Affaire Golemanova c. Bulgarie (Requête no 11369/04), 17 février 2011
Жалбоподателката е била записана в регистрите по гражданското състояние под името Донка, но това собствено име никога не е използвано нито от самата нея, нито от хората, които я познават и с които е създала семейни и социални отношения. Известна e от най-ранна възраст под името Мая, научава за истинското си име едва на 11 години и желанието й е да използва официално това име, с което е позната в обществото. Поради тази причина тя завежда дело за промяна на собствено име на основание чл. 19 (1) от Закона за гражданското състояние от 1999 г. Пред районния съд са изслушани нейна братовчедка, колежка от работата и кмета на града, в който тя живее. Последният свидетелства, че не познава жалбоподателката лично, тъй като е отскоро в града, но представя декларации от трима нейни съграждани, които потвърждават, че я познават под името Мая. Съдът приема за установено, че жалбоподателката винаги е било известно под името Мая, което се доказва, в частност, с показанията на двете разпитани свидетелки, както и с представената от кмета на Койнаре декларация. Въпреки това съдът приема, че липсват „важни обстоятелства“ по смисъла на закона, поради което отхвърля искането й. По нейна жалба Плевенският окръжен съд насрочва заседание, в което са разпитани две братовчедки на жалбоподателката. Въз основа на техните показания ибез да вземе под внимание тези на свидетелите, изслушани от първоинстанционния съд, въззивната инстанция приема, че в случая може и да са налице „важни обстоятелства“, но жалбоподателката не е доказала, че е известна пред широк кръг от обществото с името Мая. ВКС възприема изцяло мотивите на окръжния съд и оставя жалбата без уважение.
Жалбоподателката повдига оплакване по чл. 8 по повод отказа на българския съд да й разреши да промени името си, фигуриращо в официалните й документи за самоличност с това, с което е наричана от детството си и е известна в обществото.
Съдът приема, че жалбата е допустима, и припомня, че изборът и промяната на фамилни и собствени имена на физически лица, че тази проблематика попада в приложното поле на член 8 от Конвенцията, тъй като фамилните и собствени имена касаят личния и семейния живот на гражданите (вж. Burghartz c. Suisse, 22 февруари 1994, § 24, Stjerna c. Finlande, 25 ноември 1994 година, § 37, Guillot c. France, 24 октомври 1996, §§ 21 и 22)
Съдът отбелязва, че жалбоподателката е използвала възможността, предоставена й от вътрешното право, да заведе дело за промяна на собственото име. Искането й е разгледано на три съдебни инстанции (параграфи 15, 19 и 22 по-горе) в рамките на състезателна процедура; тя е представлявана от адвокат (параграф 12 (в края) по-горе); представила е документи като доказателство и по нейно искане са призовани и изслушани известен брой свидетели в подкрепа на тезата й за необходимостта от промяна на името й (параграфи 13 и 17 по-горе). Съдът счита следователно, че процесът на взимане на решение в конкретния случай е съпроводен от достатъчно процесуални гаранции в защита на законните интереси на жалбоподателката. Той отбелязва, че жалбоподателката не претендира, че официалното й собствено име Донка е осмиващо или социално неприемливо, и че тя се позовава на последната хипотеза, изложена в член 19 (1) от Закона от 1999 г., приемайки, че ситуацията може да се разглежда като „друго важно обстоятелство“. Българският законодател е възприел гъвкав подход в нормативната уредба за промяна на собствените имена. За да стигнат до крайните си заключения, съдилищата претеглят конкурентните интереси на съответния гражданин и тези на цялото общество. Съдът констатира, че в конкретния случай решенията, с които съдилищата отхвърлят искането на жалбоподателката, не изглеждат нито произволни, нито немотивирани. Съдът припомня в това отношение, че той не може да застава на мястото на вътрешните съдилища и да разглежда относимостта на едно или друго доказателство, представено от страните по делото. заключение Съдът счита, че вътрешните съдилища са изложили валидни и достатъчни аргументи, за да отхвърлят искането за промяна на собствено име, отправено от жалбоподателката. Въпреки неблагоприятния изход на делото за заинтересованото лице, Съдът счита, че законните му интереси са отчетени, но вътрешните съдилища правилно са преценили, че те не могат да бъдат поставени над общия интерес, целящ опазване на стабилността на идентифицирането на самоличността на гражданите. Съдът счита също така, че процесът на вземане на решение е съпроводен от достатъчно процесуални гаранции. Ето защо той приема, че ситуацията, от която се жалва жалбоподателката, не накърнява правото й на неприкосновеност на личния живот.
С 4 гласа „против” и 3 „за” Съдът намира, че не е налице нарушение на чл 8. По делото има общо особено мнение на тримата съдии.
