Нови решения на Европейския съд от 16 ноември 2021 г.
На 16 ноември 2021 г. Европейският съд оповести четири нови осъдителни решения срещу България. Най-значимото от тях, класифицирано във второ ниво по важност, несъмнено е по делото Vasil Vasilev v. Bulgaria (Application no. 7610/15), в което бяха установени две нарушения на Европейската конвенция за защита правата на човека. Първото е по чл. 8 (право на неприкосновеност на личния живот ) поради липсата на достатъчна яснота в правната рамка и на процедурни гаранции, свързани с унищожаване на случайно прихваната комуникация между адвокат и клиент. Второто е по чл. 6§1 поради липсата на публичност при гледането на дело за обезщетение за вреди в резултат на допуснатото нарушение на правото на неприкосновеност на личния живот и публично оповестяване на съдебното решение поради автоматичното класифициране на делото като секретно, тъй като в него се съдържа документът, на който е свален запис от незаконното подслушване.
Резюмета на решението по всяко от двете оплаквания може да бъде прочетено в каталога на решенията за 2021 г.
Другите три решения са постановени от Комитет поради повтарящия се характер и наличието на подобни случаи в предходни години.
В решението Kolev c. Bulgarie (Requête no 36480/12) е установено нарушение на правото на справедлив процес, тъй като в дисциплинарното производство срещу жалбоподателя са използвани материали, получени с използването на СРС в хода на наказателно производство срещу трето лице. Нито една от двете съдебни инстанции не излага мотиви във връзка с направеното възражение от жалбоподателя, че използваните доказателства за цели извън наказателното производство е недопустимо и поради това неговото нарушение не е установено по законосъобразен начин и с валидни доказателства. Съдът констатира, че отговорът на този въпрос би могъл да рефлектира върху преценката за законосъобразността на заповедта за дисциплинарно уволнение, но двете съдебни инстанции, разгледали жалбата , не са дали отговор на този основен аргумент макар дори само кратко или имплицитно. Поради това е установено нарушение на чл. 6§1 в неговите гражданскоправни аспекти.
Решението по делото Kyazim c. Bulgarie (Requête no 39356/17) се отнася до отказа на националните съдилища да приемат искането за промяна на фамилното име на жалбоподателя, който твърди, че е известен в обществото под друго име и иска това положение да бъде отразено в регистрите за гражданско състояние с оглед издаването в бъдеще на други документи. Първоначално след раждането си той е записан с фамилното име на майка си, но впоследствие е припознат от бащата и в регистрите по гражданско състояние е отразена бащината фамилия. Още докато е бил бебе родителите се разделят и оттогава жалбоподателят не е поддържал никакви връзки с баща си и е израсъл в семейното обкръжение на майка си и роднините й. Затова малко след навършване на пълнолетие и преди да завърши средното си образование той отправя молба за промяна на фамилното си име, изтъквайки, че така е известен в обществото, в приятелската и училищната среда и би искал в началото на своя самостоятелен път в живота в дипломата и в другите документи, които ще му бъдат издавани, да фигурира името , под което се е представял цял живот. Националните съдилища отказват да уважат молбата му, приемайки, че това не са „важни обстоятелства“, тъй като името не е осмиващо или позорящо, както и че не е допустимо да се променя фамилията, тъй като така се засягат обществените интереси. Според Европейския съд националните съдилища твърде формално и общо са аргументирали отазите си с простото позоваване на закона и на обществените интереси като цяло без да се отчетат особеностите на конкретния случай и да се изложат аргументи как исканата промяна противоречи на защитените обществени интереси. Съдът счита, че съдебният процес по искането за промяна на името не е предоставил на жалбоподателя защитата, изисквана от член 8 от Конвенцията, поради което установява нарушение.
Решението по жалбата Lazarov and Others v. Bulgaria (Application no. 27565/14) е свързано с прекомерно забавена земеделска реституция. След като наследодателят на жалбоподателите подава молба за възстановяване на земеделски имот, през 1994 г. поземлената комисия му отказва възстановяване в реални граници и посочва, че има право на обезщетение. През 2001 и 2011 г. са постановени две решения за обезщетение. С решение от юни 2012 г. отново е отказано реално възстановяване на имота. След обжалването му то е отменено от Благоевградския районен съд на 8 януари 2013 г., който приема, че няма пречка имотът да бъде възстановен. Тъй като обаче върху него през 1986 г. е бил изграден спортен комплекс, а през 2006 г. държавата прехвърля земята на частно дружество, Агенцията по кадастъра отказва да впише жалбоподателите като собственици след решението на районния съд от 2013. Така жалбоподателите не успяват да влязат във владение на земята. Те не предявяват иск срещу дружеството. Не получават и обезщетение. След 2013 г. няма никакво развитие на нещата. Правителството възразява, че не са били изчерпани наличните вътрешни средства за защита, тъй като жалбоподателите не са продължили процедурата по получаване на обезщетение или , ако са смятали, че реституцията в реални граници е възможна, не са предявили иск срещу дружеството – приобретател на имота.
Съдът констатира, че действително посочените процедурни стъпки са били на разположение на жалбоподателите, но те сами по себе си не биха сложили край на реституционната процедура, която е щяла да отнеме време, както се установява от множеството подобни дела, разгледани от Европейския съд.(напр. Zikatanova and Others v. Bulgaria, no. 45806/11, §§ 54-57, 12 December 2019). Освен това Съдът отбелязва, че тези средства не биха могли да компенсират забавянията в процедурата по реституция до 2011 г. В този смисъл жалбоподателите не са разполагали с ефективно вътрешноправно средство за защита. могат да бъдат държани само частично отговорни за забавянето на процедурата след 2011-13 г. Правителството не дава обяснение за причините за това значително забавяне от страна на властите освен общите аргументи за сложността и важността на процеса на реституция на земеделска земя. Въпреки че Съдът е приемал тези съображения като валидни и основателни (напр. в делото Zikatanova and Others v. Bulgaria,§ 122),според него те не могат да оправдаят прекомерната продължителност на реституционния процес, дължаща се на действията и бездействията на властите. Ето защо е установено нарушение на чл. 1 от Протокол 1.
