Протокол № 15 от Европейската конвенция
На 16 май 2013 г. Комитетът на министрите на Съвета на Европа прие Протокол № 15 към Европейската конвенция за правата на човека, с който се внасят промени в текста на самата Конвенция. Той ще бъде открит за подписване от държавите-членки на 24 юни 2013 г. Протоколът бе приет в изпълнение на решенията на конференциите на високо ниво, проведени в Интерлакен (на 18 и 19 февруари 2010 г.) и в Брайтън (на 26 и 27 април 2011 г.)
В Преамбюла на Конвенцията се внася допълнение, че съгласно принципа на субсидиарността преди всичко държавите членки са тези, които трябва да гарантират спазването на правата и свободите, защитени от Конвенцията и нейните протоколи и че те разполагат със свобода на преценка под контрола на Европейския съд по правата на човека, конституиран от Конвенцията.
Най-съществените промени в него засягат чл. 35 относно изискванията за допустимост.
Първата от тях се отнася до срока, в който може да бъде представена жалба пред Европейския съд по правата на човека. В чл. 4 от протокола е регламентирано, че срокът за депозиране на жалби се ограничава до 4 месеца, а не както е към настоящия момент – до 6 месеца след окончателния вътрешносъдебен акт. Съгласно чл. 8 от протокола, който играе ролята на преходна разпоредба, този текст ще започне да се прилага шест месеца след влизането в сила на настоящия протокол. Той няма да бъде прилаган към жалбите, по отношение на които окончателният вътрешносъдебен акт по смисъла на чл. 35 §1 е бил постановен преди датата на влизане в сила на чл. 4. Това означава, че ако условно приемем за дата на влизане в сила на Протокола 1 януари 2014 г., а решението на ВКС, например, е постановено на 20 декември, то жалба ще може да се подаде в срок до 6 месеца от датата 20 декември, а не в съкратения срок от 4 месеца. Срокът по чл. 4 ще важи за всички случаи, по които окончателните решения ще са постановени след датата 1 януари 2014 г.
Втората промяна е свързана с чл. 35, §3b. От текста на разпоредбата отпада последната й част. В сегашната редакция е уредено, че една жалба може да бъде обявена за недопустима, ако жалбоподателят не е понесъл значителни вреди, в случай, че принципът на спазването на правата на човека така, както са определени в Конвенцията и в нейните Протоколи не изисква разглеждането й по същество и при условие че няма да бъде отхвърлена нито една жалба, която не е била съответно разгледана от национален съд. Тази последна част на текста отпада, съгласно чл. 5 от Протокол 15. Това правило, макар и да не бе изрично записано в Конвенцията, по същество намираше приложение и към настоящия момент, което може да бъде установено от практиката на Съда по приложението на изискването за допустимост, въведено с приемането на Протокол 14. То е продиктувано от максимата de minimus non curat praetor (съдът не се занимава с незначителни неща).
Третата промяна е в чл. 30 от Конвенцията и тя е свързана с правомощието на всяко отделение да откаже своята компетентност в полза на Голямото отделение независимо от становището на която и да било от страните (както е в досегашната редакция на текста). Това е уредено в чл. 3 от Протокола.
Съгласно чл. 7 Протоколът ще влезе в сила три месеца след датата, на която всички Високодоговарящи се страни по Конвенцията изразят своето съгласие да се присъединят към него по някой от начините, уредени в чл. 6. Доколкото този нов инструмент не ограничава по никакъв начин правата на държавите и не увеличава техните задължения, а напротив, по-скоро е в техен интерес, вероятно няма да има прекомерно забавяне при неговото подписване и влизане в сила, на каквото бяхме свидетели във връзка с предишния Протокол № 14.
Още по темата виж:
http://www.conventions.coe.
http://echrblog.blogspot.nl/
http://www.legalworld.bg/show.php?storyid=31089
