На 3 май Европейският съд оповести три нови осъдителни решения срещу страната ни. Те са постановени от Комитет от трима съдии, тъй като жалбите са свързани с т.н. „повтарящи“ се нарушения.В случая това са дела, свързани с полицейско насилие, неизпълнение на съдебно решение и непропорционалност на наложената санкция при извършено митническо нарушение Виж още…
На 15 март Европейският съд в състав от трима съдии постанови решение, в което установи нарушение на чл. 1 от Протокол 1 по делото Bozhilovi v. Bulgaria (Application no.9051/18).
Къщата на жалбоподателите, намираща се в централната градска зона на София, е била отчуждена през 1985 г. Те са били настанени в оборотно жилище до построяването на жилищната сграда, в която е бил определен апартаментът, дъжим им като обезщетение. Това така и не се случва през следващите години и до настоящия момент. Виж още…
В днешното си решение Anatoliy Marinov v. Bulgaria (Application no.26081/17) Европейският съд постанови, че автоматичното лишаване от право на участие в избори на лица, поставени под частично запрещение, нарушава чл. 3 от Протокол 1 на Конвенцията.
Струва ми се, че когато двама души се разделят по не особено цивилизован начин, заслепени от огорчение, обида, а понякога и омраза, те пренебрегват чувствата на децата си и много често ги използват като „оръжие“ срещу другия, забравяйки, че така ги нараняват. Повод за тези думи е поредното решение на Европейския съд по правата на човека от 1 февруари по делото Pavlovi v. Bulgaria . В него той констатира нарушение на правото на неприкосновеност на семейния живот поради невъзможността да се изпълнят съдебните решения на националните съдилища за осъществяване на нормални контакти между родител и дете. По-особеният момент е, че в случая е установено нарушение и поради възпрепятстването на контакта на детето с неговите баба и дядо по бащина линия от страна на майката в продължение на години. Виж още…
Допълнителният Протокол № 15 към Европейската конвенция за правата на човека влезе в сила на 1 август 2021 г. Съгласно неговите разпоредби, прилагането му бе предвидено в шестмесечен срок тази дата, т.е. от 1 февруари 2022 г. Най-важният нов момент, от който ще зависи допустимостта на жалбата, е, че срокът за подаването й се съкращава от 6 на 4 месеца. С други думи, от датата на последния вътрешен съдебен акт не трябва да са минали четири месеца . Този срок ще намери приложение за жалби, по които актът е постановен след 1 февруари, а не за предходния период, за който ще продължи да важи шест-месечният срок.
Днес Европейският съд постанови последните си съдебни решения срещу страната ни преди приключването на календарната година – едно по основателност, в което е установено нарушение на правото на справедлив процес в разумен срок и три по допустимост, с които жалбите са обявени за недопустими поради това, че са депозирани след изтичането на 6-месечния срок. Виж още…
Днес Европейският съд в Страсбург оповести своето решение по жалбата Stoyanov and Tabakov v. Bulgaria (n° 2) (application n o 64387/14). Тя е по повод упоритото нежелание на Общинския съвет в Пазарджик да се съобрази с решенията на националните съдилища да реализират докрай процедурата за приватизация по закона от 1992 г. (ЗППДОбП) и да продадат на двамата жалбоподатели офиса, който те са ползвали като адвокатска кантора, по преференциални цени. Виж още…
Днес Европейският съд по правата на човека обяви пет свои решения по допустимост по 14 жалби (по две от тях за общо разглеждане са обединени съответно 5 и 6 жалби). Три от решенията са свързани с оплаквания за лоши условия в затворите и липсата на ефективно вътрешно средство за защита – по чл. 3 и 13 от Конвенцията. Част от производствата приключват с приятелско уреждане на спора (Application no. 71528/17 Nikolay Georgiev ANGELOV against Bulgaria and 4 other applications ), други – с едностранни декларации от страна на Правителството(Application no. 60361/19 Svetoslav Svetoslavov BUYUKLIYSKI against Bulgaria and 5 other applications, Application no. 56048/19 , Atanas Lachezarov TANEV), с които то признава допуснатите нарушения и се съгласява да изплати суми на обща стойност от 45 800 евро за неимуществени вреди и 2750 евро разноски по всички дванадесет жалби.
Четвъртото решение е по повод жалба от пет юридически и три физически лица за допуснати нарушения на правото на справедлив процес, на правото на неприкоксновеност на личния живот и на чл. 13(TRANSINS INDUSTRY AD et autres contre la Bulgarie). Поради непостигнато приятелско споразумение и подписана едностранна декларация производството е прекратено, като правителстовто се съгласява да изплати на всеки един от жалбоподателите по 2000 евро – т.е. общо 16 000 евро.
С последното си решение Съдът обявява за недопустима жалба, свързана с реституционно производство по ЗСПЗЗ и засегнати права на трети лица, закупили реституирани имоти от ТКЗС (Application no. 28436/15, Pavel Stoilov ZANEV and Milena Pavlova TANEVA against Bulgaria). Жалбата е обявена за недопустима поради подаването й извън 6-месечния срок и възможността жалбоподателите да защитят правата си и по друг ред.
На 16 ноември 2021 г. Европейският съд оповести четири нови осъдителни решения срещу България. Най-значимото от тях, класифицирано във второ ниво по важност, несъмнено е по делото Vasil Vasilev v. Bulgaria (Application no. 7610/15), в което бяха установени две нарушения на Европейската конвенция за защита правата на човека. Първото е по чл. 8 (право на неприкосновеност на личния живот ) поради липсата на достатъчна яснота в правната рамка и на процедурни гаранции, свързани с унищожаване на случайно прихваната комуникация между адвокат и клиент. Второто е по чл. 6§1 поради липсата на публичност при гледането на дело за обезщетение за вреди в резултат на допуснатото нарушение на правото на неприкосновеност на личния живот и публично оповестяване на съдебното решение поради автоматичното класифициране на делото като секретно, тъй като в него се съдържа документът, на който е свален запис от незаконното подслушване.
Резюмета на решението по всяко от двете оплаквания може да бъде прочетено в каталога на решенията за 2021 г.
Другите три решения са постановени от Комитет поради повтарящия се характер и наличието на подобни случаи в предходни години.
В решението Kolev c. Bulgarie (Requête no 36480/12) е установено нарушение на правото на справедлив процес, тъй като в дисциплинарното производство срещу жалбоподателя са използвани материали, получени с използването на СРС в хода на наказателно производство срещу трето лице. Нито една от двете съдебни инстанции не излага мотиви във връзка с направеното възражение от жалбоподателя, че използваните доказателства за цели извън наказателното производство е недопустимо и поради това неговото нарушение не е установено по законосъобразен начин и с валидни доказателства. Съдът констатира, че отговорът на този въпрос би могъл да рефлектира върху преценката за законосъобразността на заповедта за дисциплинарно уволнение, но двете съдебни инстанции, разгледали жалбата , не са дали отговор на този основен аргумент макар дори само кратко или имплицитно. Поради това е установено нарушение на чл. 6§1 в неговите гражданскоправни аспекти.
Решението по делото Kyazim c. Bulgarie (Requête no 39356/17) се отнася до отказа на националните съдилища да приемат искането за промяна на фамилното име на жалбоподателя, който твърди, че е известен в обществото под друго име и иска това положение да бъде отразено в регистрите за гражданско състояние с оглед издаването в бъдеще на други документи. Първоначално след раждането си той е записан с фамилното име на майка си, но впоследствие е припознат от бащата и в регистрите по гражданско състояние е отразена бащината фамилия. Още докато е бил бебе родителите се разделят и оттогава жалбоподателят не е поддържал никакви връзки с баща си и е израсъл в семейното обкръжение на майка си и роднините й. Затова малко след навършване на пълнолетие и преди да завърши средното си образование той отправя молба за промяна на фамилното си име, изтъквайки, че така е известен в обществото, в приятелската и училищната среда и би искал в началото на своя самостоятелен път в живота в дипломата и в другите документи, които ще му бъдат издавани, да фигурира името , под което се е представял цял живот. Националните съдилища отказват да уважат молбата му, приемайки, че това не са „важни обстоятелства“, тъй като името не е осмиващо или позорящо, както и че не е допустимо да се променя фамилията, тъй като така се засягат обществените интереси. Според Европейския съд националните съдилища твърде формално и общо са аргументирали отазите си с простото позоваване на закона и на обществените интереси като цяло без да се отчетат особеностите на конкретния случай и да се изложат аргументи как исканата промяна противоречи на защитените обществени интереси. Съдът счита, че съдебният процес по искането за промяна на името не е предоставил на жалбоподателя защитата, изисквана от член 8 от Конвенцията, поради което установява нарушение.
Решението по жалбата Lazarov and Others v. Bulgaria (Application no. 27565/14) е свързано с прекомерно забавена земеделска реституция. След като наследодателят на жалбоподателите подава молба за възстановяване на земеделски имот, през 1994 г. поземлената комисия му отказва възстановяване в реални граници и посочва, че има право на обезщетение. През 2001 и 2011 г. са постановени две решения за обезщетение. С решение от юни 2012 г. отново е отказано реално възстановяване на имота. След обжалването му то е отменено от Благоевградския районен съд на 8 януари 2013 г., който приема, че няма пречка имотът да бъде възстановен. Тъй като обаче върху него през 1986 г. е бил изграден спортен комплекс, а през 2006 г. държавата прехвърля земята на частно дружество, Агенцията по кадастъра отказва да впише жалбоподателите като собственици след решението на районния съд от 2013. Така жалбоподателите не успяват да влязат във владение на земята. Те не предявяват иск срещу дружеството. Не получават и обезщетение. След 2013 г. няма никакво развитие на нещата. Правителството възразява, че не са били изчерпани наличните вътрешни средства за защита, тъй като жалбоподателите не са продължили процедурата по получаване на обезщетение или , ако са смятали, че реституцията в реални граници е възможна, не са предявили иск срещу дружеството – приобретател на имота.
Съдът констатира, че действително посочените процедурни стъпки са били на разположение на жалбоподателите, но те сами по себе си не биха сложили край на реституционната процедура, която е щяла да отнеме време, както се установява от множеството подобни дела, разгледани от Европейския съд.(напр. Zikatanova and Others v. Bulgaria, no. 45806/11, §§ 54-57, 12 December 2019). Освен това Съдът отбелязва, че тези средства не биха могли да компенсират забавянията в процедурата по реституция до 2011 г. В този смисъл жалбоподателите не са разполагали с ефективно вътрешноправно средство за защита. могат да бъдат държани само частично отговорни за забавянето на процедурата след 2011-13 г. Правителството не дава обяснение за причините за това значително забавяне от страна на властите освен общите аргументи за сложността и важността на процеса на реституция на земеделска земя. Въпреки че Съдът е приемал тези съображения като валидни и основателни (напр. в делото Zikatanova and Others v. Bulgaria,§ 122),според него те не могат да оправдаят прекомерната продължителност на реституционния процес, дължаща се на действията и бездействията на властите. Ето защо е установено нарушение на чл. 1 от Протокол 1.
На 19 октомври 2021 г. Европейският съд за правата на човека постанови своето решение по делото Miroslava Todorova c. Bulgarie (requête no 40072/13). В него той установи нарушение на свободата на изразяване на жалбоподателката, която е била подложена на дисциплинарни санкции не толкова поради констатираните забавяния в изготвянето на мотиви по постановените от нея съдебни актове, колкото поради активната й гражданска позиция в качеството си на председател на Съюза на съдиите в България. Виж още…