Affaire D.M.T. et D.K.I. c. Bulgarie (requête no 29476/06), le 24 jullet 2012
Жалбоподателите са съпрузи. Г-н Д. е заемал отговорна длъжност в СДВР в сектора за борба с икономическата престъпност. На 28 юли 1999 г. бизнесмен депозира сигнал в НСБОП с твърдението, че жалбоподателят му е искал като подкуп значителна парична сума. Срещу последния е образувано досъдебно производство, той е задържан и с окончателно решение от 21 октомври 2005 г. е осъден за опит за измама на 7 г. лишаване от свобода и конфискация на ½ от неговия дял от семейното жилище, като наред с това е лишен и от правото да заема длъжност в МВР. В хода на цялото досъдебно и съдебно производство той е бил временно отстранен от заеманата от него длъжност. Въпреки неколкократно отправените искания да бъде прекратено правоотношението му с МВР, за да предприеме действия по пенсионирането си или да започне работа извън системата на МВР, както наказателните съдилища, така и административните, приемат молбите му за неоснователни или недопустими. Неговият административен ръководител отказва да го възстанови на каквато и да било длъжност в хода на цялото производство, както и да го преназначи на друга, позовавайки се на воденото досъдебно производство. Служебното правоотношение на жалбоподателя е прекратено едва след окончателното решение на ВКС – през декември 2005 г. През целия този период той не е имал право да заема никаква платена длъжност както сферата на държавния, така и в частния сектор.Жалбоподателят повдига оплакване за това, че за прекалено дълъг период от време той е бил поставен в една несигурна икономическа ситуация и не е могъл да осигури доходи за семейството си, поради което така се е стигнало до неоправдана намеса в правото му на зачитане на личния живот. Съдът анализира наложената мярка и установява, че тя е постановена на основание действащото законодателство, чиито норми са предвидими и ясни (т.е. тя е законна) и преследва легитимна цел. Ето защо той подлага на анализ нейната пропорционалност – т.е. дали тя е била необходима във връзка с воденото срещу жалбоподателя наказателно производство и какъв е ефектът от отстраняването му от длъжност и ограниченията, които му се поставят за търсене на нова работа. Съдът отбелязва, че по принцип, ако в по-нормални срокове един държавен служител бъде отсранен от поста си в такава ситуация поради конфликт на интереси, то това няма да е оправдано, ако този период бъде прекомерно дълъг, както е в настоящия случай – повече от 6 години, като 2,5 години от този срок се дължат на пропуски на самите власти – както на органите на досъдебното, така и на тези на съдебното производство. Той посочва, че, тъй като властите не са предоставили убедителни обяснения за техния отказ да освободят жалбоподателя от длъжност, което би му позволило да потърси друга работа, Съдът не е бил убеден, че това би могло да попречи на хода на наказателната процедура и това ограничение не може да бъде прието като необходимо и пропорционално на преследваната цел, нито като нормална и неизбежна последица на тази процедура. (§131) Поради това той достига до извода, че ограничителните мерки не са осигурили справедлив баланс между интересите на жалбоподателя и тези на обществото като цяло и че неприкосновеността на личния живот на съответното лице е била засегната без достатъчно основание, съгласно втория параграф на член 8 от Конвенцията, поради което е допуснато нарушение на чл. 8. Поради липсата на законова възможност за претендиране на обезщетение при допуснато нарушение на чл. 8, е установено нарушение и на чл. 13.
Европейският съд установява две нарушения и на чл. 6 във връзка с непредоставянето на жалбоподателя на възможност да се запознае с наказателното обвинение срещу него, да организира ефективно своята защита, както и поради прекомерната продължителност на наказателния процес. Поради липсата на възможност за обезвреда за прекомерната продължителност на процеса е установено нарушение и на чл. 13 във вр. с чл. 6
