Maksim Savov c. Bulgarie(Requête no 28143/10), 13 octobre 2020

На 5 януари 2010 г. непознат висок мъж с качулка на главата влиза в магазин за алкохол и цигари в гр. Пловдив, заплашва продавачката с нож и взема наличния оборот от 484 лв. На 12 януари жалбоподателят влиза в този магазин, за да си купи кафе. Той е с качулка, държи се за бузата (защото е бил на зъболекар и го боли зъбът), но продавачката оценява това поведение като опит лицето да се прикрие и разпознава в него мъжа, който я е нападнал преди седмица. Тя подава сигнал в полицията и на следващия ден цивилни полицаи задържат жалбоподателя. Повдигнато му е обвинение за извършен грабеж. В дома му е извършено претърсване и е иззет чифт спортни обувки и един нож. С постановлението за привличане като обвиняем на жалбоподателя е определена и мярка за неотклонение задържане под стража. Извършено е и формално разпознаване на жалбоподателя от страна на продавачката. Наред с това са иззети и камерите за видеонаблюдение вътре и вън от магазина.

Във връзка с определената мярка за неотклонение жалбоподателят е изправен пред съд. Районният съд преценява, че има достатъчно доказателства, за да възбудят основателно подозрение, че обвиняемият е извършил престъплението, като се основава на показанията на продавачката и нейното описание на извършителя. От друга страна съдът преценява  чистото му  съдебно минало, наличието на постоянен адрес, семейство и дете.Поради това определя по-лека мярка за неотклонение – парична гаранция от 2000 лв. След протест на прокуратурата Окръжният съд  отменя определената парична гаранция и я заменя със задържане под стража. В своето определение съдебният състав, председателстван от г.н Ст.Ц.(който по-късно ще заеме поста главен прокурор), изрично отбелязват, че няма съмнение в авторството на обвиняемия за извършения грабеж. „(…)няма спор, както обосновано приема и районният съд, относно авторството на обвиняемия в престъплението грабеж“ .

В хода на досъдебното производство са разпитани петима свидетели, които опровергават авторството на престъплението от страна на г-н Савов, твърдейки, че по време на грабежа той се е намирал на работното си място в интернет кафе, където е видян от две лица, които са били там и  двама служители на заведението, един от които е останал с него до следващата сутрин. Същевременно продавачката формално разпознава ножа и спортните обувки,  иззети от дома на жалбоподателя като вещите, които е видяла у нападателя.

В продължение на пет месеца неколкократно са депозирани молби за промяна на мярката за неотклонение и са представяни нови доказателства, удостоверяващи непричастността на жалбоподателя към престъплението – вкл. негови телефонни разговори с жена му и с други лица, чрез които може да се установи клетката, от която е извършеното обаждане. Нито едно от всички доказателства и правни доводи не са взети под внимание от районния и окръжния съд. Мярката за неотклонение е изменена едва след като обвинителният акт е внесен в съда и е насрочено първото по делото съдебно заседание – на 8 юни 2010 г.

На 28 юни 2010 г. е постановена осъдителна присъда – три години лишаване от свобода, което е отложено на осн. чл 66 НК. Районният съд приема, че обвинението несъмнено се доказва от показанията на жертвата, разпознаването на подсъдимия, както и на обувките и ножа, с който е бил въоръжен, от записите на камерите за видеонаблюдение. От друга страна, оправдаващите доказателства не били достатъчно последователни и не оборватли обвинението относно авторството на извършеното престъпление.

Присъдата е обжалвана от  г-н Савов. Окръжният съд допуска експертиза на записите от вътрешното и външното наблюдение, направени на 5, 12 и 13 януари 2010 г. Експертите установяват, че на първия запис от 5 януари не може да се види лицето на мъжа, тъй като той е с каскет и качулка. Но височината (лицето, извършило грабежа, е с 12 см. по-високо от жалбоподателя), телосложението и движенията на мъжа, заснет по време на грабежа в магазина,  не съответстват на физическите характеристики на жалбоподателя. Те посочват, че има прилика по цвят и форма между обувките на нападателя и тези, открити в дома на жалбоподателя, но че тази прилика не води до заключението, че те са същите чифтове обувки.  Освен товате  стигат  до заключението, че ножът, намерен в дома на жалбоподателя, вероятно не е ножът, използван от нападателя, който е бил уловен от камерите за видеонаблюдение.

Пловдивският окръжен съд оправдава подсъдимия, давайки пълна вяра на заключенията на експертите, като отбелязва, че те опровергават всички доказателства на обвинението. Тази оправдателна присъда е оставена в сила от ВКС с негово решение от 3 октомври 2011 г.

Във връзка с допустимостта на оплакването по чл. 5§3 Съдът  не приема възражението на правителството за неизчерпване на вътрешните средства за защита – възможността да се предяви иск по чл. 2 от ЗОДОВ. Той отбелязва, че към датата на събитията – 2010 г., когато жалбоподателят е държан под стража, ЗОДОВ все още не е бил изменен и не е имало никакав шанс подобен иск да доведе до успех, позовавайки се на свои решения срещу България (Danov c. Bulgarie, no 56796/00, § 50, 26 octobre 2006, Botchev c. Bulgarie, no 73481/01, §§ 37, 38 et 77, 13 novembre 2008, Svetoslav Hristov c. Bulgarie, no 36794/03, §§ 62 et 63, 13 janvier 2011 и Toni Kostadinov c. Bulgarie, no 37124/10, § 66, 27 janvier 2015)

По съществото на спора жалбоподателят повдига оплакване за нарушаване на „разумния срок“ на задържане и за липсата на достатъчно обосновано подозрение в извършването на престъпление срещу него. Съдът преценява, че националните власти са основали преценката си за задържането под стража на три групи доказателства – показанията на продавачката, разпознаването на жалбоподателя като извършител от нея и записите на видеокамерите. В началния етап на разследване според Съда е имало основания за такава преценка, че съществуват достатъчно данни за обосноваване на предположението, че жалбоподателят е извършил това престъпление.

Колкото до другите аргументи, изтъквани от съдилищата в хода на обжалваната мярка за неотклонение – рискът обвиняемият да се укрие или да извърши ново престъпление, Съдът ги опровергава въз основа на подробния анализ на фактите. Той достига до извода, че изводите на националните съдилища са били изцяло необосновани и неаргументирани. Не са били взети предвид никакви оневиняващи доказателства, а са били интерпретирани само тези, които подкрепят тезата на обвинението.

Съдът намира за особено поразителен факта, че експертизата на видеозаписите е извършена едва в хода на въззивното производство, а тя доказва несъмнено ясното несъответствие на физическите белези на извършителя с тези на жалбоподателя.(§53) Той приема, че липсата на такава експертиза в хода на досъдебното производство е пропуск от страна на властите и доказателство за нарушение на задължението им да проявяват „особено старание“ съгл. чл. 5§3 от Конвенцията. Съдът достига до извода, че аргументите на националните съдилища да оставят без уважение молбите за промяна на мярката за неотклонение в продължение на 4 месеца и двадесет и шест дни не са „относими и достатъчни“ в светлината на чл. 5§3.  Поради това той установява нарушение на чл. 5§3. В тази част решението е взето с шест на един гласа. Към решението е приложено особеното мнение на съдия Моуроу Викстрьом, който излага аргументи за липса на нарушение.

Относно повдигнатото оплакване по чл. 5§4 Съдът намира, че доколкото е установил нарушение на чл. 5§3, не се налага   да разгледа същите факти самостоятелно и в светлината  на чл. 5§4.

Колкото до оплакването по чл. 5§5 Съдът приема аргументите на Правителството, че след влизането в сила на оправдателната му присъда жалбоподателят е могъл да предяви иск за неимуществени вреди на осн. чл. 2, ал. 1 ,т. 3 от ЗОДОВ. Поради това той не установява нарушение на този текст.

Съдът установява нарушение и на чл. 6§2 от Конвенцията.

Решението е класифицирано във второ ниво по важност.

Author

Write A Comment