На 11 януари Европейският съд по правата на човека постанови поредните три решения, свързани с казуса на ОМО „Илинден“ – Kiril Ivanov v. Bulgaria (Application no. 17599/07);Yordan Ivanov and Others v. Bulgaria (Application no. 70502/13); United Macedonian Organisation Ilinden and Others v. Bulgaria (No. 3), (Application no. 29496/16)
От 1995 г. до 2011 г. са постановени 11 решения: Stankov and the United Macedonian Organisation Ilinden v. Bulgaria, nos. 29221/95 and 29225/95, ECHR 2001-IX; United Macedonian Organisation Ilinden and Ivanov v. Bulgaria, no. 44079/98, 20 October 2005;United Macedonian Organisation Ilinden-PIRIN and Others v. Bulgaria, no. 59489/00, 20 October 2005; Ivanov and Others v. Bulgaria, no. 46336/99, 24 November 2005; United Macedonian Organisation Ilinden and Others v. Bulgaria, no. 59491/00, 19 January 2006; United Macedonian Organisation Ilinden and Ivanov v. Bulgaria (no. 2), no. 37586/04, 18 October 2011; United Macedonian Organisation Ilinden and Others v. Bulgaria (no. 2), no. 34960/04, 18 October 2011; Singartiyski and Others v. Bulgaria, no. 48284/07, 18 October 2011; and United Macedonian Organisation Ilinden-PIRIN and Others v. Bulgaria (no. 2), os. 41561/07 and 20972/08, 18 October 2011. В тях са повдигани оплаквания за нарушаване свободата на сдружаване по чл. 11 от Европейската конвенция за защита правата на човека поради отказана регистрация на сдружението като неправителствена организация (по Закона за лицата и семейството, а впоследствие, по Закона за юридическите лица с нестопанска цел) или поради забрана за провеждане на публични мероприятия от властите на привържениците му .
Въпросът относно неизпълнението на решенията на Европейския съд е обект на наблюдение от страна на Комитета по изпълнение на решенията. Той периодично е обсъждан на заседания на Комитета на министрите на Съвета на Европа.
На своето 1288-то заседание от 6 до 7 юни 2017 г. Комитетът отново проучва състоянието на решенията и констатира, че след влизане в сила на решението на ЕСПЧ през 2006 г. трикратно е била отказана регистрацията на сдружението с мотиви, които многократно са били критикувани от този Съд.
В две от решенията от 11 януари 2018 г. отново са обсъждани проблеми с отказа за регистрация на сдружението в периода 2010-2014 г. – Yordan Ivanov and Others v. Bulgaria (Application no. 70502/13); United Macedonian Organisation Ilinden and Others v. Bulgaria (No. 3), (Application no. 29496/16)
В решението си по второто дело Европейският съд констатира, че окръжният съд в Благоевград отказва регистрация поради това, че целите, определени в устава, противоречат на член 44 от Конституцията, тъй като са насочени срещу сигурността на останалите граждани и биха довели до враждебни отношения между „дискриминирани македонци“ и други български граждани,както и че ОМО „Илинден“ възнамерява да предизвика национална и етническа омраза, в противоречие с член 44, ал. 2 от Конституцията. На второ място, намерението е да се заблуди обществото и да се получи регистрация на организация, която преследва политически цели. От своя страна Софийският апелативен съд, който оставя в сила решението на окръжния съд, намирайки, че това е оправдана превантивна мярка, въпреки че признава, че е възможно да се разпусне вече регистрирана асоциация, ако се е ангажирала с противоконституционно или противоправно поведение.
Според Европейския съд отказът да се регистрира сдружението представлява ограничение на неговото право на сдружаване. Според Съда не се налага да се изследва дали това ограничение е било „предписано от закона“ или дали е преследвало легитимна цел тъй като дори и при положителен отгово на тези два въпроса, във всички случаи то не е било „необходимо в едно демократично общество“ поради следните причини:
Мотивите на Софийския апелативен съд да откаже регистрацията, са свързани с две основания: а) рискът от напрежение в района, в който е основано ОМО „Илинден“ в случай на регистрация, и б) правото на мнозинството от българите да не бъдат изложени на въздействието на възгледи, които се приемат за обидни. Съдът обаче припомня, че в неговото решение Stankov and the United Macedonian Organisation Ilinden, §§ 94 и 106-07 тези две причини са счетени за недостатъчни, за да оправдаят отказа за регистрацияа освен това оттогава не е имало никакви развития, които биха могли да поставят под съмнение верността на констатациите.
Освен това Съдът отбелязва, че Софийският апелативен съд основава заключенията си относно потенциалните рискове, произтичащи от регистрацията на ОМО „Илинден“, върху информация, получена от неконкретизирани медийни източници, за която той е получил информация. По този начин той лишава жалбоподателите от възможността да обсъждат достоверността на тази информация или нейното значение за обосноваността или несъгласието на искането за регистрация на организацията. Въззивната инстанция не излага доводи защо счита, че тази информация е правилна, а неспецифицираните медийни източници, от които я е получила, са надеждни. Нито пък достатъчно конкретно обяснява причините, поради които нееднократно определени събития и ситуации, на които се позовават тези източници, включително етническото и религиозно напрежение в неназовани съседни страни и миграционната криза, засягаща Европа, са толкова тясно свързани с възприеманите рискове, произтичащи от регистрацията на ОМО „Илинден“ Европейският съд достига до извода, че Софийският апелативен съд не е основал решението, с което потвърждава си да потвърди отказа за регистриране на организацията на твърда преценка на релевантните факти, нито е изложил убедителни аргументи за своето решение, както се изисква от съдебната практика на Съда.
Затова Съдът достига до извода, че е налице нарушение на член 11 от Конвенцията.
Третото дело е свързано с отказ да се даде разрешение за провеждането на митинг на площад „Македония“ в Благоевград, на който да се отбележи смъртта на Гоце Делчев, на 30 септември 2006 г.( Kiril Ivanov v. Bulgaria, Application no. 17599/07). Мотивът за отказ е, че на същата дата и място е планирано друго общоградско събитие. Заповедта на кмета е обжалвана неуспешно пред окръжния съд.
Европейският съд по правата на човека приема, че тази забрана представлява „ограничаване“ на правото на мирни събрания на жалбоподателя съгл. чл. 11 от Конвенцията. Фактът, че единствено той е подал жалба до Съда, не означава, че това право не е установено. Жалбоподателят не е предложил да проведе „самостоятелна демонстрация“, а да участва в събиране с други лица. Установената забрана освобождава Съда от задължението да изследва дали тя е „предвидена от закона“ или дали е преследвала една или повече от целите, посочени в член 11,§2 , тъй като дори да се приеме, че тези две предпоставки са налице, във всеки случай тя „не е била необходима в едно демократично общество“. До този извод Съдът достига, привеждайки следните аргументи. Кметът и съдът, който потвърждава заповедта му, оправдават забраната, позовавайки се на провеждането на едно общинско събитие по същото време и място, и от необходимостта да се защитят участниците в това събитие от излагане на противоречиви изявления по исторически въпроси, които са чувствителни. В четири идентични случая тези основания се оказват недостатъчни за целите на член 11 § 2 (вж. Stankov and the United Macedonian Organisation Ilinden, §§ 106-07; United Macedonian Organisation Ilinden and Ivanov, §§ 113-14; United Macedonian Organisation Ilinden and Ivanov (no. 2), § 133; and Singartiyski and Others, § 46). Освен това Правителството не е представило никакви данни относно логистичните трудности или трудностите, свързани с сигурността, които биха могли да предизвикат двете паралелни събития и, което е по-важно, правителството не обяснява защо оправданията, считани за недостатъчни в предишни случаи, би трябвало да са достатъчни в момента. Наред с това е важно да се отбележи, че при предишен повод, когато властите не са забранили митинг, организиран от ОМО-Илинден, същевременно са позволили да се проведе контра-демонстрация в същия ден (вж. United Macedonian Organisation Ilinden and Ivanov, cited above, § 115).
Съдът намира, че е налице нарушение на член 11 от Конвенцията.
По повод повдигнатото оплакване за нарушение на чл. 13 във вр. с чл. 11 Съдът не приема възражението на Правителството, че чл. 1 от ЗОДОВ предоставя ефективно вътрешноправно средство за защита. Наред с това той отбелязва, че националният орган, който разглежда делото, трябва да разгледа същността на жалбата по чл. 11 и да прецени дали е „необходимо в едно демократично общество“ да ограничи това право с оглед постигането на законна цел съгласно втора алинея от този член и да прецени баланса между това право и интересите, поради които то е ограничено, без автоматично да дава предимство на тези други интереси. В настоящия случай Съдът констатира, че такава преценка на пропорционалността не е била извършена. Благоевградският окръжен съд не обяснил защо смята, че е необходимо в едно демократично общество да защити участниците в паралелното общинско събитие от изявленията, които биха могли да бъдат направени в хода на митинга, който организацията иска да организира в същия ден , или защо е невъзможно да се съгласува провеждането на двете събития. Съдът е изумен от този пропуск при наличието на две негови решения по почти идентични случаи (виж Stankov and the United Macedonian Organisation Ilinden, §§ 106-07, and United Macedonian Organisation Ilinden and Ivanov, §§ 113-14). Той достига до извода, че подходът на Благоевградския окръжен съд по този начин не отговаря на изискванията на чл. 13 от Конвенцията.
Повече от ясно е, че след близо четвърт век българските политици трябва да намерят решение на този чувствителен за голяма част от българите въпрос, като се опитат да разяснят по понятен начин, че регистрацията на едно сдружение сама по себе си не би могла да доведе нито до сепаратизъм, нито до противодържавна дейност, защото съществуват редица законови и властови механизми това да бъде предотвратено. С опита да скрият главите си в пясъка и да се правят, че такъв проблем не съществува, те не правят услуга на българския народ, а струва ми се, го мислят за непросветен и недорасъл и се страхуват по-скоро да загубят политическо влияние сред определени слоеве от населението.
