Bachvarovi c. Bulgarie (n° 24186/04) 7 janvier 2010
Жалбоподателите са баща и син. През 1959 г. първият жалбоподател и неговата съпруга купуват от държавата, чрез Министерство на отбраната, апартамент с площ 115 кв. м в центъра на град Варна. Апартаментът е одържавен в процеса на национализация. Той е част от по-голям апартамент, който към неуточнен момент преди 1959 г. е бил разделен на два по-малки.След приемането на ЗВСОНИ наследниците на някогашните собственици предявяват срещу жалбоподателите иск по чл. 7, който е уважен, тъй като апартаментът бил разделен в нарушение на действащото законодателство.След решението на ВКС от февруари 2004 г. жалбоподателите не подават молба за получаване на ЖКЗ. През м. декември 2006 г. наследниците на бившия собственик на апартамента завеждат ревандикационно (rei vindicatio) производство и дело за обезщетение за пропуснати ползи срещу първия жалбоподател, който все още обитава апартамента. Към датата на последната комуникация със Съда това това дело е било все още висящо.
Съдът отбелязва, че правото на собственост на жалбоподателите е обявено за недействително единствено въз основа на съображението, че техният апартамент е представлявал част от по-голям апартамент, който е бил разделен от държавата в нарушение на действащите разпоредби. Отговорността за тази нередност определено се носи от компетентните власти, а не от жалбоподателите. Съдът смята, че настоящото дело е сходно на решенията Богданови и Цилеви, приведени по делото Великови и други(§§220,224, решение от 15 март 2007 г.)
След постановяване на окончателното решение по делото те са могли да подадат молба за компенсаторни бонове, но не са го сторили. Съдът установява, че поради нестабилните цени на боновете и честите промени в действащите разпоредби, към дадения момент схемата с компенсаторните бонове не е предоставяла достатъчно обезщетение. Следователно, макар да следва да се вземе под внимание съгласно чл. 41 от Конвенцията, аргументът, че жалбоподателите не са се възползвали от схемата с компенсаторните бонове, не може съществено да повлияе на заключението по това оплакване. При тези обстоятелства Съдът намира, че жалбоподателите не са разполагали с ясна, своевременна и предвидима възможност да получат достатъчно обезщетение. Оттук следва, че справедливият баланс между обществения интерес и необходимостта техните права да бъдат защитени не е бил постигнат. В тази връзка е налице нарушение на чл. 1 от Протокол № 1.
