Costadinov v. Bulgaria (Application no. 55712/00), 7 February 2008
Между 18 януари и 1 юли 1999 г. жалбоподателят е бил задържан в следствения арест към Окръжна следствена служба – Пазарджик. От 1 юли до 27 юли 1999 г., той е задържан в Пазарджишкия затвор. Жалбоподателят твърди, по отношение и на двете места за задържане, че е имало (а) недостатъчно кислород в килиите, (б) недостатъчна хигиена, използвана е кофа за задоволяване естествените нужди на задържаните, и е имало паразити (бълхи и дървеници), кожни инфекции (краста) и гризачи (мишки и плъхове), (в) недостатъчна естествена светлина, (г) липсвала е специална зона за отдих; (д) храната била нездравословна; (е) нямало достъп до литература, вестници, списания, радио или телевизия; (ж) не е имало възможност жалбоподателя да се срещне с адвоката си насаме по своя собствена инициатива, както и (з) не е имало възможност да поддържа активна кореспонденция. Твърденията на жалбоподателя се уддостоверяват от декларациите на две лица, които по същото време са били задържани там.
Като взема предвид кумулативния ефект на неоправдано строгия режим, на който е бил подложен жалбоподателят, и материалните условия, в които той е бил държан, Съдът счита, че дистресът и страданието, които същият е понесъл надвишават неизбежната степен на страдание, присъщо на задържането, и произтичащото от това емоционално страдание е достигнало отвъд минималното равнище на суровост по член 3 от Конвенцията. Поради това той установява две самостоятелни нарушения на чл. 3 в неговите материално-правни аспекти по повод лошите условия в следствения арест и затвора в гр.Пазарджик.
Съдът установява и нарушения на чл. 5§3, 5§4 и 5§5.
