Права на Човека .com

На 11 юни 2020 г. комитет от трима съдии постанови решение по делото Ugrinova and Sakazova v. Bulgaria(Application no. 50626/11), в което установи нарушение на чл. 1 от Протокол 1. Дотук се стигна поради нежеланието на държавен съдебен изпълнител да предприеме необходимите действия, които са му вменени от закона и в продължение на цели седемнадесет години жалбоподателките не могат да влязат във владение на своя имот. Виж още…

На 28 май 2020 г. Европейският съд постанови решението си по делото Antonov v. Bulgaria, в което установи, че правото на собственост на жалбоподателя е било нарушено в резултат на отказа на данъчната администрация в Силистра и Варна да възстанови неправомерно начислената и събрана чрез принудително изпълнение сума в размер на 42 386 лв  за уж дължими данъци. Виж още…

На 4 юни 2010 г. Европейският съд постанови решение по делото Avendi OOD v. Bulgaria , в което установи, че правото на собственост на дружеството е било нарушено, тъй като   е било задържано голямо количество алкохол, принадлежащ на жалбоподателя, без да е налице законово основание за това и въпреки окончателно разпореждане  на национален съд стоката да бъде върната, данъчните власти във Варна и Добрич отказват да изпълнят решението на съда. В резултат на това голямо количество алкохол става негодно за консумация поради изтекъл срок на годност. Виж още…

Това е изводът на Европейския съд в решението му от 14 май, постановено по две обединени за общо разглеждане жалби Kostov and Others v. Bulgaria(Applications nos. 66581/12 and 25054/15). Той посочва, че към настоящия момент на производство пред него са още 20 жалби с подобнви оплаквания за твърде нисък размер на определеното обузщетение за отуждените им имоти за изграждането на инфраструктурни обекти. Виж още…

Това е изводът, който може да бъде направен след постановеното на 14 май решение по делото Bayrakov v. Bulgaria , свързан с липсата на право на обжалване на решението на районния съд при налагането на мярка „задържане в поделенията на МВР за срок  до 25 дни“ на осн. чл. 34 от Закона за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия. От приемането на закона през 2004 г. и до 2018 г. цитираната разпоредба забранява на санкционираните лица да обжалват наложените им административни санкции. Дори и след март 2011 г. , когато с решение № 3/2011 г. Конституционният съд обяви за противоконституционна аналогична разпоредба, съдържаща се в чл. 6 на Указа за борба с дребното хулиганство(ДВ, бр. 38), почти всички съдилища, вкл. и ВКС, не допускаха до възобновяване (или до касация) жалби във връзка с постановените мерки задържане  в поделенията на МВР, тъй като приемаха, че това решение е неотносимо към аналогичната разпоредба на Закона за опазване на обществения ред. За националните съдилища решенията на Европейския съд имат „еднократно действие“ – т.е. те важат и са относими само за конкретния случай, а не и за други, подобни. Виж още…

Без съмнение, настаняването във ВУИ и СПИ, независимо от това  как ще бъде определена тази мярка (като възпитателна, наказателна или принудително-административна), води до ограничаване свободата на малолетните и непълнолетните лица. Ето защо е важно да се анализира доколко са налице основания и спазена ли е процедурата, за да се приеме, че  в тези случаи сме изправени пред едно от изключенията на нормата на чл. 5 от Европейската конвенция за правата на човека, прогласяваща правото на свобода и сигурност.  Това право има изключително важно значение за „едно демократично общество”. Всеки индивид има правото  да не бъде лишен или да не остане лишен от свобода, освен при условията на чл. 5 § 1. Неговите пет алинеи  съдържат изчерпателен списък на основанията, въз основа на които може да се осъществи лишаването от свобода. Мярката няма да е законна, ако не е налице някое от тях. Съдът изследва нейната законност, опирайки се преди всичко на националното право – както по отношение на материалните основания, така и на процедурата. Той изтъква обаче, че само съблюдаването на националното законодателство не е достатъчно –  член 5 изисква освен това съответствие на всяко лишаване от свобода с целта да бъде защитен  индивидът срещу произволното засягане на неговата свобода – т.е. изследва се съответствието на националния закон с Конвенцията. [1] Виж още…

До този извод достига   Европейският съд в своето решение по делото  G.S. v. Bulgaria (Application no. 36538/17) от 4 април 2019 г., в което той постанови, че Бъ лгария би нарушила чл. 3 от Европейската конвенция, ако допусне екстрадирането на жалбоподателя в Иран поради опасността да бъде подложен на бой с пръчки. Виж още…

На 2 април 2020 г. Европейският съд постанови решението Chorbadzhiyski and Krasteva v. Bulgaria (Application no. 54991/10), в което установи нарушение на правото на достъп до съд на жалбоподателите поради осъждането им да заплатят държавна такса, надхвърляща присъдения им размер обезщетение за неимуществени вреди. Европейският съд констатира за пореден път, че националните съдилища, макар и да познават  неговата практика и да са наясно с установените проблеми, прилагат стриктно националното законодателство и се съобразяват с неговите разпоредби без оглед на това – доколко те съответстват или не на Европейската конвенция. Очевидно се налагат законодателни промени относно размера на държавните такси за исковите производства. Виж още…

Това е един от основните изводи в постановеното на 26 март 2020 г. решение на Европейския съд по правата на човека по делото Pendov v. Bulgaria((Application no. 44229/11) Виж още…

ЕВРОПЕЙСКИЯТ СЪД ПРЕДПРИЕМА ИЗВЪНРЕДНИ МЕРКИ ВЪВ ВРЪЗКА СЪС СВЕТОВНАТА ЗДРАВНА КРИЗА

Пресслужбата на Европейския съд по правата на човека съобщи на официалната  страница на съда, че предвид безпрецедентната   световна криза в здравеопазването и  вземайки  под внимание решенията на френските власти и решенията на Съвета на Европа,   предприема  редица изключителни мерки,изразяващисевследното: Виж още…