Начало > Европейска конвенция за защита правата на човека, Правни съвети > Типични грешки при попълването на формуляра за жалба пред ЕСПЧ

Типични грешки при попълването на формуляра за жалба пред ЕСПЧ

application form-1Наскоро Европейският съд по правата на човека публикува на своята страница кратък доклад относно  практическите последици от едногодишното прилагане на изменения чл. 47 от Правилата на Съда през 2014 г., свързан с попълването на новия формуляр на жалба.

От получените 52 758 жалби 12 191 или 23% не са били попълнени в съответствие с   този текст. Поради това, че  не отговарят на изискванията, те  съответно не са приети и не са регистрирани. Основанията за отхвърлянето им са обобщени в самостоятелен документ на следните страници:

http://www.echr.coe.int/Documents/Applicant_common_mistakes_FRA.pdf

http://www.echr.coe.int/Documents/Applicant_common_mistakes_ENG.pdf

Най-типичните пропуски, допускани при попълването на формуляра за жалба на Европейския съд, са следните:


На първо място, не е използван новият формуляр, в сила от 1 януари 2014 г. Поради това, преди подготвянето на жалба пред Европейския съд, следва да бъде изтеглен актуалният формуляр, който е достъпен на всеки един от езиците на държавите-членки на Съвета на Европа, като на съответната страница са дадени и достатъчно указания за попълването на отделните разделите. Самият формат PDF създава известни усложнения, но ако се следват инструкциите, не е толкова сложно за юрист да се справи с него.
На второ място, във формуляра следва да се съдържа резюме на цялата жалба, а това изискване не винаги се спазва. Оказва се, че нерядко част от фактите се излагат в раздел „Е“, след което изложението им продължава в допълнението към жалбата. По същия начин се процедира и с формулирането на нарушенията в следващия раздел “F”. От жалбоподателите и съответно – от техните адвокати, се очаква нещо съвсем различно – да съумеят в обема от три страници да представят резюме на случая, а на една страница да изложат кратко оплакванията за всяко едно от нарушенията на Конвенцията, след което в раздел „G“ да посочат какви вътрешни средства за защита са използвали. Не е допустимо никой от тези три раздела да остава непопълнен, а да се използва възможността в свободен текст като допълнение да се излагат отделните раздели. Подобен пропуск се „санкционира“ чрез неприемането на жалбата за редовна. Целта е Съдът да възприеме фактите и оплакванията от съдържанието на самия формуляр, а не да бъде препращан към допълнителното изложение.
На трето място, не всички основни документи се прилагат към жалбата. Жалбоподателите са длъжни да приложат всички решения и други документи в подкрепа на повдигнатите оплаквания за нарушени права по Конвенцията, защото Съдът не може да повярва само на техните твърдения. Ако един жалбоподател не е в състояние да представи даден документ, той трябва да обясни какви са причините за това и да докаже, че е сторил необходимото, за да се снабди с него.
На четвърто място, тясно свързана с предходния пропуск е и грешката, да не се представят всички междинни решения, а само последният вътрешно-съдебен акт. Съдът като международна институция няма как да разгледа оплакванията, ако не разполага с достатъчно доказателства, че жалбоподателят е направил всичко необходимо, за да защити правата си най-напред пред националните юрисдикции. Поради това е необходимо да се прилагат и протоколите от съдебните заседания (когато в тях се съдържа важна информация за процесуалното поведение на сктраните), както и самите жалби срещу съответните съдебни актове, за да се установи наличието или липсата на нарушение. Ако националният съд постанови решение, а впоследствие друг акт, в който излага мотивите към него (както е у нас за присъдите по наказателни дела), то е необходимо да се приложи и този последващ съдебен акт. Съответно жалбоподателят трябва да изисква от националните органи да му бъдат предоставени съответните документи и да направи необходимото, за да се снабди с тях (или поне да докаже, че е сторил всичко, което зависи от него, в тази насока).
Ако окончателното решение все още не е постановено, би било преждевременно да се депозира жалба.
Жалбоподателят е длъжен наред с това да докаже, че депозира жалбата си преди изтичането на 6-месечния срок от датата на окончателния съдебен акт във вътрешните процедури, което предполага, че той трябва да представи съответните доказателства за датата на получаването му (чрез прилагането на плика, на препоръчаното писмо и др.п.) или на коя дата е бил постановен актът.
Ако не съществува вътрешно средство за защита, жалбоподателят трябва да докаже, че не са изтекли 6 месеца, считано от действието, мярката или решението, от което се оплаква.
На пето място, формулярът на жалбата не е подписан с оригинален подпис на последната страница. Доколкото това е официален юридически документ и има съответните правни последици, той трябва да носи подписа на самия жалбоподател или на неговия адвокат. Фотокопие на подписан формуляр не се допуска. Затова не е допустимо да се изпраща по факс подписан формуляр на жалба до Европейския съд.
На шесто място, дружествата или различните организации не попълват съответните рубрики, които се отнасят до техните официални представляващи. Дори когато едно дружество или организация са представлявани от адвокат, следва в §§ 16-23 да се посочат името, координатите и функциите на официалния представител, който е упълномощен да депозира жалбата и да подпише пълномощното за представителство от адвокат. В тази връзка е необходимо да се представят съответните документи, от които да се установи кой е официалният представляващ за съответната организация или дружество ( извадки от протокол, устав, съответен регистър и др.п.).
На седмо място, в част от жалбите е пропуснато да се посочи изложението на допуснатите нарушения. Жалбоподателят е длъжен да поясни какво е основното му оплакване. Съдът не може да извлече оплакванията от представените факти или документи на националните инстанции. Това е задължение на жалбоподателя, още повече, че текстовете на конвенцията са твърде ясни и лесни за разбиране, като напр., право на свобода, право на семеен живот, право на справедлив процес, свобода на изразяване и пр. От изключителна важност е едовременно с посочването на съответния текст с няколко кратки фрази да се изложи същината на оплакването:
• Например, по чл. 3 – полицията ме постави белезници; в килията нямаше отопление и не ми даваха храна в продължение на три дни; разболях и имах нужда от лекарски грижи заради бронхита, който получих;
• По чл. 5 – аз бях задържан незаконно на границата в продължение на три дни без да ми пояснят защо и без да ми разрешат да се обадя по телефона на адвокат или на семейството ми;
• По чл. 6 – наказателното производство, започнало срещу мен, продължи 9 години и 8 месеца на две съдебни инстанции (подобно оплакване няма да бъде прието за допустимо от български жалбоподатели поради наличието на ефективно вътрешно средство за защита, което следва да бъде изчерпано – глава IIIa от Закона за съдебната власт и чл. 2а от ЗОДОВ – бел. моя – Св.М.);
• По чл. 8 – правото ми на неприкосновен семеен живот бе нарушено, защото дъщеря ми бе осиновена без моето съгласие и без аз да бъда преди това консултиран или да участвам в самата процедура.
На осмо място, в част от жалбите не е попълнен разделът за използваните вътрешни средства за защита с посочването на датата на окончателния съдебен акт, за да може съдът бързо да установи дали е спазен или не 6-месечният срок. Достатъчно би било, например:
• при оплакване по чл. 5 относно задържането от полицията да бъде записано, че жалбата отхвърлена от Върховния съд на 05.12.2013 г.;
• или – искането да се депозира жалба пред Апелативния съд отхвърлено на 14.01.2015 г.
Подробностите и детайлите относно отхвърлянето на жалбата могат да бъдат представени в допълнителното изложение. Ако един жалбоподател счита, че не е разполагал с никакви вътрешни средства за защита или средствата са неефективни, той трябва кратко да изложи аргументи за това.
На девето място, не се отбелязва срещу коя държава е депозирана жалбата, защото не е попълнено съответното поле, в което трябва да се постави „х“ в раздел D. Жалбоподателят трябва да посочи държавата – ответник. Компетентността на Съда зависи от това и не е негова работа да „отгатва“ в хода на запознаване с жалбата и приложените документи коя е тази държава.
На десето място, не се попълва списъкът на документите, приложени към жалбата. Ако предвиденото място е недостатъчно, може да се приложи допълнителен списък. Във всеки случай Съдът трябва да открие номерирания и хронологично подреден списък от документи с цел бързо обработване на жалбата.
На единадесето място, много често жалбите се изпращат в последния възможен момент преди изтичането на 6-месечния срок. Така, ако жалбоподателят е пропуснал да отбележи нещо важно в жалбата си или да приложи някакъв документ, той рискува жалбата му да бъде отхвърлена като неокомплектована спрямо изискванията. Затова Съдът препоръчва жалбата да бъде подготвена и адресирана до Съда във възможно най-кратък срок след окончателния съдебен акт или след съответното действие, което е предмет на оплакването. Така, ако се окаже, че тя не отговаря на някое от формалните изисквания, има време и възможност грешката да бъде „поправена“. В противен случай 6-месечният срок ще се счита за пропуснат.
На последно място, ако има достатъчно време за изпращането на повторна жалба, е необходимо да се знае, че повторният формуляр на жалба трябва да бъде отново попълнен съобразно изискванията на Правило 47 и отново да бъдат приложени всички необходими документи, защото първоначалният формуляр и документите към него са междувременно унищожени. С други думи, жалбоподателят не може да се позовава на първоначалната си жалба и на приложените към нея документи, а трябва да процедира така, като че ли до този момент не е изпращал никаква жалба.

 Изключения от стриктното спазване на изискванията за попълване формуляра на жалбата са предвидени в чл. 47§5.

Макар и да не отговарят на всички изисквания, в отделни случаи една жалба може да бъде придвижена и представена на съдия, когато:
• искането е свързано с прилагането на привременни мерки:жалбоподателите не са длъжни да попълнят формуляра и да го комплектоват с всички необходими документи в случаите, когато искат спешна намеса. Те обаче допълнително са приканвани в приемлив срок да направят това;
• Ако жалбоподателите дадат достатъчно задоволителни обяснения за причините, поради които не могат да спазят правилата – например, такива изключения са били разрещавани на осн. чл. 47, §5.1а, когато задържаните лица не са имали достъп до някои документи; когато един задържан чужденец има затруднения да разбере какво точно се изисква от него да направи; в случаи на жалбоподатели, живеещи в зони на въоръжени конфликти, в които администрацията и различни обществени услуги не функционират нормално и възпрепятстват достъпа до документи;
• В твърде изключителни случаи, когато в една жалба се повдигат важни въпроси, свързани с тълкуването на практиката на Съда или на Конвенцията и имат отношение към ефективното функциониране на механизма на действие отвъд обстоятелствата на конкретния казус.
В доклада е отбелязано специално, че преценката за съответствие на всяка една жалба с чл. 47 от Конвенцията се извършва въз основа на инструкции, които са одобрени от пленарния състав и под надзора на председателя на Съда, който е консултиран във всички случаи, при които се повдигат нови въпроси по повод приложимостта на процедурата или имат отношение към нея.
Анализът показва наред с това, че въведената промяна от 1 януари 2014 г. 6-месечният срок да изтича към датата на депозиране на попълнения формуляр на жалба, а да не се отчита датата на т.н. „първо писмо“, бързо е била възприета. На 9 септември 2014 г. в своето решение по допустимост Malysh et Ivanin c. Ukraine (по жалби №№ 40139/14 и 41418/14) Съдът ги е обявил за недопустими поради неспазването на 6-месечния срок с мотива, че жалбоподателите не са изпратили отново повторно попълнен формуляр, съгласно изискванията на правило 47. Безспорно е възприето в практиката на Съда, че датата на депозиране на жалбата е тази, на която е изпратен изцяло попълнение формуляр на жалба и никакъв документ след това няма да бъде взет под внимание.
В доклада се отчита, че общият брой на жалбите, обявени за недопустими от едноличен съдия поради неспазването на 6-месечния срок не се е увеличил. През 2014 г. цифрите показват известно понижение и само 8 % от всички депозирани жалби са били отхвърлени на това основание, докато в предходните години техният относителен дял се е движел между 9 и 12 %. Изводът е, че адвокатите в отделните държави твърде бързо са си взели поука по повод срока, поради което спазването му се е подобрило.
Докладът завършва с извода, че промените в правилата на Съда са постигнали целите си, а новата редакция на чл. 47 ясно посочва на жалбоподателите какво точно трябва да съдържа жалбата им. Болшинството от тях без затруднения успяват да се справят. Това позволява ефективното филтриране на жалбите и пести много време на Съда и на секретариата, които по този начин могат да отделят подобаващо внимание на други задачи и да не са толкова пренатоварени. Секретариатът установява, че качеството на представяните пред Съда жалби значително се е подобрило.
Все пак, в доклада е направена уговорката, че, вземайки под внимание типичните пропуски, допускани при попълването на жалбите и твърде значителният брой неправилно попълнени жалби, Съдът ще направи необходимото, за да даде обяснения и насоки за потенциалните жалбоподатели, за да се повиши прозрачността и достъпа до информация за неговите процедури. Предупреждения и обяснения на източниците на чести недоразумения ще бъдат добавени както в самия формуляр за жалба, така и в указанията към него.

Liked it? Take a second to support svmargaritova on Patreon!
  1. Все още няма коментари.
  1. 0 trackbacks