Affaire Kounov c. Bulgarie (Requête no 24379/02), 23 mai 2006
На 18 декември 1998 г., жалбоподателят е отведен в полицейското управление на гр. Русе във връзка с извършено престъпление – серия от кражби. Той дал писмени показания за извършена кражба на 18 декември 1998 г. съвместно с брат си. Според жалбоподателя той напуснал полицейското управление, след като бил освободен, като полицаите го уверили, че няма да бъде притесняван. На следващия ден било образувано досъдебно производство срещу него, в което не фигурирало обвинението за кражбата от 18 декември.Следователят разпоредил да му бъде наложена мярка за неотклонение задържане под стража. Междувременно полицейски доклад от 22 декември 1998 г. посочва, че жалбоподателят е избягал от полицейското управление и не е бил открит на адресите, известни на полицията. Издадено е постановление за местно издирване, след което, на 19 февруари 1999г., жалбоподателят е обявен и за национално издирване. Проведеното издирване се оказало безрезултатно. В този период от време, деянията, извършени на 18 декември 1998 г. били включени във възбуденото предварително следствие ; впоследствие, същото е отделено от шестте различи производства, всяко от които се отнасяло до кражба. На 24 февруари 1999 г., следователят повдигна обвинение срещу жалбоподателя за извършена кражба на 18 декември 1998 г. Считайки, че производството би могло да продължи в отсъствието на жалбоподателя, в приложение на членове 217a и 268, алинея 3 от НПК, той назначава служебен защитник. Постановлението за повдигнато обвинение е връчено на адвоката, който представлява жалбоподателя и в последващите етапи на производството. Жалбоподателят е признат за виновен и осъден задочно на 4 години лишаване от свобода с присъда от 7 юли 1999 г., която не е обжалвана от служебно назначения адвокат. По друго паралелно течащо наказателно дело жалбоподателят е осъден отново задочно с присъда от 8 юли 1999 г. Въпреки направеното искане за възобновяване на производството на осн. чл. 362а от НПК ВКС не уважил молбата на жалбоподателя.
Съдът припомня, че ако дадена процедура протича в отсъствие на обвиняемия, то тя сама по себе си не е несъвместима с Конвенцията. Налице ще бъде обаче отказ от правораздаване в случай, че дадено лице, осъдено in absentia, не получи впоследствие правото дадена съдебна инстанция отново да постанови решение, след като го е изслушала на основание изискванията на член 6 на Конвенцията по основателността на обвинението от фактическа и правна гледна точка, от момента, в който не се възприеме за установено той да се е отказал от правото си да се яви и да се защитава. Съдът изтъква, че не е длъжен да се произнася дали жалбоподателят е избягал от полицейското управление или не, защото е предполагал, че щу ме бъде повдигнато обвинение, тъй като не се оспорва факта, че той е напуснал полицейското управление преди наказателното преследване формално да е започнало. Повдигането на обвинение срещу него за спорните деяния е станало едва два месеца по-късно, в негово отсъствие. Съдът достига до извода, че жалбоподателят е бил задочно осъден без да получи някаква официална информация по отношение на отправените обвинения или датата на неговото дело. Той припомня, че по повод предишни дела, приключили със задочни присъди, вече е приемал, че уведомяването на даден човек за наказателни преследвания срещу него, съставлява един юридически акт от изключително голяма важност и поради тази причина той трябва да отговаря на редица изисквания за форма и съдържание, които да могат да гарантират защитата на правата на обвиняемия и че дадена непълна и неофициална информация не би била достатъчна.
Съдът установява нарушение на правото на справедлив процес, тъй като на задочно осъдения жалбоподател му е било отказано правото за повторно разглеждане на делото без властите да са установили по безспорен начин, че той се е отказал от правото си да се яви пред тях.
