Hristova and Others v. Bulgaria(Application no. 56681/15) 5 septembre 2023
Решение на Комитет
Дело, подобно на KostovandOthersv. Bulgaria (nos. 66581/12 and 25054/15, 14 May 2020)
През 2013 г. Министерският съвет отчуждава поземлен имот от 987 кв.м. в околностите на София, собственост на жалбоподателите, за изграждане на път. След обжалване пред Върховния административен съд е определено обезщетение в размер на 2112 лева – т.е. 2,14 лв. на кв.м. В съдебното решение е отбелязано, че имотът, макар и в урбанизирана територия, се използва като земеделска земя, поради което размерът на обезщетението за собствениците следва да се определи на базата на цените на подобни парцели земеделска земя, които са били обект на сделки през съответния период, предшестващ отчуждаването. Установени са само две сделки за земя, отговарящи на поставените критерии, като земята е продадена съответно за 2,88 лв. и 0,43 лв. на кв.м. Въз основа на тези стойности Върховният административен съд определя горепосочения размер на обезщетението.
Bozhilov and Others v. Bulgaria(Application no. 56383/15), 5 septembre 2023
Решение на Комитет
Дело, подобно на Kostov and Others v. Bulgaria (nos. 66581/12 and 25054/15, 14 May 2020)
През 2013 г. Министерският съвет отчуждава два имота в околностите на София, собственост на жалбоподателите, с обща площ 4613 кв.м., за изграждане на път, като предоставя обезщетение от 4737 лева т.е. около 1,02 лв. на квадратен метър. Обезщетението не е изчислено на базата на цените на съпоставими имоти, тъй като се установява, че не е имало сделки с подобни имоти в периода, предшестващ отчуждаването. То е определено на основание Наредбата за изчисляване стойността на земеделските земи. С окончателно решение от 5 май 2015 г. Върховният административен съд потвърждава решението на Министерския съвет, включително относно размера на обезщетението. Той установява, че земята на жалбоподателите е „земеделска земя в рамките на урбанизирана територия“ и потвърждава, че наредбата е приложима, тъй като нито един имот от такъв тип не е бил предмет на сделки през съответния период, предшестващ отчуждаването.
Koilova et Babulkova c. Bulgarie(Requête no 40209/20, 5 septembre 2023
Жалбоподателките, които от 2009 г. са живели в Лондон като двойка, сключват там през 2016 г. граждански брак. През май 2017 г. първата от тях сезира община „Люлин“ в гр. София с искане да бъде вписана промяна в регистрите за гражданско състояние в семейното й положение, че е омъжена. Кметът на общината отказва да удовлетвори молбата с аргумента, че българският правен ред не разрешава това, тъй като съгласно чл. 5 от Семейния кодекс бракът е съюз между мъж и жена. Отказът е обжалван пред Административния съд на София град, който оставя жалбата без уважение, тъй като приема, че бракът между лица от един и същ пол, сключен в Обединеното кралство, не може да бъде валиден в България и да породи задължения за администрацията да направи съответните вписвания в регистрите, тъй като противоречи на правния ред. Съдът отбелязва наред с това, че това решение не противоречи на нормите на правото на Европейския съюз и на ЕКПЧ. Решението е обжалвано и е оставено в сила от ВАС.
Nakovski v. Bulgaria (Application no. 78684/17),18 July 2023
Решение на Комитет
Решение, подобно на делото TodorovandOthersv. Bulgaria
Жалбата е по повод отнемане на имущество поради предполагаеми облаги от престъпление в производство по Закона за отнемане на облаги от престъпна дейност от 2005 г. Спорните активи са оценени на стойност 3 144 250 лева. Отнемането е постановено с решения на Габровския окръжен съд от 3 май 2012 г. и Великотърновския апелативен съд от 2 юни 2016 г. Съдебният акт влиза в сила на 22 май 2017 г., когато Върховният касационен съд не допуска до касация жалбата на жалбоподателя.
Делото засяга основно два въпроса по член 10 от Конвенцията. Първият е дали отстраняването на заместник-председател на българския парламент от поста му поради негови публични изявления може да се разглежда като „намеса“ в правото му на свобода на изразяване по смисъла на чл. 10 § 1, по-специално в светлината на естеството на този пост. Вторият въпрос е дали това отстраняване, което се основава главно на изявление, оправдаващо „Народния съд“ – извънреден наказателен трибунал, действал след установяването на комунистите на власт през периода 1944-48 г., може да се разглежда като отговарящо на изискванията на чл. 10 § 2, и по-специално – че е бил „необходим в едно демократично общество“ .
Жалбата е по повод процедурата и продължителността на производство по Хагската конвенция за връщане на дете в страната на неговото обичайно местопребиваване.
През 2014 г. жалбоподателят (италиански гражданин) се жени за българска гражданка в Обединеното калство, където им се ражда син. През 2017 г. семейството се премества в Швейцария. През юли 2019 г. майката, която е с детето на почивка в България, информира съпруга си, че няма да се върне в Швейцария. На 25 юли 2019 г. бащата прави искане за връщане на детето по Хагската конвенция.
Жалбата е по повод отвличането на дете и отказа на българския съд да разпореди незабавното му връщане в страната на неговото обичайно местопребиваване.
През август 2018 г. жалбоподателят, който е хърватски гражданин, се жени за българката В.К. , която ражда момиченце през октомври с.г. Те живеят в Германия. През декември 2019 г. семейството пристига в България и малко по-късно майката информира жалбоподателя, че няма да се завърне в Германия. Той се връща сам обратно. На 17 март 2020 г. жалбоподателят прави искане за връщане на детето на основание Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца и се позовава едновременно и на Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от 27 ноември 2003 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и въпроси, свързани с родителската отговорност („Регламент Брюксел II бис“).
Staneviv. Bulgaria (Application no. 56352/14), 30 May 2023
Жалбоподателките са майка и дъщеря, чийто съпруг и баща загива при автомобилна катастрофа, причинена от Т.Х. на 21 август 2010 г. В хода на образуването досъдебно производство се установява, че това лице е страдало от биполярно афективно разстройство и към момента на злополуката е било в състояние на невменяемост. Т.Х. е бил диагностициран през 1999 г., но в резултат на медикаментозното му лечение успява да завърши университет, да започне работа и е притежавал правото да управлява МПС. След назначената психолого-психиатрична експертиза непосредствено след злополуката и заключението на експертите досъдебното производство е прекратено без на Т.Х. да му бъде повдигнато обвинение.
A.E. v. Bulgaria (Application no. 53891/20), 23 May 2023
Жалбоподателката по време на събитията е била на 15 години. След смъртта на баща й през 2018 г. тя е била в конфликтни отношения с майка си и започва връзка с 23-годишен младеж – Д.М. През април 2019 г. заживява в неговата къща на село. По думите й приятелят й редовно я биел. Вечерта на 8 септември 2019 г. той й нанася побой, след който тя търси медицинска помощ. Прегледана е в спешно отделение от съдебен лекар, който в медицинското си заключение описва всички нейни наранявания и посочва, че А. е получила травматични увреждания (хематоми и натъртвания по главата, врата и тялото), които биха могли да бъдат причинени по описания от нея начин и да са й причинили болка и страдание. На 10 септември майката подава сигнал до социалните служби, че дъщеря й е била бита от Д.М. На 26 септември социалните служби уведомяват прокуратурата за извършено престъпление спрямо непълнолетно лице, описвайки горния инцидент, както и няколко по-ранни побоища, и са поискали образуване на досъдебно производство. В писмото е посочено, че в случая са извършени няколко престъпления срещу момичето – опит за убйство по чл. 115, тъй като Д.М. е съборил А.Е. на пода, натискал е врата й с ръце, което се доказва от белезите по шията й. Освен това данните сочат и за престъпление по чл. 187 НК – малтретиране на непълнолетно лице, намиращо се под грижите на Д.М. Наред с това той е живеел на съпружески начала с лице под 16 г., което е и престъпление по чл. 191 от НК. Районният прокурор на Костинброд разпорежда на полицията извършването предварителна проверка, след което отказва да образува досъдебно производство, като намира, че извършеното престъпление представлява лека телесна повреда и то се преследва по частен път. Жалбите до по-горните прокурорски инстанции са оставени без уважение.
Жалбоподателката повдига оплакване по чл. 14 във връзка с чл. 3 основно поради това, че неуспехът на властите да й осигурят защита както по закон, така и на практика, произтича от по-широката институционална толерантност към домашното насилие и от безразличието им в такива случаи, които безспорно засягат жените повече от мъжете. Правителството оспорва тези твърдения.
A.E. v. Bulgaria (Application no. 53891/20), 23 May 2023
Жалбоподателката по време на събитията е била на 15 години. След смъртта на баща й през 2018 г. тя е била в конфликтни отношения с майка си и започва връзка с 23-годишен младеж – Д.М. През април 2019 г. заживява в неговата къща на село. По думите й приятелят й редовно я биел. Вечерта на 8 септември 2019 г. той й нанася побой, след който тя търси медицинска помощ. Прегледана е в спешно отделение от съдебен лекар, който в медицинското си заключение описва всички нейни наранявания и посочва, че А. е получила травматични увреждания (хематоми и натъртвания по главата, врата и тялото), които биха могли да бъдат причинени по описания от нея начин и да са й причинили болка и страдание.
Hristova and Others v. Bulgaria(Application no. 56681/15) 5 septembre 2023
