Ignatov c. Bulgarie (Requête no 50494/19),3 mai 2022
/решение на Комитет/
Жалбата е по повод малтретиране на жалбоподателя от страна на полицията в хода на полицейска операция и липсата на ефективно разследване във връзка с осъщественото насилие.
На 20 ноември 2017 г. столичната полиция извършва акция в автомивката, където реботел жалбоподателят. Според неговите твърдения той бил нападнат от двама цивилни докато се опитвал да премести автомобила на клиент и след като бил изваден от колата, бил проснат на земята и ударен с палки няколко пъти. По-късно бил вкаран в сградата на автомивката, където е разпитван и бит, като главата му е удряна в стената. Едва тогава разбира, че двамат мъже са полицаи. Същия ден е прегледан от съдебен лекар, който констатира в издаденото медицинско свидетелство, че са налице няколко наранявания на гърба, дясноната ръка и челото. Жалбоподателят подава жалба в полицията.
В хода на започналата проверка са разпитани двамата полицаи, техни колеги и редица свидетели и са събрани писмени доказателства. Районната прокуратура отказва да образува досъдебно производство поради липса на достатъчно данни за наличието на престъпление. Въз основа на показанията на двамата полицаи и без да се вземат предвид другите свидетелски показания и писмени доказателства прокуратурата достига до извода, че жалбоподателят бил нападнал двамата полицейски служители, поради което те били принудени да използват физическа сила и белезници. Постановлението на районната прокуратура е оставено в сила от Софийска градска прокуратура.
Съдът не приема възраженията на правителството за недопустимост на жалбата поради злоупотреба с правото на жалба, защото имало пълно разминаване в твърденията на жалбоподателя и официалните власти, както и поради неизчерпване на вътрешните средства за защита, тъй като не е бил длъжен да предяви иск за обезщетение за причинените му вреди (позовавайки се на решението си по делото Assenov et autres c. Bulgarie, 28 octobre 1998, § 86, Recueil des arrêts et décisions 1998-VIII).
По съществото на спора той констатира, че нито медицинското свидетелство, нито показанията на очевидците, не подкрепят обясненията на властите относно произхода на нараняванията на жалбоподателя. Дори и да е оказал съпротива, каквото твърдение прави Правителството, няма как да се обяснят белезите от наранявания по гърба, челото и дясната ръка на жалбоподателя. Съдът подчертава, че не е убеден, че интензитетът на използваната сила от страна на полицията е бил необходим и пропорционален дори и ако жалбоподателят се е съпротивлявал. Поради това той установява нарушение на чл. 3 в неговите материални аспекти.
Относно процесуалните аспекти на чл. 3 във връзка със задължението за ефективно разследване при оплаквания за полицейско насилие Съдът препраща към принципните си постановки в решението Labita c. Italie ([GC], no 26772/95, § 131, CEDH 2000 IV. В настоящия случай Съдът намира, че извършеното разследване по настоящото дело не е било достатъчно задълбочено, защото не са били положени усилия за установяване произхода на нараняванията по тялото на жалбоподателя. Не е извършена задълбочена проверка на двете противоречиви версии на фактите, представени от полицейските служители и от жалбоподателя. В конкретния случай е следвало да се извършат редица допълнителни следствени действия, като очна ставка между свидетелите, оглед на помещенията, медицинска експертиза за установяване на релевантните факти . При липсата на такива действия заключенията на прокуратурата за липса на престъпление в настоящия случай според Съда са били прибързани и неубедителни. Поради това е установено и второ нарушение на чл. 3 в неговите процесуални аспекти.
На жалбоподателя е присъдено обезщетение за неимуществени вреди.
