Tonchev et autres c. Bulgarie (Requête no 56862/15), 13 décembre 2022
Решението е класифицирано във второ ниво по значимост
Трима от шестимата жалбоподатели са физически лица, – евангелистки пастори в Бургас. Те сезират Съда от свое име и от името на религиозните сдружения, които представляват – Българска единна църква на добрата вест, Първа съборна евангелска църква и Петдесятна евангелска църква на Филаделфия. През декември 2021 г. пасторът на последната църква уведомява Съда, че оттегля жалбата от свое име и от името на представляваното от него сдружение. Вземайки предвид това обстоятелство, процедурата продължава само по отношение на другите две сдружения и техните пастори в качеството им на физически лица.
На 9 април 2008 г. общината в гр. Бургас разпространява циркулярно писмо, подписано от зам.-кмета и приподписано от председателя на местната комисия за борба с противообществените прояви на малолетните /МКБППМН/ и офицер от РДВР – Бургас до директорите на всички училища в града. В него те ги уведомяват, че във връзка с наближаващите Великденски празници се наблюдава активизирането на различни религиозни общности, които са нетрадиционни за българските граждани. Наред с това са били получени редица сигнали от родители, които изразяват безпокойството си, че липсва реакция от страна на училищата и властите и че не е налице достатъчна информация. С тази цел в синтезиран вид към писмото е приложена информационна записка кои са нежеланите религиозни общности. Те са квалифицирани като „опасни религиозни секти“, които „противоречат на българското законодателство, правата на гражданите и обществения ред“ и чиито събрания излагат участниците си на „психически разстройства“. Сред посочените сдружения са и трите евангелистки църкви. Ръководствата на училищата са поканени в подходяща форма да информират учениците, да посочат какви са били техните реакции и да изпратят съответната информация обратно до 10 май .
Пресслужбата на общината разпространява съобщение със заглавие „Кметът призовава за бдителност по отношение на подновената дейност на религиозните мисионери по повод Великденските празници“. Статии в пресата, печатни или онлайн, повтарят това.
Много училища уведомяват кмета, че учителите са предали на своите ученици предоставената информация.
На 1 април 2011 г. жалбоподателите, както и други религиозни сдружения, споменати в информационната записка, сезират Администратвния съд в Бургас на основание Закона за защита от дискриминация. Те твърдят, че с писмото е било нарушено правото им на свобода на изповеданията и на принципа на разделението на църквата от държавата, както и че разпространението на тази информация в медиите е довело до злостна кампания срещу тях. Искането е да се констатира това дискриминационно отношение спрямо тях, да се разпореди на общината и на РДВР да предприемат съответни мерки за възстановяване на вредите и да им бъдат наложени глоби. Съдът прекратява производството, приемайки, че не може да се произнесе относно вредите без да има произнасяне от страна на Комисията за защита от дискриминация /КЗД/дали е налице такава. Неговото определение е потвърдено от ВАС. Производството пред КЗД приключва с решението й от 1 ноември 2013 г., в което се приема, че намесата от страна на общината (не е прието, че МВР е пасивно легитимирано в този спор) не е била непропорционална, поради което молбата е отхвърлена. Това решение е оставено в сила от ВАС.
Пред Европейския съд са повдигнати оплаквания по чл. 9 поради това, че разпространеното писмо от 9 април от община Бургас е съдържало клеветнически и унизителни твърдения за тяхната религия и това представлява нарушение на правото им на свобода на изповеданията.
Съдът подлага на анализ два въпроса. Първият е дали е налице намеса в правото на изповедание. Той отбелязва, че термините, използвани в циркулярното писмо и информационната бележка, наистина могат да се възприемат като клеветнически и враждебни. Въпросните документи са били разпространени от кметството на града до всички училища в града, в който асоциациите-жалбоподатели и пасторите са упражнявали своята дейност. Училищата са били поканени да докладват как е била представена информация и каква е била реакцията на децата. При тези обстоятелства дори оспорваните мерки да не са ограничавали пряко правото на пасторите жалбоподатели или техните единоверци да изповядват своята религия чрез богослужение и своите практики, Съдът счита, че тези мерки може да са имали отрицателни последици върху упражняването тяхната свобода на религията. По-специално, Съдът не вижда причина да се отклони от подхода, възприет в неговите решения по делото Leela Förderkreis e.V. et autres (no 58911/00, 6 novembre 2008 и Centre des sociétés pour la conscience de Krishna en Russie et Frolov c. Russie (no 37477/11, 23 novembre 2021), тъй като оплакванията на жалбоподателите в настоящия случай са сходни.
Съдът достига до извода, че мерките, от които те се оплакват , представляват намеса в правото им на свобода на религията. Той отхвърля повдигнатото от правителството възражение относно статута на жалбоподателите като жертви по смисъла на чл. 34 от Конвенцията. (§§54-55)
Вторият въпрос е относно основателността на намесата. Съдът отбелязва, че в компетентността на общината и на МКБППМН е да предприемат подходящи мерки за защита на непълнолетните от потенциалните опасности на агресивния прозелитизъм, по-специално чрез предоставяне на заинтересованите страни на полезна информация в това отношение. Разпространението на оспорваното писмо не е попречило на пасторите жалбоподатели или последователите на техните църкви да изповядват религията си чрез богослужение или чрез своите практики.
В контекста на вътрешното производство, инициирано от жалбоподателите, националните власти са обосновали решението си да разпространят оспорваното писмо с появата на територията на общината на няколко инцидента, свързани със случаи на прозелитизъм, считани за злоупотреба, някои от които са довели до подадени жалби в полицията. Те са обяснили подхода си с необходимостта да призоват учениците в града да бъдат бдителни по отношение на подобен риск. Такова правомощие за превантивна намеса по принцип е съвместимо с позитивните задължения на договарящите се страни, произтичащи от чл. 1 от Конвенцията. по отношение на гарантирането на правата и свободите на лицата под тяхната юрисдикция. Държавите имат правомощието да проверяват дали дадено движение или сдружение не извършва за предполагаеми религиозни цели дейности, вредни за населението или за обществения ред. (Église métropolitaine de Bessarabie et autres c. Moldova, no 45701/99,§113).Чл. 9 не забранява на държавните органи да правят критични оценки на представители или членове на религиозни общности. Въпреки това, за да бъдат съвместими с Конвенцията, такива изявления трябва, от една страна, да бъдат подкрепени от доказателства относно конкретни действия, които могат да представляват риск за обществения ред или за интересите на други лица; от друга страна, следва да се избягва оспорването на легитимността на въпросните вярвания; и накрая, те трябва да са пропорционални на обстоятелствата по делото.
В настоящия случай от прочита на циркулярното писмо и информационната бележка не личи, че техните автори са имали предвид задължението за неутралност и безпристрастност на публичните органи. Напротив, тези документи съдържат отрицателни и категорични оценки. Нещо повече, те неоправдано заклеймяват като отразяващи обичайна практика на тези църкви, някои доказани случаи на злоупотреба с прозелитизъм.Освен това те правят сравнения с доминиращата православна религия и установяват взаимовръзки – по-специално между липсата на почитане на „националните светци“ и разделението на българската нация – което вероятно би се тълкувало като поставящо под въпрос легитимността на вярванията и практиките на изброените в информационната бележка църкви.
Макар и намерението да се предупредят учениците като се информират за тези практики срещу злоупотреби, които би било вероятно да бъдат извършени от определени религиозни групи, да се приеме като оправдано, Съдът не е убеден, че използването на обидните и заклеймяващи термини като споменатите в писмото е било необходимо за тази цел.
Вярно е, че в хода на националните процедури пред КЗД и административните съдилища авторите на въпросното циркулярно писмо, подобно на други публични органи, са се опитали да омаловажат важността на инцидента и са изразили решимостта си да зачитат свободата на религията на движенията, посочени в него, както и че след 2008 г. подобни писма не са били разпросранявани, но коментарите, счетени за обидни или клеветнически от жалбоподателите, не са били официално оттеглени. Освен това нито Комисията за защита от дискриминация, нито административните съдилища са счели за уместно да санкционират използването на тези обидни изрази.
В заключение, като взема под внимание обидните и враждебни изрази, използвани от публичните власти, за да обозначат в оспорваното писмо религиозното движение, към което принадлежат жалбоподателите, и факта, че започнатите от тях национални производства не предоставят подходящо обезщетение за техните оплаквания, Съдът достига до извода, че националните власти са превишили свободата си на преценка, предоставена им от чл. 9 и несъразмерно са се намесили в правото на жалбоподателите на свобода на религията.
Поради това е установено нарушение на чл. 9.
Съдът не намира за необходимо самостоятелно да се произнася и по повдигнатото оплакване за нарушение на чл. 14, доколкото той е разгледал достатъчно аналитично оплакването в светлината на чл. 9.
Съдът постановява и че на основание чл. 46 от Конвенцията националните власти в сътрудничество с Комитета на министрите имат повече възможности да решат и изберат подходящите индивидуални и генерални мерки във връзка с изпълнението на настоящото решение. Той присъжда обезщетения за неимуществени вреди на всеки един от жалбоподателите.
