Union nationale turque et Kungyun c. Bulgarie (Requête no 4776/08), 8 June 2017
Жалбоподатели са една асоциация – Национално турско обединение и Мендерес Мехмет Кюнгюн, който е основател и председател на тази организация.
През 2006 г. г-н Кюнгюн обявява намерението си да създаде асоциация, която да насърчава правата на мюсюлманското малцинство в България. В резултат на това в пресата се появяват няколко враждебни публикации, в които са критикувани цалите на асоциацията и се посочва, че жалбоподателят иска да създаде турска етническа партия, и че той получава финансиране от чужди секретни служби.
През май 2006 г. жалбоподателят и още петима учредители депозират молба за регистрация на асоциацията пред Пловдивския окръжен съд. Тази молба е отхвърлена с мотива, че една от целите на асоциацията, посочена в устава й, е политическа, а съгласно българската конституция само политическите партии имат право да осъществяват политическа дейност. Освен това в основните й цели не могат да фигурират търговски дейности, тъй като това е обединение с нестопанска цел. В решението на съда е посочено наред с това, че в устава не са посочени ясно представителните органи на асоциацията.
Решението е обжалвано пред Апелативния съд, който оставя жалбата без уважение. Съдът посочва, че наименованието на сдружението не трябва да е подвеждащо и да противоречи на добрите нрави, а избраното наименование – Национално турско обединение навежда на идеята за съществуването на турска нация в България. От това се подразбира, че то има сепаратистки цели.
Решението на Пловдивския апелативен съд е обжалвано пред ВКС. Тази жалба е оставена без уважение. В своето решение касационната инстанция приема, че политическите цели, посочени в устава, могат да бъдат постигнати само от една политическа партия. Становището на касатора, че целите могат да бъдат постигнати чрез един граждански контрол върху действията или бездействията от политически характер не са споделени от съда. ВКС не приема и аргумента на г-н Кюнгюн, че партията ДПС упражнява пълен контрол върху властите в регионите със смесено население и затова създаването на тази асоциация е акт на политическа воля за противопоставяне на българския етнически модел. ВКС заключава, че целите на асоциацията са несъвместими с чл. 44 от Конституцията и въпреки прокламираната интеграция на лицата от турския етнос и демонополизирането на турската общност, волята на основателите на асоциацията е да отхвърлят българския етнически модел, който е доказал своята ефективност. Това представлява опасност за етническия мир и създава риск да навреди на сигурността на страната.
Европейският съд отбелязва, че националните съдилища никъде в своите решения не споменават за действия на сдружението или на негови членове, които да са извършени и да са в състояние да застрашат териториалната цялост или политическото единство на нацията, нито пък да е била употребена реч на омразата или такава, която да подбужда към насилие. Освен това той посочва, че съдилищата разполагат с редица правомощия, ако са налице подобни действия – да разпоредят заличаването на една асоциация, ако тя извършва дейности, портиворечащи на Конституцията, закона или морала. Наличието на едно предположение, че асоциацията би била в състояние да извърши такива дейности, не оправдава отказа за нейната регистрация.
Затова ЕСПЧ намира, че отказът да бъде регистрирана асоциацията – жалбоподател е додвел до накърняване свободата на сдружаването и „не е бил необходим в едно демократично общество“, поради което представлява нарушение на чл. 11 от Конвенцията.
