Bozhilovi v. Bulgaria (Application no.9051/18), 15 march 2022
Решение на Комитет
Казус, подобен на Kirilova and Others v. Bulgaria (nos. 42908/98 and 3 others, 9 June 2005)
Жалбоподателите са майка и син. Техният общ наследодател е бил собственик на къща в централната част на гр. София, в която семейството е живяло до 1985 г., когато имотът е отчужден за благоустройствени мероприятия на основание ЗТСУ. През юли същата година е издадена заповед за настаняване на семейството в оборотно жилище. С друга заповед по чл. 100 от ЗТСУ е определен апартаментът, с който се обезщетява наследодателят на жалбоподателите и неговото точно местонахождение. През 2006 г. тази заповед е отменена и е издадена друга, по силата на която е определен друг апартамент като обезщетение в същата жилищна сграда. Столична община сключва договор за строителство със строителна фирма за построяването му, но през 2013 г. тя изпада в несъстоятелност без да построи сградата.
Между страните има спор дали изпратените писма от Столична община до жалбоподателите, че могат да поискат финансова компенсация вместо обезщетение с друг апартамент през юли и август 2012 г. са получени от жалбоподателите или не. Във всеки случай през декември 2011 и януари 2013 г. жалбоподателите отправят писмено искане да им бъдат предложени други апартаменти като компенсация, но тези искания не са нотариално заверени съгласно промените в закона към онзи момент. През 2013 г. те предявяват иск по чл. 1 от ЗОДОВ срещу Столична община, като претендират да им бъде заплатена пазарната стойност на определения като обезщетение апартамент. Искът е приет за недопустим, тъй като съдът приема, че не е налице бездействие от страна на властите – абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иск по чл. 1 от ЗОДОВ.Впоследствие многократно са отправян подобни искания и са сезирани редица институции. Към датата на последната комуникация жалбоподателите продължават да живеят в оборотното жилище, в което са настанени през 1885 г.
Европейският съд констатира, че в периода 2012-2013 г. жалбоподателите са разбрали, че няма да получат определения им като обезщетение апартамент. Независимо дали са получили или не писмата от общината, най късно към момента, когато предявяват своя иск срещу общината те са били информирани, че могат да потърсят финансова компенсация вместо обезщетение под формата на апартамент. Поради това Съдът намира, че жалбоподателите имат известна вина за забавянето на цялата процедура след 2013 г., тъй като не са спазили законовите изисквания (както е в случая на Rashkova and Simeonska v. Bulgaria [Committee], no. 41090/12, §§ 10-15, 2 February 2017). Според Европейския съд властите не могат да бъдат винени за забавянията след 2013 г. Приложимите правила не са им позволявали да предприемат каквито и да било стъпки, насочени към замяна на конкретния апартамент с други активи без да са били направени валидни искания от страна на жалбоподателите .
Независимо от горните съображения Съдът отбелязва, че, забавянето от около двадесет години (от 1999 – дата на влизане в сила на Конвенцията за България и до 2013 г.) за предоставяне на обезщетение за отчужденото имущество на жалбоподателите, за което правителството не е представило никаква обосновка, е значително. Освен това всяко действие, което жалбоподателите биха могли да предприемат, не би приключило автоматично производството по обезщетение, тъй като би трябвало да се вземат допълнителни решения, идентифициращи конкретните активи, които трябва да бъдат предоставени. Ето защо Съдът достига до извода, че закъсненията, причинени по вина на властите, са били твърде значителни, че жалбоподателите е трябвало да понесат прекомерна тежест и че справедливият баланс, изискван съгласно член 1 от Протокол № 1, не е постигнат. Поради това е налице нарушение на член 1 от Протокол № 1 към Конвенцията.
Съдът отбелязва, че е възможно и към настоящия момент жалбоподателите да поискат финансова компенсация или друг апартамент директно от местните власти, поради което не вижда основание да им присъди дължимата стойност на апартамента. Доколкото е констатирал нарушение на чл. 1 от Протокол № 1 във връзка с прекомерното забавяне на производството за обезщетение, той приема, че е оправдано те да бъдат компенсирани и за пропуснатите ползи поради невъзможността да се възползват от дължимото им обезщетение за продължителен период от време. Ето защо Съдът им присъжда обезщетение както за имуществени, така и за неимуществени вреди.