Moamer v. Bulgaria(Application no. 40124/19)

Решение на Комитет

Казус, подобен на делото Kirilova and Others v. Bulgaria (nos. 42908/98 and 3 others, 9 June 2005)

Жалбата е по повод забавеното обезщетение за отчужден имот на майката на жалбоподателите през 1991 г. Тя е трябвало  да бъде обезщетена от община Добрич с апартамент в сграда, която властите планирали да построят. След нейната смърт производството е продължено от нейните син и дъщеря.

Строителните работи започват през 2010 г., но през 2014 г. са преустановени поради финансови затруднения и са продължени едва през 2019 г. По изявления на правителството сградата би следвало да бъде предадена за ползване през юли 2022 г. Няма информация дали това се е случило след датата на последната комуникация със страните от юни 2022 г.

Съдът намира, че правото на обезщетение възниква за жалботодателите от момента на отчуждаване на имота. Те не получават нито апартамент, нито алтернативна компенсация  в продължение на 30 години от датата на влизането в сила на Конвенцията за Република България.(септември 1992 г.)

Жалбоподателите твърдят, че местните власти са изцяло отговорни за прекомерните забавяния в предоставянето на компенсация, независимо дали това се дължи на финансови затруднения, изпитвани от общината, или на небрежност или пасивно отношение от тяхна страна.Правителството възразява за неизчерпани вътрешноправни средства за защита, но възраженията му не са приети от Съда.

Съдът намира, че общината никога не се е отказвала от плановете си да построи въпросната жилищна сграда, в която се намира апартаментът на жалбоподателката. Поради това тя и нейните наследници не могат да бъдат укорявани, че са решили да изчакат построяването на сградата и не са потърсили финансова компенсация, както се опитва да възрази Правителството.

Макар че властите не са проявили нежелание да помогнат на жалбоподателите, забавянето от тяхна страна не е надлежно обосновано, тъй като изтъкнатият аргумент от Правителството за недостатъчно финансови ресурси не може да оправдае сам по себе си такова дълго забавяне. Дори и да се приеме, че наследниците на жалбоподателката вече са получили дължимото им обезщетение през втората половина на 2022 г.(което не е потвърдено),  остава фактът, че в продължение на много години те  са били изправени  пред несигурност и е трябвало да понесат  прекомерна тежест. По този начин, дори след възможното предаване на апартамента, справедливият баланс, изискван съгласно член 1 от Протокол № 1, не е постигнат.

Поради това Съдът установява нарушение на чл. 1 от Протокол 1 и присъжда на жалбоподателите обезщетение за неимуществени вреди.

Author

Write A Comment