T.H. v. Bulgaria (requête no 46519/20),11 avril 2023
Жалбата е класифицирана във второ ниво по значимост.
Тя е по повод оплакване за дискриминация в училище на дете със специални образователни потребности.
Жалбоподателят, г-н T.H., е български гражданин, роден през 2004 г. и живее в София . През 2011 г., когато достига училищна възраст, той е записан в близкото до дома му основно училище след като се явява на изпит през пролетта на същата година. В изготвения доклад от комисия, включваща психолог, логопед, психиатър и класен ръководител към началото на учебната година, е отбелязано, че готовността му за училище е гранична. По-специално тя се изразява в поведенчески проблеми и когнитивни дисфункции и се прогнозира, че те ще се задълбочават. През октомври родителите се споразумяват, че с детето ще работи безплатно педагогически съветник, за да го улесни в обучението му. До края на първия срок те се срещат трикратно с него, като при една от срещите той изразява мнение, че родителите не възпитават правилно детето си. През март 2012 г., след допълнителното влошаване на успеваемостта му и на адаптирането към училищните правила, се провежда заседание на училищната комисия за превенция на противообществените прояви с участието и на родителите, на която директорът се изказва, че жалбоподателят е имал лоша репутация още от детската градина, поради което доста родители са отписали децата си от училището след като са разбрали, че той ще учи там. През същия месец постъпват оплаквания от много родители от поведението на жалбоподателя по отношение на техните деца, изразяващо се в обиди, нападения, рязане на косите им с ножица, увреждане на вещи.
Родителите на жалбоподателя също подават сигнал за побой над сина им. Те сезират Отдела за закрила на детето и молят за съдействие, защото се опасяват, че детето им не е в безопасна среда в училището. Отделът ги насочва към неправителствена организация, специализирана в рехабилитация, консултиране и психотерапия /Фондация „Анимус“/. По нейна инициатива е проведена среща през април 2012 г. с участието на родителите, представители на училището и на НПО. На нея учители разказват, че жалбоподателят е проявявал агресия към свои съученици и често е плачел в училище. Училищният психолог отбелязва, че детето е емоционално и социално незряло и отдава това на пропуски в семейството. Психологът на НПО изразява становището си, че при наличието на тези проблеми детето е следвало да бъде насочено към преглед от специалист, за да се диагностицират неговите преблеми, вместо да се приписват те на семейството и на погрешни възпитателни методи от страна на родителите.
На проведено заседание на педагогическия съвет през май 2012 г. е взето решение жалбоподателят да бъде наказан с последно предупреждение за изключване поради неговото агресивно поведение към съучениците му, неспазването на училищните правила и разтройването на учебния процес. През лятото психолози от „Анимус“ продължават да работят с жалбоподателя и го насочват за преглед към детската психиатрична клиника. На 27 септември 2012 г. лекарите поставят диагноза, че жалбоподателят има разстройство с дефицит на вниманието и хиперактивност и му издават медицинско свидетелство, в което се посочва, че е със специални образователни потребности /СОП/. Родителите информират директора на училището и представят медицинския документ. Скоро след това дисциплинарното наказание на жалбоподателя е отменено. По инициатива на „Анимус“ е проведена нова среща. Бащата изразява становище, че класният ръководител проявява агресия към сина му и предлага той да бъде преместен в съседния клас, където учителката се отнася с по-голямо разбиране към децата със СОП. Това предложение жалбоподателят да бъде преместен в друга паралелка не е прието от директора. Като алтернатива последният предлага жалбоподателят да премине към индивидуална форма на обучение и само през междучасията да бъде заедно с другите деца, тъй като политиката на училището била да има само по едно дете със СОП в клас . След жалба на бащата през октомври 2012 г. Регионалният инспекторат по образование препоръчва детето да следва интегрирано обучение в училище, като бъде подпомагано от ресурсен учител, логопед и психолог. Препоръката е предоставена на директора от родителите. През ноември по искане на майката на детето е назначен ресурсен учител, който да работи съвместно с екип от психолог, логопед и класния ръководител.
В жалбата са описани редица инциденти в училище между жалбоподателя и негови съученици или учители, при които и двете страни представят противоречива информация за случилото се. Много родители депозират повторно жалби срещу поведението на жалбоподателя.
На 4 февруари 2013 г. лекари от детската психиатрична клиника препоръчват на жалбоподателя да прекъсне обучението си за остатъка от учебната година, тъй като посещението на училище не е положително за неговото личностово развитие. Същевременно обаче е отбелязано, че би било от полза за него да не прекъсва връзката си с училището и да продължи да има часове с ресурсен учител там. За да предотвратят по-нататъшно влошаване на психическото му състояние и благополучие, на 12 февруари 2013 г. родителите на жалбоподателя отправят искане до директора да преустановят обучението на детето до края на учебната година. На 14 февруари 2013 г., директорът издава заповед, с която разрешава спиране на обучението на жалбоподателя по медицински причини. През май 2013 г. експертна комисия към ДАЗД издава задължително предписание на директора на училището. Констатирано е, че в заповедта от 14 февруари е незаконосъобразна, тъй като образованието до 16 – годишна възраст е задължително, а училищното ръководство е прекъснало обучението на жалбоподателя без да гарантира, в нарушение на приложимия закон, че той може да продължи в индивидуално съобразен формат. На директора е разпоредено да изготви и предложи в писмена форма на родителите на жалбоподателя индивидуална програма, която да отговаря на неговите специфични нужди. Родителите сезират и омбудсмана В свое писмо до тях от 7 юни 2013 г. той ги информира, че извършеното разследване от неговия екип е установило, че не са били положени усилия за интегрирането на детето в образователната среда. Омбудсманът е информирал министъра на образованието за ситуацията и е поканил служителите на министерството да проведат независимо и задълбочено разследване. По искане на родителите детето е премествано неколкократно в други училища. От втория срок на учебната 2014/2015 година то продължава обучението си в едно и също училище и завършва основното си образование .
Междувременно през август 2013 г. бащата на жалбоподателя завеждат дело пред Комисията за защита от дискриминация (КЗД) от негово име. В решение от 17 март 2015 г. тричленен състав на Комисията установява, че неуспехът на класния ръководител да интегрира жалбоподателя в училищната среда го е поставил в по-неблагоприятно положение в сравнение с другите деца. Наред с това като е наложил дисциплинарно наказание на жалбоподателя и след това е допуснал прекъсване на обучението му, директорът го е дискриминирал на същото основание. Решението е подписано с особено мнение от един от членовете на състава, който намира, че жалбоподателят не е бил дискриминирлан нито от класния си ръководител, нито от директора на училището. Това решение е прогласено за нищожно от Административния съд на София град /АССГ/ поради процесуални нарушения и делото е върнато за ново разглеждане от петчленен състав. С решение от 21 декември 2017 г. новият състав на КЗД не констатира дискриминация. В мотивите е посочено, че ръководството на училището е положило всички възможни усилия да улесни интеграцията на жалбоподателя в училище и да му осигури достъп до образование, но не е срещнало съдействие от страна на родителите. Вярно е, че жалбоподателят попада в особено уязвима категория, но училището се е опитало да положи специални грижи за него с оглед изравняване на възможностите му за образование. Законите, забраняващи дискриминацията, нямат за цел да поставят непреодолими пречки пред нормалното функциониране на обществените институции. Поведението на жалбоподателя е било деструктивно и е застрашило благосъстоянието на другите деца и ако то не е било санкционирано, то това би поставило останалите членове на обществото в по-неблагоприятно положение, въпреки че спазват правилата. Следователно личният интерес на жалбоподателя поведението му да бъде толерирано би надделял над обществения интерес останалите деца да бъдат необезпокоявани.
Решението е обжалвано пред АССГ. Съдът отхвърля жалбата като неоснователна. В своето решение от 19 юли 2019 г. той отбелязва, че жалбоподателят е показал трудности с адаптирането си още от самото начало на постъпването си в училище, не се е научил да спазва дисциплината, проявявал е агресия към съучениците си и е застрашил тях и себе си.
Не е установено, че училището е третирало другите деца, които нямат СОП, по-благоприятно от жалбоподателя в идентични случаи, когато те са показали незачитане на училищната дисциплина или на достойнството на своите съученици или учители. Оплакването на жалбоподателя е относно еднаквото прилагане на закона в сравними ситуации. Но приложимото право не изисква по-благоприятно третиране на жалбоподателя поради неговите специални нужди. Точно обратното, такава разлика в третирането би представлявала дискриминация от страна на училищните власти по смисъла на член 29 (2) от ЗЗД. Не е доказано и оплакването на жалбоподателя, че е бил дискриминиран и чрез лишаване от образование, тъй като веднага след като е бил диагностициран като дете със СОП, на родителите е била предложена възможност той да следва индивидуална образователна програма, което те отхвърлят. И накрая, заповедта на директора, позволяваща спиране на обучението на жалбоподателя, не е нарушила правото му на образование, тъй като е издадена въз основа на медицинска препоръка и след изричното искане на родителите.
Това решение е оставено в сила от Върховния административен съд с решение от 14 януари 2020 г. Той отбелязва, че АССГ е приложил правилно закона и е стигнал до точното заключение, че не е имало дискриминация срещу жалбоподателя.
Пред Европейския съд е повдигнато оплакване по чл. 14 от Конвенцията във връзка с чл. 2 от Протокол 1 (право на образование) в два аспекта: а/ че класният ръководител и директорът в първото училище са го тормозили и са се отнасяли с него непрофесионално и б/че те не са успели да организират обучението му по начин, съобразен със специалните му образователни потребности.
Съдът припомня, че основните принципи, приложими във връзка с прилагането на чл. 14 в светлината на чл. 2 от Протокол 1 относно образованието на лица с увреждания, са изложени в редица негови решения (Çam v. Turkey (no. 51500/08, §§ 52-54 and 64-67, 23 February 2016), Sanlisoy v. Turkey ((dec.), no. 77023/12, §§ 58-61, 8 November 2016), Enver Şahin v. Turkey (no. 23065/12, §§ 52-55 and 60-61, 30 January 2018). Той намира за целесъобразно да направи преценка на всяко едно от оплакванията на жалбоподателя самостоятелно, макар че те са свързани помежду си.
Анализът започва с отговор на въпроса дали жалбоподателят е бил третиран по-наблагоприятно от другите ученици във връзка с неговото увреждане и ако това е несъмнено така, било ли е оправдано това. Съдът преценява, че е налице твърдение за пряка дискриминация. Според него е очевидно, че поведението на жалбоподателя в училище и свързаните с това инциденти със съучениците са предизвикали редица реакции от страна на класния ръководител и директора. Въпросът е дали във всеки от тези случаи тези реакции са имали или не обективно и разумно оправдание. Макар и да е имало някои индикации за поведенческите проблеми на жалбоподателя още преди началото на първи клас, както класният му ръководител, така и директорът са били уведомени за характера на неговите разстройства едва през октомври 2012 г. – т.е. през втората учебна година. Всички действия, предприети до този момент са били оправдани с оглед поведението на жалбоподателя и не са неразумни по оценката на Съда. Включително и дисциплинарната санкция, която директорът налага на жалбоподателя през май 2012 г., е предизвикана от значителен брой случаи на лошо поведение от него в клас и по-специално – на прояви на агресия от негова страна към други ученици и учители. Тя е била предшествана от продължителни неформални усилия за справяне с поведението на жалбоподателя. Наказанието по своя характер е и сравнително леко, тъй като се изразява в просто предупреждение, че той ще бъде преместен в друго училище, а наред с това е отложено до началото на следващата учебна година. След получаване на медицинското удостоверение тази санкция веднага е отменена и няма никакви последици за жалбоподателя, поради което не може да се разглежда като непропорционална. Що се отнася до твърденията за системен тормоз на жалбоподателя от неговия класен ръководител, Съдът припомня, че не е негова задача да ревизира констатациите на националните власти, а както КЗД, така и АССГ, които са изслушали много свидетели и са се запознали с други материали, са отхвърлили това оплакване. Той не приема и че заповедта, издадена от директора, за прекъсване обучението на жалбоподателя, е неразумна и неоправдана стъпка, защото тя е последица от представената медицинска препоръка. Заключението на Съда е, че по първият аспект оплакването за нарушение на чл. 14 е необосновано.
Относно втория аспект той отбелязва, че макар и да научават за поставената диагноза на жалбоподателя едва през втората учебна година, още преди постъпването на жалбоподателя в първи клас както класният ръководител, така и директорът са били наясно с поведенческите проблеми на момчето и са предприели необходимите стъпки – проведена е среща с бащата преди началото на учебната година, определен е педагогически съветник на детето. На този етап никоя от двете страни не е била наясно относно точното естество на разстройството и стъпките, които трябва да се предприемат.
След поставената диагноза са предприети редица мерки от директора, за да се съобразят със специалните потребности на жалбоподателя. Определен му е ресурсен учител, сформиран е екип от специалисти, предложен е план за индивидуално обучение, макар че той не е приет от майката, но след отхвърлянето му от родителите директорът не настоява да се пристъпи към изпълнението му. Вярно е, че не е прието искането детето да бъде преместено в друг клас, но то е обосновано с оглед политиката на училището да има само по едно дете със специални образователни потребности в клас и защото е получен съвет, че предизвикателното поведение на жалбоподателя няма да се промени в училищната среда, независимо от личността на неговия учител и неговите съученици. Според Съда тези деликатни и силно специфични оценки могат да се разглеждат като попадащи в полето на преценка на училищните власти. Нещо повече, както се установява в хода на производството пред АССГ, в училището, което жалбоподателят посещава впоследствие и от което изразява пълно задоволство, той е следвал индивидуален образователен план за известно време и комбиниран план за един срок, като е посещавал само уроци по спорт и изкуство с останалите ученици, а преподаването по други предмети е било индивидуално. Съдът приема извода на АССГ, че в известна степен вината е и на родителите, които като се противопоставят на мерките, предложени от училището и като настояват, че всички проблеми произтичат изключително от отношението на директора, класния ръководител, училищния персонал като цяло и други ученици, застрашават отношенията между засегнатите страни. Той заключава, че нито директорът, нито класният ръководител са пренебрегнали увреждането и специфичните образователни нужди на жалбоподателя. При разработването на корекционните мерки те са били затруднени да балансират между неговите интереси и тези на неговите съученици. Съдът подчертава, че чл. 14 от Конвенцията изисква разумно приспособяване, а не всякакви възможни корекции, които биха могли да бъдат направени, за да се облекчат несъответствията, произтичащи от нечие увреждане, независимо от техните разходи или практическите аспекти . Ето защо крайният извод е, че не е било допуснато нарушение на чл. 14 във вр. с чл. 2 на Протокол 1.
