Tag

статистическа информация

Browsing

Анализ на статистическите данни за движението на българските жалби пред Европейския съд по правата на човека

Светла Маргаритова, PhD

Република България ратифицира   Европейската конвенция за правата на човека  на 7 септември 1992 г. Първото решение, постановено от  Съда (преди реформата от 1999 г.), е на 20 март 1997 г.  по делото Луканов срещу България (жалба № 21915/03).[1]  До 31 май 2012 г. общият брой на решенията по основателност  срещу страната ни е 437, а ако се вземат предвид и тези, постановени от   комитет от трима съдии(при повтарящите се нарушения), техният брой възлиза на 461. Повече от 9/10 от регистрираните жалби (93%)са обявени за недопустими, а по 7 % са постановени решения по съществото на спора. За всички 47 държави тези цифри са съответно 96 % и 4%, което би могло да бъде индикатор за по-доброто качество на българските жалби.

Статистика за работата на Европейския съд за 2011-2012

В годишния доклад на Европейския съд за правата на човека, в който са публикувани статистическите данни за 2011 г.,  е отбелязано, че само за  изминалата 2011 г. са били регистрирани 64 500 жалби, от които 73,3 % са били насочени към едноличен съдия, поради идентифицирането им като недопустими, а останалите 26,7% са били разпределени на отделение или комитет. След едно покачване на общо регистрираните жалби в края на лятото до 160 200, общият им  брой в края на годината намалява с 5% и възлиза на  151 600.[1]

За анализирания период сред най-големите страни – „донори“ на жалби  се нарежда Русия с дял от 26,6%, следвана от Турция – 10,5%, Италия – 9,1%, Румъния – 8,2%, Украйна – 6,8%, Сърбия – 4,5%, Полша – 4,2%, Молдова – 2,8%, България – 2,7% и Великобритания – 2,4%.  Жалбите на останалите 37 държави общо формират дял по-малък от този на Русия – 22,4%. Информацията  към края на  първото тримесечие на 2012 г., отразена в графика № 1, сочи, че ситуацията почти не  е претърпяла съществени промени  и класацията се запазва, като разместванията за отделните страни са между 0,5 и 1%.                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                         Графика № 1[2]