X and Y v. Bulgariа – първо решение на Съда за 2020 г.

7 февруари, 2020 Няма коментари

На 6 февруари бе постановено първото решение на Европейския съд срещу България за тази година. То разглежда проблем, който не е нов за страната ни и е бил нееднократно обект на внимание на Съда както по български дела, така и по жалби срещу други държави . На практика фактическата власт на единия родител върху детето се оказва по-силна от властта на институциите да окажат съдействие и да защитят правата му, които той официално и по силата на съдебно решение е получил. Забележителна е бързината, с която Съдът е решил делото за по-малко от две години, тъй като жалбата е постъпила през май 2018 г. и година и осем месеца по-късно вече е постановено решението. Това би следвало да даде знак на националните институции в каква насока да предприемат генерални мерки, за да не се стига до подобни осъждания.

Виж още…

За предлаганите промени да се увеличат наказанията на непълнолетните

Днес  в предаването на BTV „Тази събота и неделя“ една от дискутираните теми бе свързана с предстоящите промени в Наказателния кодекс, целящи да увеличат санкциите за непълнолетни извършители на тежки престъпления. Обичаният  от медиите адвокат Марин Марковски, който е компетентен по всички правни въпроси, се опита да защити тезата, че е съвсем оправдано и наложително  законодателят да се вслуша в гласа на хората, защото „vox populi,vox dei“ – така се изрази той, опитвайки се да придаде наукообразност на популисткото си изказване.  Само че точно по въпросите за наказателната политика тази максима е изначално погрешна и бих добавила – вредна.  Ако политиците продължат да се съобразяват с натиска на част от обществото, което изригва след всеки акт на насилие или човешка трагедия, тогава ще се наложи да строим нови затвори, но увеличаването на санкциите няма да доведе до намаляване на престъпността.  Това не е твърдение, а доказана истина от много изследователи от цял свят в течение на столетия. Виж още…

За „гениалната“ идея как ще борим престъпността като вдигнем санкциите за непълнолетни

Днес цял ден по радиа и телевизии излъчват поредната гениална идея на министър-председателя, който поръчал на депутатите, след като се посъветват с прокуратурата, да изготвят проектозакон и в него да въведат  увеличаване на наказанията на непълнолетните за извършени от тях престъпления срещу личността, така че за тях да не важи правилото за редуциране на санкциите, а да отговарят като зрели хора, ако се докажело, че всъщност те са достигнали такава зрелост. Мисля си, че преди да отговорят на поредния обществен натиск управляващите трябва да се посъветват (ако има с кого) какво точно да говорят, защото иначе за пореден път доказват собствената си некомпетентност. Виж още…

Фокусът на решенията на Европейския съд по български жалби през 2019 г.

31 декември, 2019 Няма коментари

През 2019 г. Европейският съд постанови едва 19 решения по съществото на спора срещу България, от които – две за определяне на справедливо обезщетение по чл. 41[1] (т.е. основните решения, в които е установено нарушение, са от предходна година, но Съдът е преценил, че въпросът за размера е спорен и е дал възможност на страните да се споразумеят или поне да представят допълнителни аргументи в подкрепа на тезите си, въз основа на които той  да  вземе окончателното решение). Така се очертава една неблагоприятна тенденция на непрекъснато намаляване броя на решенията, ако сравним  отиващата си 2019 с предходните  години. През 2016 решенията бяха 37[2], през 2017 – 39[3], през 2018 – 29[4], а сега – 19. Виж още…

Претърсването и изземването трябва да се основават на обосновани искания и да се одобряват мотивирано от съда

15 декември, 2019 Няма коментари

Претърсването и изземването като процесуално-следствени действия и в светлината на намесата в правата по чл. 8 от Конвенцията са разглеждани в множество дела срещу България – Илия Стефанов срещу България (жалба № 65755/01, решение от 22 май 2008 г.); Гуцанови срещу България (№ 34529/10, решение от 15 януари 2014 г.); Преждарови срещу България (жалба № 8429/05, решение от 30 септември 2014 г.); Славов и други срещу България (жалба № 58500/10, решение от 10 ноември 2015 г.); Говедарски срещу България (жалба № 34957/12, решение от 16 февруари 2016 г.); Посевини срещу България (жалба № 34957/12, 16 февруари 2016); Димова-Иванова и Иванов срещу България (жалба № 58497/10,  решение от 31 май 2018 г.); Стоянов и други срещу България (жалба № 55388/10, решение от 31 март 2016 г.).

Поредното решение, в което бе установено нарушение на чл. 8 поради неоправданата намеса в правото на неприкосновеност на жилището и офиса на жалбоподателката бе постановено на 12 декември 2019 г. по делото Ilieva v. Bulgaria (Application no. 22536/11). Виж още…

Обърканият модел на българската земеделска реституция и отраженията му в практиката на Европейския съд

15 декември, 2019 Няма коментари

На 12 декември 2019 г. Европейският съд постанови поредното си решение, свързано с продължителността на процедурата по реституция на земеделски земи. Жалбата по делото Zikatanova and Others v. Bulgaria (Application no. 45806/11) вероятно бележи своеобразен „рекорд“ по многобройността на жалбоподателите си. В решението си Съдът потвърждава констатации и изводи, направени в предходни решения, които за пореден път открояват редица проблеми на недообмисления модел на земеделската реституция, заложени в самия закон. Виж още…

ВКС май трябва да издаде тълкувателно решение за приложението на чл. 242, ал. 8 от НК

4 декември, 2019 Няма коментари

След решението по делото Ünsped Paket Servisi SaN. Ve TiC. A.Ş. v. Bulgaria, в което Европейският съд установи нарушение на правото на мирно ползване на собствеността поради отнемането на камион на дружеството жалбоподател заради открити наркотици без да бъде извършена преценка на пропорционалността на намесата наскоро Европейският съд в сходен казус достигна до същия извод.  На 21 ноември 2019 г. Съдът в състав от трима съдии постанови решение, в което отново установи нарушение на чл. 1 от Протокол 1 по отношение на румънското акционерно дружество  Dumagas Transport S.A. v. Bulgaria. Виж още…

Европейският съд: Компетентността на военните съдилища трябва да бъде ограничена  

Те не трябва да разполагат с изключителна компетентност винаги, когато сред извършителите на престъпление има и военно лице. При наличието на граждански лица, обвинени за извършено престъпление  наред с лице от състава на въоръжените сили, следва да са налице  много сериозни и убедителни причини, поради които военните съдилища да разгледат спора. Международната тенденция е да се ограничава компетентността на тези съдилища.

Това са основните изводи от решението на Европейския съд по правата на човека по делото Mustafa c. Bulgarie, което бе оповестено на 29 ноември. Виж още…

Обезпечителните мерки в наказателния процес трябва да са пропорционални, за да отговарят на стандартите на Европейския съд

Те не трябва да засягат в по-голяма степен от необходимото правата  на отделния индивид, независимо че срещу него е започнало наказателно преследване. Това е основната поука от постановеното на 7 ноември 2019 г. решение на Европейския съд по правата на човека по делото Apostolovi v. Bulgaria Виж още…

Не националната сигурност, а рискът от изтезание трябва да се преценява при експулсирането на чужденец

16 октомври, 2019 Няма коментари

Това е изводът на Евопейския съд по правата на човека в постановеното от него решение на 10 октомври 2019 г. по делото O.D. c. Bulgarie (жалба № 34016/18)

Случаят е свързан с издадена заповед за експулсиране на бивш сирийски войник поради преценката на българските власти, че той представлява заплаха за националната сигурност. Виж още…