Kyazim c. Bulgarie (Requête no 39356/17),16 november 2021
/решение на Комитет/
Жалбата се отнася до отказа на националните съдилища да приемат искането за промяна на фамилното име на жалбоподателя, който твърди, че е известен в обществото под друго име и иска това положение да бъде отразено в регистрите за гражданско състояние с оглед издаването в бъдеще на други документи. Позовавайки се на член 8 от Конвенцията, жалбоподателят се оплаква от неоправдана намеса в правото му на личен и семеен живот.Когато се ражда през 1998 г., той е записан в регистъра за гражданското състояние с фамилното име на неговата майка – „Шекеров“. По-късно, на неопределена дата, той е припознат от своя баща и е записан в регистрите с фамилията „Кязим“. Когато е бил на девет месеца, родителите му се разделят. Оттогава той живее с майка си, не поддържа никакви контакти с биологичния си баща, който не се интересува от него. През 2016 г. той подава молба за промяна на фамилното си име в районния съд , в която посочва, че в семейния, приятелския и обществения му кръг е известен на всички, включително на съучениците и учителите си, като „Шекеров“. Той допълва, че скоро ще завърши средното си образованиеи и иска в дипломата му да фигурира името , под което се е представял цял живот. Той посочва, че това са „важни обстоятелства“, съгласно закона , които позволяват промяна на фамилното му име.
С решение от януари 2017 г. районният съд е отхвърля молбата, въпреки че се установява, че действително жалбоподателят е известен в обществото именно с фамилното име „Шекеров“. Но тъй като това име нито е подигравателно, нито публично неприемливо, законът не допускал промяната му поради други обстоятелства. Решението е обжалвано пред Окръжния съд. Представителят на общината изразява становище, че молбата на жалбоподателя следва да бъде уважена, тъй като законът позволява на съда да решава за всеки отделен случай дали основанията, посочени пред него, представляват „материални предпоставки“, подходящи за оправдаване на промяна на името. Още повече, че тя не е свързана с намерението да се заблудят обществените институции. С решение от март 2017 г. окръжният съд оставя в сила решението на долната инстанция. Без да отхвърля установените факти, че жалбоподателят е известен в обществото с фамилното име на майка си, съдът приема, че правният извод на районния съд съответства както на националния закон, така и на чл. 8 от Конвенцията. Според съда анализът следва да се съсредоточи върху това дали са налице „съществени обстоятелства, които биха могли да оправдаят промяната на името“. Според тази инстанция само собственото име можело да бъде променяно и то не според желанието на лицето, а по обективни критерии. Аргументите, представени от жалбоподателя, не съдържали данни за наличието на „съществени обстоятелства“.Окръжният съд не се ангажира с конкретен анализ на аргументите на жалбоподателя, свързани с факта, че той е известен в обществото под име, различно от официалното си име и желае да започне пълнолетния си живот, като се увери, че другото име е това, което ще бъде регистрирано в официалните документи, отнасящи се до него в бъдеще.
Европейският съд приема, че жалбата попада в предметния обхват на чл. 8, както и че в настоящия случай се касае за изпълнение на позитивни задължения от страна на държавата.
Според него основният въпрос, който възниква по това дело, е да се прецени дали при свободата на преценка, с която разполага държавата, тя е постигнала справедлив баланс между частния интерес на жалбоподателя да носи фамилното име на майка си и обществения интерес от регулиране на избора на имена. По принцип Съдът приема, че са допустими правни ограничения върху възможността за промяна на името поради наличието на обществен интерес, който в случая според Правителството, гарантира правната сигурност на обществените отношения.
В настоящия случай Съдът отчита аргументите на жалбоподателя, че той след като е навършил пълнолетие, е поискал замяна на официалното си фамилно име в момент, когато е предстояло да завърши образованието си и да започне самостоятелен живот като пълнолетен. Според него в своите мотиви националните съдилища твърде формално и общо са аргументирали отазите си с простото позоваване на закона и на обществените интереси като цяло без да се отчетат особеностите на конкретния случай. Няма доказателства, които да определят как съдилищата считат, че исканата промяна е в противоречие със защитените обществени интереси. Въпреки че и двете инстанции са констатирали, че жалбоподателят е известен в обществото именно с фамилното име на майка си, те не са се аргументирали как и защо искането на жалбоподателя, което се основава на легитимни лични и индивидуални мотиви според националната съдебна практика се е сблъскало с императив за обществен ред. Съдът отбелязва наред с това, че промяната на фамилното му име малко след неговото раждане не е била негов личен избор, а логическа последица от признаването на жалбоподателя от баща му след раждането му, когато родителите му все още не са били разделени. Жалбоподателят е отправил молба до националните съдилища да признаят идентичността, която е изградил със семейството си по майчина линия, тъй като там е отгледан. Той е искал да получи това име, което е използвал от детството си, за да избегне по време на своя зрял живот, който току-що започва, неудобствата, които биха могли да произтекат от разликата между реалността на тази установена идентичност и самоличността, която българското гражданско състояние му признава. Съдът отново напомня, че името, като елемент от основната индивидуализация на едно лице в рамките на обществото, принадлежи към твърдото ядро на съображенията, свързани с правото на зачитане на личния и семейния живот (Losonci Rose et Rose c. Suisse, no 664/06, § 51, 9 novembre 2010)При тези обстоятелства Съдът счита, че съдебният процес по искането за промяна на името не е предоставил на жалбоподателя защитата, изисквана от член 8 от Конвенцията, поради което установява нарушение.
