Iliev v. Bulgaria (Application no. 63254/16), 20 April 2021
/решение на Комитет/
Жалбоподателят е лишен от свобода през 1997 г. , а през 2001 г. с влязла в сила присъда му е определено наказание доживотен затвор. Той изтърпява наказанието си в Пазарджишкия затвор до 2016 г., като от 2002 г. до 2009 г. е на специален режим, а след тази дата – на строг режим. През 2016 г. е преместен в Старозагорския затвор.
През 2016 г. той предявява искове за неимуществени вреди поради лошите материални условия в затвора (липса на самостоятелен санитарен възел, течаща вода и използване на кофи в килията), както и за липса на достатъчно време на открито и образователни дейности за периода 1997 – 2016 г. Исковете му са отхвърлени, тъй като съдът намира, че макар и да не е имало санитарен възел, той е бил извеждан три пъти на ден до съответните помещения, а не било доказано, че една от кофите в килията е била използвана за тоалетна. Колкото до другите му оплаквания, те били твърде общо формулирани; не било доказано, че той е бил лишен от дейности на открито. Нещо повече – предлагано му е било участие в различни колективни дейности, но той е отказвал.
Съдът констатира, че по повод твърденията за лишаване от достатъчно образователни дейности и такива на открито жалбоподателят не е изчерпал вътрешните средства за защита, предвидени в ЗИНЗС с измененията от 2017 г., позовавайки се на своето решение Dimitar Angelov v. Bulgaria (no. 58400/16, §§ 26-37, 21 July 2020), в което констатира, че чл. 276 от закона предоставя ефективно компенсаторно средство за защита срещу подобни оплаквания.
Съдът намира за допустимо оплакването за лошите материални условия в затвора, тъй като те визират периода преди 2017 г. (когато е изменен ЗИНЗС).
Той подчертава, че постоянно е критикувал използването на кофи при липса на вътрешни тоалетни (вж Radev v. Bulgaria, no. 37994/09, § 43, 17 November 2015 г. ). Наред с това вече е приемал, че въпреки, че е настанен сам в килия, подлагането на лишения от свобода на неудобството да се освобождава в кофа не може да се счита за оправдано, освен в специфични ситуации, които биха могли да се свържат с риск за сигурността (Malechkov v. Bulgaria, no. 57830/00, § 140 28 June 2007).
Съдът намира, че горепосоченото е достатъчно, за да приеме, че е налице нарушение на член 3 от Конвенцията поради липсата на неограничен достъп до санитарни помещения, достъпни за жалбоподателя в затвора в Пазарджик между 20 декември 1997 г. и 20 май 2016 г.
Оплакването по чл. 13 във вр. с чл. 3 е отхвърлено като недопустимо с оглед наличието на ефективни вътрешни компенсаторни средства за защита след измененията на ЗИНЗС от 2017 г.
На жалбоподателя е присъдено обезщетение за неимуществени вреди.
