Y.T. c. Bulgarie(Requête no 41701/16), 9 juillet 2020
Жалбоподателят, роден през 1970 г., е записан като лице от женски пол. В юношеството си той разбира, че неговата полова идентичност е мъжка и води социален живот на мъж под мъжко име и фамилия. От 2008 г. той живее с жена, родила дете през 2010 г., използвайки изкуствено осеменяване с донор. Жалбоподателят и детето се идентифицират като баща и син. На снимката на неговата лична карта, публикувана през ноември 2011 г., външният му вид е на лице от мъжки пол. Според медицински доклад, изготвен на 28 май 2014 г., жалбоподателят има характеристиките на истински транссексуализъм със съзнателна и постоянна идентификация с мъжкия пол.
През 2014 г. той предприема по своя инициатива хирургична намеса , в резултат на която са му отстранени млечните жлези и паренхимни тъкани.
През 2015 г. Y.T. сезира районния съд в Стара Загора с искане да бъдат изменени неговите имена, както и да получи ЕГН на мъж, за да бъде задължена съответната администрация да извърши необходимите промени в съответния регистър. Молбата е съпроводена с медицинския доклад от 28 май 2014 г, както и с документацията, удостоверяваща извършената хирургична интервенция. С решение от 21 октомври 2015 г. районният съд отхвърля исканите изменения в гражданското състояние на жалбоподателя. Въз основа на медицинската документация той констатира, че жалбоподателят е безспорно транссексуален. Що се отнася обаче до конкретно поисканите промени, съдът посочва, че те не могат да бъдат уважени, тъй като разпоредбите на Закона за гражданската регистрация не го позволяват, защото няма как да бъде проверена истинността на фактическите обстоятелства, въз основа на които са били вписани данните, свързани с гражданското състояние на жалбоподателя към датата на раждането му. Очевидно към онзи момент той е проявявал физиологични женски сексуални характеристики. Следователно съдът не може да каже, че жалбоподателят трябва да се счита за мъж, а според българското законодателство съществуват само два пола и няма критерий, свързан с транссексуалното състояние, според който да може да се признае, че човек от единия пол би принадлежал към противоположния пол.
Решението е обжалвано пред Окръжния съд, който го оставя в сила. Той приема, че хирургичните интервенции не променят истинския пол на човека, а само неговия външен вид и сексуална морфология. Единствено само социално-психологическия стремеж на човека не може да мотивира съда да постанови решение, даващо право за промяна на пола, защото би довело до произвол и би се отразило на социалния живот. Според съда в случая не е налице намеса в личния живот по смисъла на чл. 8, тъй като жалбоподателят е поискал извършването на акт, а не се е оплакал от държавна намеса в неговия личен живот. Колкото до наличието на съдебна практика в обратния смисъл от други съдилища, окръжният съд е отбелязал, че за него тя не е обвързваща и принципът на правна сигурност изисква подобни промени в гражданското състояние да бъдат изрично предвидени в закона. Това е окончателният съдебен акт.
В решението на ЕСПЧ е представен преглед на националната съдебна практика на различните районни съдилища, третиращи подобни спорове, представени от Българския Хелзинкски комитет в качеството му на трета страна. Установено е, че част от тях уважават подобни искания само въз основа на психологическото самоопределяне на конкретния молител; други – след проведено хормонално лечение, допълнителни изследвания и назначени експертизи. Наред с това съществува и практика в противоположния смисъл, която отхвърля такива искания.(§28). Към настоящия момент е образувано тълкувателно дело на ВКС № 2/2020 г. по въпроса дали е допустимо и при утвърдителен отговор – при какви условия може да се признае законова промяна на пола, ако транссексуалността на молителя е доказана.
Като трета страна в спора са присъединени наред с това ADF International, Transgender Europe, ILGA-Europe и Bilitis Resource Center Foundation(резюмета на техните становища могат да бъдат прочетени в §§53-58).
Европейският съд отхвърля всички възражения на правителството за недопустимост на жалбата.Той отбелязва, че формулираното оплакване е свързано с отказа на националния съд да постанови промяна на пола в регистрите за гражданско състояние и така законово да бъде призната неговата принадлежност към мъжкия пол.Той отбелязва наред с това, че според жалбоподателя основната причина за постановения отказ е липсата на съответната законова регламентация, която да съответства на чл. 8 от Конвенцията. Това оплакване се отнася както към наличието на намеса, така и към едно позитивно задължение.
Съдът напомня, че границата между позитивни и негативни задължения по смисъла на чл. 8 не се поддава на точна дефиниция и че приложимите принципи са валидни както за едните, така и за другите, т.е. ако съществуват такива задължения, необходимо е да се отчете балансът между общия интерес и интереса на отделния индивид. (Söderman c. Suède [GC], no 5786/08, § 78, CEDH 2013).В жалби с подобни оплаквания той е намерил за по-подходящо да разгледа спора от гледна точка на изпълнение на позитивните задължения на държавите (Hämäläinen c. Finlande ([GC], no 37359/09, CEDH 2014,§67; A.P., Garçon et Nicot c. France, nos 79885/12 et 2 autres, 6 avril 2017, §§123; S.V. c. Italie, no 55216/08, 11 octobre 2018, § 62).
Според Съда основният въпрос в настоящия случай е дали въпреки голямата свобода на преценка, с която разполага, България е спазила баланса между общия интерес и интереса на отделния индивид. Той констатира, че макар и законодателството изрично да не предвижда специфична процедура за смяна на пола, от регламентацията на чл. 73 и 76 от Закона за гражданската регистрация /ЗГР/ може да се изведе, че именно по юридически, а не по административен път е възможно да се поиска промяна на пола. Още повече, че представената съдебна практика след 2000 г.(когато е приет този закон) показва, че подобни молби са били квалифицирани и разглеждани от съдилищата на осн. чл. 73. Това дава основание на Съда да достигне до извода, че законовата рамка предоставя възможност на жалбоподателя да сезира съда с искане за промяна на пола.Той отбелязва освен това, че жалбоподателят не е бил принуден да се подложи на хирургична намеса, а я е извършил доброволно (за разлика от A.P., Garçon et Nicot c. France, §135)
Съдът изрично отбелязва, че гарантирането на надеждността и последователността на гражданското състояние и по-общо – изискванията на правната сигурност са в общ интерес и оправдават прилагането на строги процедури, по-специално за проверка на основните мотиви при направено искане за правна промяна на идентичността.
В настоящия случай Съдът констатира, че макар и да не се оспорват фактите относно психологическото и медицинското състояние на жалбоподателя, неговия семен статус и социалния му живот, националните съдилища приемат, че в името на обществения интерес не следва да се разреши юридическата промяна на пола на Y.T.Те не дават никаква обосновка в какво се състои този обществен интерес и как той се балансира с правото на индивида на юридическо признаване на неговата полова идентичност.
Европейският съд отбелязва, че не е в състояние да разбере какви точно основания от обществен интерес биха могли да оправдаят отказа да се признае половата самоидентификация на човека, която го поставя в абсурдно дълъг период на тревожност, уязвимост, унижение и безпокойство.
Този отказ на националните власти да признаят юридически промяната на пола на Y.T., без да посочат подходящи и достатъчни причини и без да обясняват защо е било възможно в други аналогични случаи да се признае смяната на пола, според Европейския съд е довел до необоснована намеса в правото на зачитане на личния живот. Поради това е установено нарушение на чл. 8 от Конвенцията.
