Miroslava Todorova c. Bulgarie (requête no 40072/13), 19 octobre 2021
Жалбата е свързана с няколко дисциплинарни производства срещу съдия Мирослава Тодорова, предизвикани от нейните публични критични позиции в качеството й на председател на Съюза на съдиите в България в периода 2009-2012 г. срещу дейността на Висшия съдебен съвет. Критикувана е процедурата по избор на нови председатели на Софийски градски съд (за която се установява, че е семеен приятел на министъра на вътрешните работи), на Софийския апелативен съд /САС/ и на Върховния администартивен съд /ВАС/ През 2011 г. председателят на САС изпраща във Висшия съдебен съвет списък на наказателни дела, разгледани от СГС, по които има забава в изготвянето на мотивите и така се препятствало разглеждането им от въззивната инстанция. По нареждане на Главния съдебен инспектор е назначена проверка в наказателното отделение на този съд. След приключването й е представен доклад, в който е констатирано, че натовареността на съдиите от това отделение и много по-висока спрямо тази на съдии от цялата страна и взетите мерки за преодоляване на забавянията от ръководството на СГС очевидно не са достатъчни и ефективни. Въз основа на него Главният съдебен инспектор предлагана ВСС да бъдат наложени дисциплинарни наказания за просроченото изготвяне на мотивите към присъдите на няколко съдии, измежду които е и жалбоподателката.Решението за жалбоподателката е намаляване на възнаграждението й с 15 % за срок от две години. То е отменено от тричленен състав на ВАС, но оставено в сила от пет-членен състав на същия съд. Следват нови три дисциплинарни производства, обединени в едно дело (по три наказателни дела от обществен интерес на доклад на жалбоподателката, по които има забава в изготвянето на мотивите).По това производство първоначално й е наложено дисциплинарно уволнение и след няколко решения на ВАС ВСС го заменя с понижаване в длъжност за две години в СРС.
Наред с оплакванията по чл. 6§1 в гражданскоправните му аспекти и чл. 10, е повдигнато оплакване и по чл. 18 във връзка с чл. 10 – че дисциплинарното производство е преследвало политически цели, а не да санкционира жалбоподателката за забавеното изготвяне на мотиви по няколко дела.
Съдът приема, че и оплакването за нарушение на чл. 18 във връзка с чл. 10 е допустимо и го разглежда по същество. В §§ 191-202 той посочва принципните си позиции относно прилагането на чл. 18, извлечени от неговата практика. Основавайки се на тях, той достига до извода, че предприетите дисциплинарни мерки срещу жалбоподателката са пряко свързани с нейните обществени позиции (припомнят се изявленията на Главния инспектор на инспектората към ВСС във връзка с назначената проверка на работата на наказателното отделение на СГС, които представляват своеобразна форма на упрек по повод критиките за непрозрачните назначения на висши магистрати). Съдът отбелязва наред с това, че дисциплинарното производство е започнало на фона на разгорещени дебати в обществото относно независимостта и ефективността на съдебната власт и по-специално – относно разглеждането на делата за организираната престъпност и намесата на представители на изпълнителната власт в работата на съда по тях; наличието на противоречия между асоциацията на съдиите и изпълнителната власт. Европейският съд достига до извода, че дисциплинарното производство и санкциите, наложени от ВСС на жалбоподателката, са преследвали цел, която не е предвидена в Конвенцията – да я санкционира за заеманата от нея позиция на председател на ССБ. Ето защо той посочва, че ще подложи на анализ доколко тази цел е била преобладаваща по смисъла на неговата практика, за да се констатира нарушение на чл. 18. В тази връзка е констатирано, че назначената проверка на работата на наказателното отделение е била предшествана от отправените критики по повод извършените назначения на председателски длъжности в съдебната система; констатираните забавяния и грешки са включвали и дела преди периода на самата проверка. Тази последователност от събития има тенденция да демонстрира, в очите на Съда, че извършването на проверките е било мотивирано главно от желанието да се санкционира жалбоподателката, а не от основателната загриженост за отстраняване на прекомерните забавяния в съдебното производство. Съдът загрижено отбелязва, че желанието „да се използва дисциплинарната процедура като отмъщение за позицията на жалбоподателката изглежда особено тревожно“ (§ 211) Това проличава както от изказванията на членовете на ВСС по време на обсъждането на предложението за дисципилнарното й уволнение, така и от суровостта на самото дисциплинарно наказание, което предизвиква остра реакция не само на юридическата общност, но и на министъра на правосъдието, на медиите и на неправителствения сектор. Съдът обръща внимание, че тази ситуация не е била коригирана от осъществения след това съдебен контрол независимо от последващата отмяна на решението за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание. Поради това Европейският съд достига до заключението, че пробладаващата цел на образуваното дисциплинарно производство срещу жалбоподателката не е била да гарантира спазването на сроковете за приключване на делата, а за да накаже и сплаши жалбоподателката поради критичната й позиция по отношение на ВСС и изпълнителната власт.
Съдът установява нарушение на чл. 18 във връзка с чл. 10 (единствен случай в цялата негова практика и първо за България дело, по което е установено подобно нарушение).
Решението е класифицирано във второ ниво по важност.
