Simeonov c. Bulgarie (requête no 30122/03) 28 janvier 2010
С присъда от 20 декември 2004 г. Добричкият районен съд признава жалбоподателя за виновен в извършване на кражба с взлом в дома на С. М. и го осъжда на петнадесет години затвор. С решение от 13 февруари 2006 г. Добричкият окръжен съд намалява наказанието на жалбоподателя на седем години затвор. В хода на първоинстанционното производство, на 7 юли 2003 г., при разглеждане на делото на жалбоподателя, съдията докладчик от районния съд му налага забрана за посещения на съпругата му, обвиняема по същото дело. Вследствие на тази забрана му е отказана възможността да се вижда със съпругата си, както и с малолетната си дъщеря, която живее с майки си. От 27 ноември 2003 г. до 23 февруари 2006 г. жалбоподателят подава няколко молби до районния и до окръжния съд в Добрич, както и до директора на затвора за вдигане забраната за посещения на съпругата му. Молбите му не са удовлетворени. На 31 март 2006 г. съдията докладчик от окръжния съд, отговарящ за наказателното производство срещу жалбоподателя, констатира, че въпросната забрана е наложена неправилно, в нарушение на националното законодателство, и нарежда отмяната й. Скоро след това жалбоподателят е уведомен за тази мярка.
Съдът счита, че забраната съпругата му да го посещава представлява намеса в правото на жалбоподателя на неприкосновеност на семейния живот. Такава намеса е съвместима с член 8 от Конвенцията, ако е „предвидена от закона”, преследва една или няколко легитимни цели и е пропорционална на преследваната легитимна цел (вж. Kučera c. Slovaquie), № 48666/99, § 127, ЕСПЧ 2007‑IX ). Съдът отбелязва, че забраната върху срещите е наложена, тъй като жалбоподателят и съпругата му са били обвиняеми по едно и също наказателно производство. В други подобни дела Съдът е счел, че този вид ограничение, когато е пропорционално, по принцип може да бъде оправдано в името на общия интерес и за предотвратяването на престъпления (,Kučera c. Slovaquie цитирано по-горе, § 128). При все това в настоящия случай Съдът не счита, че е необходимо да определи дали въпросната мярка преследва легитимна цел, или е пропорционална на целта, тъй като е наложена в нарушение на член 8, защото е била наложена в нарушение на националното законодателство което е установено от националния съд. При тези обстоятелства Съдът приема, че първото условие за правомерност на забраната не е изпълнено в този случай и затова установява нарушение на чл. 8.
Оплакването по чл. 5§3 е намерено за допустимо, но неоснователно, тъй като прекомерността на периодите на задържане не е по вина на властите.
