Case of Staykov v. Bulgaria (Application no. 49438/99), 12 October 2006
Жалбоподателят бил задъран под стража между 23 декември 1991 г. и 17 декември 1998 г., като през по-голямата част от това време той е държан във Варненския затвор, с изключение на шест неуточнени периода, които той прекарва в ареста на Варненска окръжна следствена служба (последният от тях приключва на 10 юни 1997 г.).
Условията на задържането на жалбоподателя преди 7 септември 1992 г. (датата на влизане на Конвенцията в сила по отношение на България), са извън компетенцията на Съда ratione temporis .
Съдът констатира унизително и нечовешко отношение с оглед продължителността на задържане на жалбоподателя и лошите условия на задържане в следствения арест във Варна.Той изтъква, че производствата по Конвенцията не прибягват във всички случаи до строго прилагане на принципа affirmanti incumbit probatio (онзи, който твърди нещо, трябва да докаже твърдението си), тъй като в определени случаи само ответникът – Правителство има достъп до информация, която би могла да послужи за потвърждаване или опровергаване на твърденията на жалбоподателя. Ако това Правителство не внесе тази информация без удовлетворително обяснение, това може да породи заключения по отношение на обосноваността на тези твърдения. В конкретния случай Правителството не е оспорило твърденията на жалбоподателя. Наред с това през 1998 г. той се разболява от туберкулоза в затвора, което допълнително удостоверява твърденията му за лошите условия в затвора и липсата на адекватни мерки за предотвратяване на това заболяване в местата за лишаване от свобода. Съдът се позовава в своите мотиви и на констатациите от докладите на Комитета за предотратяване на изтезанията, който установява, че превантивните усилия на затворническите власти са неадекватни, както и тяхното обслужване на нуждите на затворниците, страдащи от това заболяване.
Съдът установява нарушение и на чл. 5§4.
