Karaahmed v. Bulgaria (Application no. 30587/13), 24 February 2015
Делото е по повод нападението на джамията Баня Баши в София, осъществено от членове и симпатизанти на партия „Атака” на 20 май 2011 г., бездействието на властите във връзка с последвалите събития и неефективността на проведеното разследване по случая.
Преди събитията привърженици на партията започват кампания за забрана на звука от високоговорителите по време на молитвите, които се провеждат там. Те обикалят с автомобил джамията и пускат записи на църковни камбани. На 20 май 2011 г. по обяд пред джамията е организиран протест от привържениците на партията пред религиозния храм, който е разрешен от общината. На него присъстват между 100 и 150 души, предвождани от лидера на партията и депутати. Правят се опити да се монтират високоговорители, за да заглушат петъчните молитви, хвърлят се камъни, яйца, запалват се молитвени килимчета, нанасят се обиди. Жалбоподателят е сред молещите се в двора на джамията.В последвалия сблъсък между групите на молещите се и сподвижниците на „Атака” са ранени петима мюсюлмани, петима полицаи и народни представители. Нападението е заснето и широко отразено в медиите.
Образувани са няколко самостоятелни досъдебни производства – за хулиганство, за нанесени телесни повреди на полицаите, на депутат от „Атака” и на някои от молещите се в джамията, за повреждане на имущество. Първите две производства са спрени и по тях няма повдигнати никакви обвинения и към настоящия момент. По третото досъдебно производство са повдигнати обвинения срещу седем лица, но по него все още няма нито един осъден.
След жалба на жалбоподателя е образувано и производство за проповядване на религиозна омраза. Той иска достъп до него като пострадал, но прокуратурата му отказва, защото това престъпление било „на просто извършване” /формално/, поради което пострадал от него не можело да има. Жалбоподателят атакува този отказ пред по-горните инстанции на прокуратура и след едно връщане на делото на по-долната прокуратура, при което е разпитан за неимуществените вреди, които е понесъл, той получава окончателен отказ да участва в производството и да упражни правата си като пострадал. По време на разпита му разследващият следовател се отнася враждебно и предубедено към него, религията му и другите молещи се в софийската джамия, поради което жалбоподателят иска неговия отвод безуспешно, защото прокуратурата не му признава качеството на участник в наказателното производство. Не му е разрешен достъп и до материалите по делото. Към януари 2013 г. производството е все още висящо и не са повдигнати никакви обвинения.
Европейският съд отхвърля възраженията на правителството за недопустимост на жалбата. Той приема, че оплакванията по чл. 3 са явно необосновани и разглежда жалбата само в светлината на чл. 9.
Европейският съд отбелязва, че правата, гарантирани от чл.чл. 9-11 не са абсолютни и всяко едно от тях подлежи на ограничения, при които трябва да бъде намерено справедливото равновесие между интересите на обществото и на отделния индивид. Това е особено важно, когато тази задача е възложена на полицията в съвременното общество, която на практика трябва да установи този баланс въпреки трудностите, срещани в работата й. (K.U. v. Finland, no. 2872/02, § 48, ECHR 2008; Austin and Others v. the United Kingdom [GC], nos. 39692/09, 40713/09 and 41008/09, § 55, ECHR 2012; and Frăsilă and Ciocîrlan v. Romania, no. 25329/03, § 55, 10 May 2012). Съдът посочва, че той ще оценява ефективността в действията на полицията по време на събитията от 20 май 2011 г. с оглед нейните позитивни задължения да гарантира правата на двете групи лица – от една страна демонстриращите привърженици на „Атака”, а от друга – на жалбоподателя и другите поклонници на мюсюлманското изповедание .
Европейският съд отбелязва, че не е негова работа да преценява дали на молещите се е било разрешено или не да се молят в двора и на тротоара пред храма, както и дали е следвало да се забрани или не демонстрацията на „Атака”. След като на властите са били публично известни възгледи на „Атака” за исляма и мюсюлманите, за тях е било ясно що за демонстрация ще е тази, която съвпада с петъчната молитва и се планира да се проведе в градинката на Централната баня до джамията. Такава демонстрация по естеството си е съдържала риск от напрежение между демонстрантите и молещите се. Властите са били наясно, че е възможно напрежение между демонстрантите и молещите се и затова са изпратили полиция на мястото. Необходимо е било обаче да вземат мерки, за да гарантират правата както на демонстрантите мирно да се съберат, така и на молещите се мирно да се молят. Първите полицаи са изпратени на място едва след като получават информация, че демонстрантите се събират при джамията. От това бездействие преди началото на демонстрацията става ясно, че властите изобщо не са обмислили предварително как да балансират конкуриращите се права на демонстрантите и молещите се така, че да бъдат зачетени и двете групи. Дори и да не е била ясна нуждата от вземането на по-адекватни мерки преди започне демонстрацията, тя е станала очевидна веднага след това. Освен това, след като килимчетата са запалени, полицията не прави нищо, освен да повика пожарната.
Ясно е, следователно, че действията на полицията са били насочени само до ограничаване на насилието между двете враждуващи групи, но не е било отделено нужното внимание как да се установи подходящ баланс при осигуряване спазването на ефективното упражняване на правата на демонстрантите и на жалбоподателя и другите поклонници.
Поради това, предвид факта, че жалбоподателят заедно с другите поклонници е станал жертва на нарушение на свободата си да практикува своята религия и че това е в резултат на действията на демонстрантите, задължение на властите е било да отговорят ефективно на тези действия (§§107-108).
Съдът приема, че българското законодателство осигурява подходяща правна рамка за осъждане на виновните лица и за защита по наказателноправен ред правата на засегнатите лица. Той отбелязва също така започналото наказателно производство по чл. 325, ал. 2 от НК по отношение на седем лица. От друга страна, разследването за проповядване на религиозна омраза, образувано на 25 май 2011 г., не е приключено близо четири години по-късно. Не са предприети никакви действия по отношение на най-провокативните действия на демонстрантите. Няма напредък по това да се идентифицират и обвинят отговорните за подпалване на килимчетата лица, въпреки, че те се виждат ясно на видео-записите. Не е предприето нищо и относно разрязването на феса и заплахата, че същото ще се случи на молещите се, въпреки, че лицето, извършило този демонстративен акт, признава отговорността си за това действие пред разследващите. Освен това, с изключение на депутата Чукалов, не е разпитан никой от ръководителите на партия „Атака”, предвождали демонстрацията. Съдът отбелязва, че депутатският имунитет не би следвало да бъде пречка те да бъдат разпитани. Затова и той не намира, че започналото разследване от Националната следствена служба е било ефективно.
В заключение Съдът намира, че провалът на властите да намерят точния баланс, за да гарантират ефективното упражняване правата на двете групи лица, както и последващото неизпълнение на задълженията им, е довело до отказа на държавата да изпълни позитивните си задължения, съгласно чл. 9 от Конвенцията.
Жалбата е класифицирана с втора степен на важност (най-високата е първа) и е разгледана с приоритет от Съда.
