Anzhelo Georgiev and Others v. Bulgaria (Application nо № 51284/09),30 september 2014
Жалбоподателите са петима български граждани от гр. Варна – собственик, служители и консултант на дружество-интернет доставчик.
На 16 юни 2008 г. Районната прокуратура в гр. Варна образува производство срещу неизвестен извършител във връзка с извършено продължавано престъпление по чл. 172а, ал. 1 от НК поради разпространението на материали, нарушаващи интелектуалната собственост, чрез използване сървърите на дружеството в периода януари – май 2008 г. В постановлението на прокурора е разпоредено да се установи дали в дружеството има нелицензиран софтуер и ако има такъв, да се изземе, за да бъде разпоредена съответната експертиза, като резултатите бъдат докладвани незабавно на прокурора. Разпоредено е разследването да бъде извършено от служители на Централната служба за борба с организираната престъпност.
На 18 юни 2008 г. Въоръжени и маскирани полицаи нахлуват в два от офисите на дружеството. Те принуждават служителите да легнат на земята и нанасят удари по телата им. По отношение на втората и третия жалбоподатели използват електрошок, четвъртият е държан в продължение на час с белезници на гърба, закачен за решетката на прозореца. На петия е повален на земята, поставени са му белезници и е извлечен вън от офиса. Всички са обиждани и им е заповядано да не се обаждат.
Първият жалбоподател – управител на дружеството, не присъства по време на събитията в офисите. На следващия ден всички заподозрени се снабдяват с медицински свидетелства, удостоверяващи нараняванията им и депозират жалби по повод действията на полицаите.
В хода на извършената проверка по повод оплакванията на всички служители, присъствали на извършените обиски в двата офиса, са разпитани участвалите в операцията полицаи, които твърдят, че служителите са оказали съпротива, държали се обидно и арогантно, поради което се наложило използването на белезници, но отричат да са използвани елекрошокови палки.
Военно-окръжната прокуратура с постановление отказва да образува досъдебно производство срещу полицаите, приемайки, че те са действали в рамките на закона и че силата, която са използвали, е била оправдана поради оказаната съпротива от страна на служителите. През ноември Варненската военно-апелативна прокуратура отменя постановлението , констатирайки, че в преписката не се съдържат доказателства дали е образувано наказателно производство по повод подозрението за извършено престъпление по чл. 172а от НК; няма документ, удостоверяващ, че е получено разрешение от съдия за извършването на обиск в офисите; няма информация дали са са търсени, открити и иззети по време на операцията някакви доказателства във връзка с инвриминираното деяние. През март 2009 г. Варненската районна прокуратура (на която преписката е изпратена по компетентност), отказва да образува досъдебно производство срещу полицаите. Неговият извод се основава на заключението му, че действията на специалните части са били законосъобразни, съобразно чл. 72 от ЗМВР, тъй като служителите са се опитвали да заличат компютърна информация и са оказали съпротива на полицаите, поради което използването на специални средства – белезници и електрошок, е било оправдано. Това постановление е потвърдено от окръжната прокуратура.
Съдът уважава възражението на Правителството, че първият жалбоподател няма качеството “жертва”, тъй като не е присъствал в нито един от офисите по време на описаните събития, а четвъртият жалбоподател не е представил медицински документ за причинените му увреждания. Другите възражения за неизчерпване на вътрешните средства за защита са отхвърлени.
Правителството не отрича използването на помощни средства от страна на полицията, но твърди, че те са били необходими и оправдани с оглед характера на проведената операция и поведението на самите жалбоподатели, а причинените им увреждания не са достатъчно сериозни, за да попаднат в обхвата на чл.3 Тази теза не се възприема от Съда, който констатира, че употребената сила и причинените страдания са достатъчно сериозни и надхвърлят онзи минимален праг на тежест, който е допустим, съгласно стандартите при приложението на чл.3.
Затова той търси отговор на въпроса: дали употребената сила по време на полицейската операция от 18 юли 2008 г., е била абсолютно необходима с оглед конкреттните обстоятелства на случая.Съдът отбелязва, че нито прокуратурата, нито Правителството дават задоволително обяснение относно използването на белезници и електрошок, както и че не е извършено задоволително разследване при какви точно обстоятелства те са били употребени по отношение на тримата жалбоподатели. Не са били прегледани и записите от наличните видеокамери в офисите на компанията, каквото предложение е било направено от служителите на фирмата. Вместо това са били събрани свидетелски показания от полицейските служители, участвали в операцията. Не са идентифицирани и лицата, употребили сила, поради това, че те са били с качулки и тяхната самоличност не е установена. Съдът констатира, че липсата на отличителни белези, по които могат да бъдат установени служителите, участващи в специални операции поставят под въпрос ефективността на подобно разследване, позовавайки се на решението си по делото Hristovi v. Bulgaria, no. 42697/05, § 92, 11 October 2011. Той отбелязва наред с това, че властите не са изяснили дали действително вторият, третият и петият жалбоподатели не са се подчинили на заповедите на слежителите от ГДБОП и не са подложили на преценка оплакванията им. Той е “особено впечатлен”, че органите на прокуратурата са достигнали до извода, че употребата на помощните средства е била в рамките на необходимото единствено и само въз основа на показанията на полицейските служители, знаейки, че те причиняват болка и парализа за известен период от време . Той отбелязва, че не е изяснен въобще въпросът относно вида на използваните електрошокови устройства, както и че към момента на събитията в действащото законодателство са липсвали специфични разпоредби относно реда и начина на прилагането им. Липсата на специални инструкции за използването им само по себе си води до освобождаване на полицейските служители от задължението им да спазват стандартите на чл.3 от Конвенцията.(§76). Съдът, както и Комитетът по предотвратяване на изтезанията считат, че правилно обучените служители разполагат с много други достъпни за тях техники за контрол, когато се намират в непосредствена близост до човек, по отношение на когото те трябва да бъдат приложени. Той не е убеден, че целта да се предотвратни унищожаването на доказателства, съдържащи се в компютрите на дружеството (която сама по себе си е легитимна), не е могла да бъде постигната чрез по-подходящи и щадящи средства .
Европейският съд констатира неуспеха на разследващите органи да установят по-подробно точните обстоятелства на инцидента и причините за използване на сила в степента и вида, приложени от служителите на ГДБОП . Ето защо той заключава, че властите не са успели да изпълнят задоволително задължението си да опровергаят версията на жалбоподателите и Правителството не е представило убедителни аргументи, чрез които да се оправдае употребата на сила срещу тримата жалбоподатели.
Европейският съд достига до заключението, че по време на полицейската операция от 18 юни 2008 г. по отношение на тримата жалбоподатели е била използвана сила, несъвместима с чл. 3 от Конвенцията и че властите не са извършили ефективно официално разследване. Поради това той намира, че е налице нарушение на чл. 3 и в двата му аспекта – материално-правен и процесуален.
