Tag

статия

Browsing

И Върховния административен съд  под прицела на Европейския съд по правата на човека

                                                                                              Светла Маргаритова*

Миналата седмица Европейският съд по правата на човека установи нарушение на правото на собственост на наследниците на г-жа Дечева.(Case of Decheva and Others v. Bulgaria, Application no. 43071/06) поради допуснати сериозни нарушения на принципа на правната сигурност  и незачитане на res judicata на постановено в предходен съдебен процес решение от страна на съдии от Върховния касационен съд.[1]

Днес на неговия сайт бе публикувано решение, в което упрекът е насочен към административните съдилища. Решението по случая на г-жа Радева (Radeva c. Bulgarie,  Requête no 13577/05), в което се установява допуснато нарушение на принципа на достъп до съд, не би могло да изненада никой, който се е запознал с фактологията на казуса, а тя не е никак сложна. Странно е как вътрешните съдилища са успели да допуснат досадна грешка при изчисляване на срокове за допустимост на една жалба. Освен, ако „заблудата“ не е съзнателна, тъй като ответник е бил държавен орган.

Решението Дечева и други срещу България – поредният упрек към съда

 На 26 юни 2012 г. Европейският съд по правата на човека постанови три решения срещу България, но медиите насочиха вниманието си единствено върху това, което бе по повод жалбите на деветима работници на плевенската рафинерия „Плама“ – решението Христова и други (Requêtes nos  11472/04, 40590/08) . В него обаче просто бе констатирано едно повтарящо се нарушение, което вече бе установено три години по-рано – в решението Белев и други срещу България.[1] Тогава Европейският съд  постанови, че държавата е нарушила позитивните си задължения, защото е създала пречки за изпълнение на влезлите в сила решения в полза на всеки един от жалбоподателите (по трудови спорове за присъждане на трудови възнаграждения и различни по характера си обезщетения). Със своите действия и бездействие тя е нарушила  правото на справедлив процес и правото на собственост по отношение на 42-ма работници от „Плама“. В решението си от 26 юни Съдът изтъква, че не намира основания да промени своята позиция, изложена в цитираното по-горе решение и за пореден път установи същите нарушения.

Анализ на статистическите данни за движението на българските жалби пред Европейския съд по правата на човека

Светла Маргаритова, PhD

Република България ратифицира   Европейската конвенция за правата на човека  на 7 септември 1992 г. Първото решение, постановено от  Съда (преди реформата от 1999 г.), е на 20 март 1997 г.  по делото Луканов срещу България (жалба № 21915/03).[1]  До 31 май 2012 г. общият брой на решенията по основателност  срещу страната ни е 437, а ако се вземат предвид и тези, постановени от   комитет от трима съдии(при повтарящите се нарушения), техният брой възлиза на 461. Повече от 9/10 от регистрираните жалби (93%)са обявени за недопустими, а по 7 % са постановени решения по съществото на спора. За всички 47 държави тези цифри са съответно 96 % и 4%, което би могло да бъде индикатор за по-доброто качество на българските жалби.

 За професионализма в журналистиката 

В сутрешния блок на една от националните телевизии на 6 октомври беше разискван случаят на младеж, оправдан в извършването на грабеж, който е бил незаконно задържан в следствения арест в продължение на 5 месеца. По този повод след като бе дадена думата на говорителката на съответната прокуратура, бе зададен въпрос и на адвоката на оправдания младеж дали  неговото продължително задържане  не би довело до „осъдителна присъда” (изразът е на журналиста) от страна на Съда в Страсбург.

Протокол 14 към Европейската конвенция за правата на човека –

нов инструмент  с важни практически аспекти

На 15 януари 2010 г. бе публикувана декларация на Генералния секретар на Съвета на Европа Thorbjørn Jagland по повод одобрената ратификация на Протокол 14 от Руската Дума. Този акт бе окачествен като такъв с изключителна важност не само за Русия, но и за цяла Европа, тъй като протоколът  ще  разреши на Съда да преодолее забавянията при разглеждане на жалбите и ще засили основната му роля на защитник на правата на всеки един гражданин  навсякъде в Европа. Такива са очакванията.Така Русия се присъедини  към останалите 46 държави, които ратифицираха Протокол 14 в различни периоди след приемането му.