Affaire Gutsanovi c. Bulgarie (Requête no 34529/10)15 Octobre 2013

Жалабоподателят по време на събитията е председател на Общинския съвет на гр. Варна и член на изпълнителното бюро на БСП. В ранната сутрин на 31 март 2010 г. около 6.30 група по задържането от Областната дирекция на МВР-Варна и група от  за борба с с организираната престъпност на същата дирекция маскирани с качулки и въоръжени, нахлуват в дома на жалбоподателя, като разбиват входната врата на къщата и викайки „Полиция“, „отворете“, „не мърдайте“. Те влизат в спалнята на семейството, в която освен съпрузите са и двете им деца – на 5 и на 7 години, които при вида на въоръжените и маскирани непознати мъже започват да плачат и викат. На молбата на съпругата маскираните въоръжени мъже да излязат от стаята й било наредено да покрие главите на децата, за да не гледат какво става. Непосредствено след това в жилището идват униформени полицаи и  цивилни. Около обяд жалбоподателят е изведен от жилището и задържан. В 22.00 часа му е  връчена  заповед за  освобождаване, повдигнато му е обвинение в извършването на редица престъпления. Определена му е  72-часова мярка за задържане от следователя,  одобрена от прокурор, с цел да се  осигури явяването на г-н Гуцанов пред съд. Това става на 3 април в 12.00. Съдът потвърждава мярката за неотклонение „задържане под стража“ с мотива, че съществува риск жалбоподателят и другите обвиняеми да окажат натиск на свидетелите, да извършат други престъпления, както и да създадат документи с невярно съдържание. Апелативният съд оставя в сила наложената мярка, възприемайки изцяло мотивите на долната инстанция. По повод заболяването на жалбоподателя от бронхит той отбелязва, че няма пречки да бъде провеждано лечението му и в мястото за предварително задържане. По повод втора подадена молба за промяна на мярката за неотклонение на 18 май 2010 г. окръжният съд я оставя без уважение с мотива, че съдът “остава на мнението, че е било извършено престъпление, както и че обвиняемият има касателствокъм него;на второ място е налице реална опасност от извършването на престъпление срещу правосъдието, ако той бъде освободен“. Определението е обжалвано пред Апелативния съд. Последният изменя мярката за неотклонение на домашен арест на 25 май същата година, приемайки , че не съществува опасност обвиняемият да повлияе на хода на досъдебното производство. На 26 юли 2010 г. мярката е изменена на парична гаранция от 10 000 лв. Тя влиза в сила на 30 юли, когато  жалбоподателят е освободен.

Още преди жалбоподателят да бъде изведен от полицията журналисти от различни медии – вестници и телевизии, информирани предварително, отиват пред дома му , където заснемат извеждането му. Същия ден е дадена пресконференция с участието на Окръжния прокурор, Директора на РДВР-Варна и на териториалното поделение за борба с организираната престъпност, на която са дадени изявления във връзка с проведената операция, наречена „Медузите“, като е лансирана версията за залавянето на организирана престъпна група, участвала ввъв финансови нарушения и сключване на неизгодни сделки за покупка на рециклирани автобуси от Франция и Германия. Изявленията на окръжния прокурор са цитирани   в местния вестник „Черно море“. В интервюта пред няколко вестника и телевизии министърът на вътрешните работи прави недвусмислени изказвания за несъмнено доказаната вина за извършените тежки престъпления от страна на жалбоподателя.

Към настоящия момент е налице постановление на прокуратурата за прекратяване на досъдебното производство поради липса на достатъчни доказателства. То е обжалвано от жалбоподателя с искане да се измени основанието и да се приеме, че прекратяването на производството е поради липсата на доказателства.

Съдът отхвърля и трите възражения на правителствовто по повод повдигнатото оплакване за  нарушение на чл. 3 – че не са изчерпани вътрешноправните средства за защита;за това, че оплакването било преждевременно, защото производството срещу жалбоподателя все още не било приключило;както и че те нямали камеството на „жертви“, тъй като по отношение на тях не били приложени мерки, унижаващи човешкото им достойноство.

Съдът счита, че полицейската операция в дома на жалбоподателите не е била планирана и изпълнена по начин, чрез който  да се гарантира, че използваните средства са строго необходими за постигане на  крайните цели, а именно – задържането на лице, заподозряно в извършване на престъпления и събирането на доказателства в наказателно разследване. Той достига до извода, че четиримата жалбоподатели са били подложени на психологически стрес, който е генерирал силни чувства на страх, мъка и безпомощност у дома и, на тези нежелани ефекти,което  представляват унизително третиране в съответствие с член 3.  Доколкото в националното законодателстов липсва ефективно вътрешноправно средство за защита за репариране на тези вреди, той установява и нарушение на чл. 13 във вр. с чл. 3.

Съдът установява наред с това нарушения по чл. 5§3, чл. 6§2, чл. 8.

Author

Write A Comment