В днешното си решение Anatoliy Marinov v. Bulgaria (Application no.26081/17) Европейският съд постанови, че автоматичното лишаване от право на участие в избори на лица, поставени под частично запрещение, нарушава чл. 3 от Протокол 1 на Конвенцията.
Съдът заключава, че безразборното отнемане на правото на глас на жалбоподателя – без индивидуализиран съдебен контрол и единствено въз основа на факта, че умственото му увреждане е наложило той да бъде поставен под частично запрещение – не може да се счита за пропорционално на легитимна цел за ограничаване на правото на участие в избори, както е изтъкнато от правителството.
Проблемът е, че на конституционно ниво (в чл. 42, ал. 1) е уредена забрана по отношение на всички лица, поставени под запрещение, без да се разграничават тези, поставени под пълно и тези – под частично запрещение. Липсва законова възможност всеки един отделен случай да се преценява от националния съд, който да установи дали такова лице има капацитета да упражни или не правото си на глас.
Решението е класифицирано във второ ниво по важност.
Всъщност нормата на чл. 42, ал. 1 от Конституцията лишава от това право и всички лица, изтърпяващи наказание лишаване от свобода без оглед вида на престъплението, за което са осъдени, неговата тежест, както и продължителността на наложената санкция. Във връзка с това нашата страна вече двукратно е обект на критика в две осъдителни решения на Европейския съд (виж решениетоKulinski and Sabev v. Bulgaria, Application no. 63849/09, 21 July 2016). Съгласно италианското законодателство, например, от това право са лишени лицата , чиито присъди са над три години лишаване от свобода. Този автоматизъм на прилагане на подобни играничения, е несъвместим с чл. 3 на Протокол 1, поради което е наложителна промяна на конституционния текст.
