Pavlovi v. Bulgaria (Application no. 72059/16) 1 February 2022
/Решение на комитет/
Жалбоподатели са баща, неговата дъщеричка и родителите на първия и баба и дядо на момиченцето /втората жалбоподателка/. То е родено през 2006 г. До 2010 г. детето живее с родителите си, които след това се разделят. С решение на съда от март 2012 г. родителските права са предоставени на майката и е определен режимът на контакти на бащата с детето му. С друго съдебно решение съдът определя, че третият и четвъртият жалбоподателил имат право да виждат внучката си два пъти в месеца, тъй като това е в интерес на детето. Контактите на детето с тримата жалбоподатели са преустановени през август 2013 г., когато майката спира да го води на срещи с баща му.
От есента на 2013 г. първият жалбоподател многократно се обръща за съдействие към социалните служби, полицията, прокуратурата и съдебния изпълнител, за да му съдействат да упражнява родителските си права. Такива усилия полагат и третият и четвъртият жалбоподатели.
През май 2015 г. бащата започва съдебно производство за промяна на родителските права, като иска да му бъде предоставено попечителство над детето. През 2017 г. районният съд уважава искането му. Той установява, че родителските му права не се спазват от 2013 г., а опитите на различните институции се оказват безрезултатни заради проявилия се синдром на родителско отчуждение у детето спрямо баща му по вина на майката, която насажда негативно отношение на детето към него. В същия период неколкократно е сезирана и прокуратурата за неизпълнение на съдебното решение от 2013 г. Образуваните три наказателни производства срещу майката на втората жалбоподателка обаче приключват с оправдателни присъди.
Европейският съд отбелязва, че жалбоподателите не са били в състояние да упражнят правата си на контакт с детето в продължение на години, макар че са предприели всички предвидени в националното законодателство мерки. Действията на различните институции, ангажирани със случая, не са били нито достатъчни, нито адекватни и навременни, за да съдействат за изпълнение на съдебните решения или да възстановят отношенията на детето с тримата жалбоподатели, въпреки че това е било в негов интерес, което е констатирано от всички съдебни инстанции. Съдът отбелязва, че първият, третият и четвъртият жалбоподатели са деминстрирали търпение и разбиране и всячески са съдействали на властите, но последните не са проявили достатъчна активност. Съдебният изпълнител не е налагал редовно глоби на майката, полицията се е задоволявала само с предупреждения, а прокуратурата е завеждала всяка отделна жалба в самостоятелна преписка като в повечето случаи е отказвала да образува наказателно производство. В случаите, когато се е стигало до такова, майката е била оправдавана. Съдът намира, че основните пропуски са в неправилните действия на социалните служби, които не са променили плана си за действие в настоящия случай и не са работили въобще с майката, за да променят нейните нагласи и да я мотивират да не настройва детето срещу баща му. Самите те са чакали твърде дълго преди да задължат майката да им сътрудничи и не са сезирали прокуратурата по повод отказите й да изпълни съдебните решения. Тези пропуски са довели до нарушаване правата на детето.
Европейският съд намира, че адекватните подготвителни мерки са били жизненоважни в началния етап, преди да се задълбочи процесът на родителското отчуждаване, особено като се вземат предвид констатациите в докладите на социалните служби от 2015 г., че детето постепенно се е отпускало в присъствието на бащата и е започвало да разговаря с него, както и че е необходимо предприемането на комплексни мерки, включващи майка и дете. Но съответните органи не са успели да осигурят ефективно навременна и целенасочена подкрепа на детето, което е било от решаващо значение за него, за да приеме да прекарва известно време с баща си и баба си и дядо си.
По повод откритото противопоставяне и възпрепятстване от страна на майката на тези контакти Съдът, който прави уговорката, че по принцип е противник на принудителните действия, в настоящия случай намира, че по отношение на майката такива е следвало да бъдат предприети и да й се наложат съответните санкции, позовавайки се на своите решения по делата Cengiz Kılıç v. Turkey, no. 16192/06, § 131, 6 December 2011, and, Karadžić v. Croatia, no. 35030/04, § 61, 15 December 2005.
В заключение Съдът достига до извода, че макар и властите да са били ангажирани с настоящия случай през един продължителен период от време, те не са действали с особено старание и не са успели да предприемат всички мерки, за които е могло разумно да се очаква, че ще бъдат приложени, за да се осигури контакта между всички жалбоподатели и да се гарантира правото им на семеен живот.. Поради това е установено нарушение на чл. 8 от Конвенцията.
