Днес, 31 януари 2023 г. , Европейският съд по правата на човека в състав от трима съдии постанови решение, в което установи нарушение на чл. 5§5 от Европейската конвенция за защита правата на човека. По делото Stefanova v. Bulgaria(Application no. 39232/17) той констатира, че Върховният административен съд е подходил съвсем формално и е отказал да присъди обезщетение за незаконно задържане, тъй като според съдиите жалбоподателката не била доказала, че е претърпяла неимуществени вреди.
Stefanova v. Bulgaria(Application no. 39232/17), 31 January 2023
Решение на Комитет
На 24 юли 2014 г. жалбоподателката е здържана от полицията и е освободена на следващия ден след изтичането на 24 часа. Заповедта за задържането й е оспорена пред административния съд, който е отменя като незаконосъобразна, тъй като намира, че подозренията на полицията не са били скрепени с никакви фактически обстоятелства, които да оправдаят задържането. След отмяната на заповедта жалбоподателката предявява иск за неимуществени вреди по ЗОДОВ. Административният съд уважава исковата претенция, но с окончателното си решение от 16.01.2017 г. ВАС отменя решението и отхвърля иска с мотива, че жалбоподателката не е доказала претърпените от нея неимуществени вреди. До този извод касационният съд достига на основание показаниятана полицейски служител, който посочва, че по време на ареста й тя била видимо спокойна и самоуверена. ВАС не взема под внимание показанията на адвокат, който се е срещнал с нея след освобождаването й, намирайки, че те са пристрастни. Според него жалбоподателката е била „възмутена“, „емоционална“ и „смазана“ от ареста“.
Поради този извод на 12 януари 2023 г. комитет от трима съдии на Европейския съд по правата на човека обяви своето решение, в което установи нарушение на чл. 1 от Протокол 1 на Европейската конвенция за защита правата на човека. Решението е постановено по две жалби, обединени за общо разглеждане по два самостоятелни, но сходни случая.
Nikolaev and Others v. Bulgaria (Applications nos. 48806/11 and 11138/12),12 january 2023
Решение на Комитет
Двете жалби, обединени за общо разглеждане, са по повод конфискацията на имущество по Закона за конфискация на облаги от престъпна дейност от 2005 г./наричан по-нататък Закон от 2005 г./ Жалбоподатели по първата жалба са баща и син. Първият от тях подписва споразумение с прокуратурата и се признава за виновен за извършена измама през 2000 г. в размер на 3476 лв. По втората жалба жалбоподател е синът на лице, осъдено за сводничество с влязла в сила присъда през 2007 г. След приключването на съответните наказателни процедури на жалбоподателите са отнети недвижими имоти на висока стойност поради това, че не са могли да докажат законния произход на средствата за придобиването им.
На 13 декември Европейският съд обяви две нови свои решения. В първото от тях – Tonchev et autres c. Bulgarie (Requête no 56862/15) Съдът установява нарушение на чл. 9 от Конвенцията.
Днес Европейският съд за правата на човека установи нарушения по три български жалби – Ganchevi v. Bulgaria,(Application no. 40026/19);Stoyanova v. Bulgaria (Application no. 40101/19); Halil v. Bulgariа (Application no. 40029/19)
Делата са подобни на жалбата Kirilova and Others v. Bulgaria (nos. 42908/98 and 3 others, 9 June 2005)
Нарушаването на конфиденциалността на преговорите е основание за обявяване на жалба пред ЕСПЧ за недопустима
В хода на процедура, при която Съдът предлага на страните да сключат споразумение за приятелско уреждане на спора те са длъжни да спазват поверителност на информацията и да не разкриват на трети страни детайли от преговорите публично – било чрез медиите, или чрез писмо, или по друг начин, която има вероятност да достигне до неограничен брой хора . Когато това правило бъде нарушено, Съдът може да заключи, че е налице злоупотреба с правото на жалба, тъй като се излага на риск възможността върху страните или върху Съда да бъде упражнен натиск.
Липсата на аргументи защо присъдените суми за адвокатски възнаграждения на ответната страна надвишават размера на определеното на ищеца обезщетение може да доведе до ограничаване на достъпа до съд и представлява нарушение на чл. 6§1 от Конвенцията. До този извод достига Европейският съд в решението си по делото Boychev c. Bulgarie (requête no 59667/14) от 15 ноември 2022 г.
Днес Европейският съд по правата на човека обяви своето решение по две жалби, обединени за общо разглеждане, депозирани от 56 лица – Paketova and Others v. Bulgaria (Applications nos. 17808/19 and 36972/19).
Той установи нарушение на правото на неприкосновеност на жилището, на личния и семеен живот, защитени от чл. 8 във връзка с чл. 14 – забраната за дискриминация, тъй като констатира, че всички мерки, предприети по отношение на тях, в резултат на които те са били принудени да напуснат домовете си, били са възпрепятствани да се върнат в тях и са били подложени под угрозата за физическа и духовна разправа, са били на етническа основа. Упреците за незипълнение на позитивните задължения на държавата са насочени към полицията, прокуратурата (както тази в Пловдив, така и ВКП), административните съдилища и в известна степен към самия министър на отбраната по това време и зам.-министър председател (Кр.Каракачанов – бел.моя) порадих неговите непремерени публични изявления. В отделни свои аспекти делото наподобява това на Yordanova et autres v. Bulgaria (Application no. 25446/06, 24 April 2012)
То е класифицирано във второ ниво по значимост, което идва да подчертае, че повдигнатите в него въпроси са особено съществени и закслужават специално внимание от страна на властите.