На 19 май 2016 г. Европейският съд по правата на човека постанови своето решение по делото D.L. c. Bulgarie. То е класифицирано от Съда с първа степен на важност. В него Съдът за пореден път препотвърди извода си (виж решението A. et autres c. Bulgarie), че настаняването във възпитателно училище-интернат само по себе си не е в нарушение на чл. 5§1d от Конвенцията, че то не може да бъде квалифицирано като такова по чл. 5§1а и не представлява незаконно лишаване от свобода. Но липсата на периодичен и автоматичен контрол от страна на съда върху продължителността на мярката, както и невъзможността според действащото законодателство самите настанени да сезират съда с искане за преразглеждането й, противоречи на чл. 5§4. Съдът установи наред с това нарушение на чл. 8 поради пълния контрол върху цялата корепонденция и всички телефонни разговори на непълнолетните без оглед на конкретните лица, с коите се осъществяват тези контакти с външния свят.
Решението А. и други срещу България[1]
Днес, 29 ноември, Европейският съд по правата на човека постанови едно важно за България решение, отнасящо се до различните мерки, които се предприемат по отношение на малолетни и непълнолетни с отклонения в поведението, характеризирани като противообществени прояви. Решението е особено актуално и идва навреме, тъй като към настоящия момент е в процес на подготовка ново законодателство в областта на правата на децата. Както бе официално заявено неотдавна, приетата концепция в тази област цели да обхване и да регулира цялостно проблемите на всички деца, така че в единен нормативен акт да фигурират както разнообразните мерки за закрила, така и тези, насочени към децата с отклонения в поведението. Струва ми се, че решението на Съда очертава своеобразен стандарт кои законодателни решения и практики (съществуващи в настоящия момент) са неприемливи и противоречат на европейските стандарти, а кои от тях, въпреки твърденията на редица неправителствени организации и експерти – са в унисон с европейските практики и поради това би било грешка, ако се откажем от тях.
СЪДЕБНАТА ПРАКТИКА ПО ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ВЪЗПИТАТЕЛНИТЕ МЕРКИ „НАСТАНЯВАНЕ ВЪВ ВЪЗПИТАТЕЛНО УЧИЛИЩЕ-ИНТЕРНАТ” И „НАСТАНЯВАНЕ В СОЦИАЛНО-ПЕДАГОГИЧЕСКИ ИНТЕРНАТ” (резултати от криминологично изследване)
статия, одобрена за печат в сп. „Общество и право“
Светла Маргаритова
През 2004 г. бяха извършени най-кардиналните промени в Закона за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните – както по обем, така и по съдържание. Една от най-същностните се заключаваше в предоставеното правомощие единствено на съдилищата да определят възпитателните мерки, свързани с отделянето на малолетния или непълнолетния от семейството при спазването на двуинстанционно съдебно производство.
Предмет на настоящата статия са резултатите от проведено проучване, основаващо се на 182 съдебни актове на 63 районни съдилища, от които – 25 от областни градове, постановени в периода януари 2005 – декември 2010 г. Изследван е ефектът на измененията в Закона за борба срещу противообществените прояви на малолетни и непълнолетни от 2004 г. върху практиката на съдилищата по настаняване на малолетни и непълнолетни в специализирани възпитателни заведения – социално-педагогически интернати и възпитателни училища-интернати .