Koilova et Babulkova c. Bulgarie(Requête no 40209/20, 5 septembre 2023
Жалбоподателките, които от 2009 г. са живели в Лондон като двойка, сключват там през 2016 г. граждански брак. През май 2017 г. първата от тях сезира община „Люлин“ в гр. София с искане да бъде вписана промяна в регистрите за гражданско състояние в семейното й положение, че е омъжена. Кметът на общината отказва да удовлетвори молбата с аргумента, че българският правен ред не разрешава това, тъй като съгласно чл. 5 от Семейния кодекс бракът е съюз между мъж и жена. Отказът е обжалван пред Административния съд на София град, който оставя жалбата без уважение, тъй като приема, че бракът между лица от един и същ пол, сключен в Обединеното кралство, не може да бъде валиден в България и да породи задължения за администрацията да направи съответните вписвания в регистрите, тъй като противоречи на правния ред. Съдът отбелязва наред с това, че това решение не противоречи на нормите на правото на Европейския съюз и на ЕКПЧ. Решението е обжалвано и е оставено в сила от ВАС.
Пред Европейския съд са повдигнати оплаквания за това, че отказът на властите да отразят в регистрите за гражданското състояние в графата „семейно положение“ статута на омъжена на първата жалбоподателка има за последица невъзможността на двете жалбоподателки да се ползват от правна защита, която се дължи на женените двойки.
Европейският съд припомня, че нито чл. 12, нито чл. 8 и чл. 14 налагат на държавите да регламентират брака на хомосексуалните двойки и не гарантират подобно тяхно право. Но, от друга страна, основавайки се на задълбочен анализ на своята практика и степента на консенсус, наблюдавана в това отношение сред държавите-страни по Конвенцията, той приема, че съществуват позитивни задължения за правното признаване и защита на еднополовите двойки. В този смисъл са основните му изводи в решението Fedotova et autres c. Russie ([GC], nos 40792/10, 30538/14 et 43439/14, обобщени в §§ 178-181 от него.
С оглед повдигнатото оплакване Съдът насочва своя анализ към въпроса дали държавата е изпълнила своите позитивни задължения по отношение на жалбоподателките да признае и защити техните права. Той отбелязва, че към момента, в който първата жалбоподателка е поискала промяна в семейния си статут въз основа на акта за граждански брак, сключен в Обединеното Кралство, българската правна уредба не е разрешавала подобна промяна. Нещо повече, държавата-ответник не е изразила пред него намерение да измени вътрешното си законодателство, за да позволи на лица от същия пол, които са сключили брак в друга държава, да променят семейното си положение в регистрите за гражданско състояние и по този начин връзката им да се ползва от официално признаване и защита. Съдът отбелязва, позовавайки се на решението си по делото Федотова, че в твърде голям брой страни – членки на Съвета на Европа, бракът между еднополови лица е официално регламентиран или официално е призната друга подобна алтернатива за съюза на такива двойки.
В решението е направен анализ относно наличието на баланс между индивидуалните интереси на жалбоподателките и тези на обществото като цяло. (§§47-54) Жалбоподателките твърдят, че отказът на властите да им признаят статут на семейство ги поставя в правен вакуум и ги лишава от правна защита да се ползват от редица права, предоставени само на хетеросексуалните двойки по отношение на собственост, наследство, застраховка, родство, свидетелски показания в граждански или наказателни производства или достъп до обезщетения за медицинско асистирано потомство. Съдът се позовава на последния, шести доклад на Европейската комисия срещу расизма и нетолерантността на Съвета на Европа от юни 2022 г., в който е препоръчано на България в най-бърз порядък да създаде работна група, която да проучи проблемите, свързани с различните форми на дискриминация на ЛГБТИ лицата и на тази основа да се създаде национална стратегия и план за действие за борба срещу нетолерантността и дискриминацията срещу тях. Това е продиктувано от липсата на подобни проучвания, както и от факта, че неправителствените организации на ЛГБТИ общността получават съвсем слаба обществена подкрепа. В своите по-нататъшни констатации и изводи той се основава на заключенията си, направени в решението Fedotova et autres c. Russie ([GC]
Съдът приема, че официалното признаване статута на семейство на жалбоподателките има голямо значение за тях, защото допринася за развитието не само на тяхната лична идентичност, но и на социалната им идентичност, както е гарантирано от член 8 от Конвенцията. Той приема наред с това, че официално призната форма на съвместен живот, различна от брака, сама по себе си също има стойност за еднополовите двойки, независимо от правните последици, широки или ограничени, които поражда. По този начин официалното признаване на двойка, съставена от лица от един и същи пол, предоставя на тази двойка съществуване, както и легитимност спрямо външния свят .( Fedotova et autres c. Russie, § 201) Съдът подчертава, че освен основната нужда от официално признаване хомосексуалната двойка също има, подобно на хетеросексуалната двойка, „обикновени нужди“ от защита. Признаването на двойката всъщност не може да бъде отделено от нейната защита.
Макар и да са с валидно сключен брак в чужбина, при липсата на официално признаване на двойките от един и същ пол в България жалбоподателките са в обикновен фактически съюз. Те могат да уреждат наследствени или семейни въпроси, присъщи на живота им като двойка, само като лица, сключващи договори по обичайното право помежду си, а не като официално призната двойка. Те не могат да твърдят съществуването на двойката си пред съдебните и административните органи или трети лица, а това представлява само по себе си пречка за зачитането на техния личен и семеен живот. В светлината на гореизложеното, Съдът достига до извода, че защитата, предоставена в България на еднополови двойки в стабилна връзка, както е описана от правителството и както се вижда от анализа на вътрешното законодателство и на документите от международни източници, не отговаря на основните нужди на засегнатите лица.
Съдът се спира обстойно и на мотивите, изложени от Правителството за защитата на обществения интерес в настоящия случай.(§§55-64) То приканва Съда да предостави свобода за социалното и законодателното развитие на тези процеси, които ще позволят в бъдеще да се достигне до подобно признаване на правата на еднополовите двойки, още повече, че не съществува позитивно задължение, произтичащо от чл. 8, за правното им признаване. Правителството е в най-добра позиция да прецени кой би бил благоприятният момент, в който националната общност би приела изготвянето на подобна правна рамка. Европейският съд не приема тази теза, изтъквайки, че държавите-членки на Съвета на Европа са обвързани по силата на своите позитивни задължения, произтичащи от чл. 8, да осигурят правна рамка, позволяваща на лицата от един и същ пол да се възползват от адекватно признаване и защита на техните семейни връзки, основавайки се на решението си по жалбата Fedotova et autres c. Russie.(§§156-164) В този аспект и свободата на преценка на държавите е значително стеснена, когато става въпрос за предоставяне на възможност за признаване и правна защита на еднополовите двойки. Но пък тя е много по-широка по отношение на „избора на средствата“ за осигуряване на ефективна защита на техните права. В тази насока неговата роля е „субсидиарна“ и държавите са в много по-добра позиция да преценяват точното съдържание на „изискванията на морала“ и ограниченията, насочени към спазването им. Но настоящият случай не засяга някои допълнителни специфични права, евентуално произтичащи от такъв съюз, които биха могли да бъдат предмет на интензивни спорове поради тяхната чувствителност. Държавите се ползват с известна свобода на преценка по отношение на точния статут, който се предоставя от съответните средства за признаване, правата и задълженията, свързани с такъв съюз или регистрирано партньорство и пр. Настоящият случай засяга само общата необходимост от правно признаване и съществената защита на жалбоподателките като партньори от един и същи пол.
Съдът намира за уместно да припомни, че се наблюдава една позитивна динамика в законодателствата на много европейски държави в тази насока – тридесет държави, страни по Конвенцията, понастоящем предоставят възможност за законно признаване на еднополови двойки; осемнадесет държави разрешават брак на лица от същия пол; дванадесет други държави са въвели алтернативни форми на признаване на брака; сред осемнадесетте държави, разрешаващи брака на двойки от един и същи пол, осем държави също предлагат възможност на тези двойки да влязат в други форми на съюз (Fedotova et autres c. Russie, §177). Това води до извода за наличието на една добре изразена тенденция за правното признаване на съюза на лица от един и същ пол сред голяма част от държавите – страни по Конвенцията, което се подкрепя и от редица международни организации.
За Съда е ясно, че към днешна дата българските власти не са предприели никакви стъпки, за да бъдат приети адекватни правни разпоредби по отношение на признаването на съюзи между лица от един и същи пол. По-специално по отношение на обстоятелствата по делото, разгледаните елементи не позволяват на Съда да установи наличието на общ интерес, който да надделява над основните интереси на жалбоподателките .
В заключение Европейският съд достига до извода, че в светлината на аргументите, изложени от Правителството, на съдебната му практика, изяснена и обобщена в решението му по делото Fedotova et autres c. Russie, както и на конкретните документи по настоящото дело, държавата-ответник е превишила своята свобода на преценка и не е изпълнила позитивното си задължение да гарантира, че жалбоподателките разполагат със специфична правна рамка, предвиждаща признаването и защитата на техния съюз като лица от един и същи пол. Съответно правото им на зачитане на техния личен и семеен живот не е било гарантирано в това отношение, поради което е нарушен чл. 8 от Конвенцията.
С оглед крайния извод Съдът не намира за необходимо да разгледа самостоятелно повдигнатото оплакване за нарушение на чл. 14 във връзка с чл. 8 и чл. 12.
Съдът отхвърля претенциите на жалбоподателките за присъждане обезщетение за неимуществени вреди, приемайки, че самата констатация за наличието на нарушение на чл. 8 от Конвенцията е достатъчна.
Жалбата е класифицирана във второ ниво по важност.
