Case of Malechkov v. Bulgaria(Application no. 57830/00), 28 June 2007
Жалбоподателят е задържан под стража на 3 юли 1998 по разпореждане на следовател по подозрение, че е изнасилил непълнолетно момиче предишния ден. Задържането е предприето на основание жалба, подадена от потърпевшата, в която тя сочи жалбоподателя като едно от лицата, които са я изнасилили. Предварителното задържане под стража на жалбоподателя е продължено до 6 юли 1998 по разпореждане на прокурор., след което мярката му е продължена и той е държан в Окръжна следствена служба – Пазарджик от 3 юли до 10 ноември 1998. След тази дата е прехвърлен в затвора в гр. Пазарджик, където остава до 11 януари 2001, преди да бъде преместен в Софийски затвор.
Той повдита оплаквания, свързани с лошите условия в следствения арест и в затвора в Пазарджик.
В своя анализ Съдът се позовава на констатациите от докладите на Комитета за предотвратяване на изтезанията относно условията в следствената служба, в затвора, както и общите изводи относно местата за задържане под стража, съдържащи се в поредица от доклади за периода 1995 – 2006 г.
Съдът припомня, че в чл. 3 от Конвенцията е заложена една от най-важните ценности на демократичното общество. Тя абсолютно забранява изтезанията или нечовешкото или унизително отнасяне или наказание, независимо от обстоятелствата и от поведението на пострадалия. (Van der Ven v. the Netherlands, no. 50901/99, § 46, ECHR 2003‑II № 38812/97; Poltoratskiy v. Ukraine, no. 38812/97, § 130, ECHR 2003‑V)132. За да попадне в обхвата на чл. 3, лошото отнасяне трябва да достигне минимална степен на жестокост. Преценката на този минимум е относителна; тя зависи от всички обстоятелства по делото като продължителност на отнасянето, физическите и психическите последици от него, а в някои случаи и от пола, възрастта и здравословното състояние на пострадалия (Van der Ven, § 47; Poltoratskiy, § 131 ).
По повод условията в следствения арест Съдът намира, че фактът, че жалбоподателят е бил настанен сам в килия и е бил изолиран в нея практически двадесет и четири часа дневно в продължение на повече от четири месеца, без достъп до естествена светлина и без никаква възможност за физически или други занимания извън килията, трябва да му е причинил значително страдание. Според Съда, не е имало оправдание жалбоподателят да бъде подлаган на такива ограничения при положение, че не са били налице наложителни съображения за сигурност.
Съдът прави извода, че дистресът и трудностите, които той е преживял през периода на своето задържане под стража в този арест, са надхвърлили неизбежната степен на страдание, присъща на задържането и породената от това мъка е прехвърлила прага на жестокостта по чл. 3 от Конвенцията.
Що се отнася до оплакванията относно лошите условия в затвора в Пазарджик пред вид режима, на който жалбоподателят е бил подложен и на обективните условия, при които той е бил държан за период от две години и два месеца, Съдът прави извода, че дистресът и трудностите, които той е изпитвал, не са надхвърлили неизбежната степен на страдание, присъща на задържането и поради товане е налице нарушение на чл. 3 от Конвенцията.
Установени са наред с това нарушения на чл.5§3, 5§4 и 5§5.
