вече е разглеждал и преди това. По всяко от тях той установи, че са допуснати нарушения на конкретни текстове от Европейската конвенция. Виж още…