На 21 януари 2016 г. Европейският съд за правата на човека постанови решение, в което установи три самостоятелни нарушения на чл. 3 от Конвенцията по делото Boris Kostadinov v. Bulgaria (Application no 61701/11), свързани с неправомерна употреба на сила от страна на полицията и неефективност на проведеното разследване по повод оплакванията на жалбоподателя срещу незаконните действия при задържането му и упражненото насилие срещу него.
В своето днешно решение по делото Myumyun v. Bulgaria (no. 67258/13) Европейският съд установи нарушение на чл. 3 от Европейската конвенция за правата на човека поради неправомерно упражненото насилие от страна на полицейски служители срещу български гражданин, заподозрян в извършването на кражба. Делото е класифицирано във втора група по важност и е разгледано с приоритет.
Европейският съд по правата на човека постанови решение, в което установи две самостоятелни нарушения на чл. 3 – забрана за нечовешко и нехуманно третиране и изтезание и неефективност на разследването по повод направеното оплакване за малтретиране от страна на полицейски служители. Той квалифицира действията на полицаите като форма на изтезание – най-тежкия и укорим вид нарушение, което се констатира много рядко по дела с оплаквания за малтретиране от страна на полицейските органи.
Делото VASIL HRISTOV v. BULGARIA
На 16 юни 2015 г. Европейският съд по правата на човека постанови решение, в което за пореден път отбеляза, че съществуват сериозни проблеми във връзка с неефективното разследване на нарушения по чл. 2 и чл. 3 от Конвенцията в случаите на причиняването на смърт или на унизително и нечовешко отношение и малтретиране.
Делото S.Z. срещу България
На 3 март 2015 г. Европейският съд постанови решение, в което установи нарушение по повод неефективността на воденото разследване във връзка с отвличането, изнасилването и опита за принуждаване на жалбоподателката да бъде изведена в друга държава да проституира. Освен че прецени, че жалбата трябва да бъде разгледана с приоритет (тя е регистрирана на 3 май 2012 г.), той я класифицира с второ ниво на важност.
На 16 декември Европейският съд за правата на човека постанови последното си решение за годината по жалбата на българския гражданин Димчо Димов (жалба № 57123/08). В него той установи нарушения на чл. 3 и чл. 8 от Европейската конвенция за защита правата на човека.
На 1 юли 2014 г. Европейският съд по правата на човека постанови решението си по делото Dimitrov and Others v. Bulgaria /по повод смъртта на Ангел Димитров, известен с името Чората/. Жалбата е депозирана след приключване на делото окончателно пред ВКС през 2011 г., през декември 2011 г. и половин година по-късно – през юли 2012 г. Съдът преценявайки, че тя следва да бъде разгледана с приоритет, я изпраща на Правителството, като му задава поредица от въпроси, свързани със спазването на процедурните гаранции на чл. 2 и чл. 3 от Конвенцията. В рамките на две години е разменена цялата кореспонденция между страните, така че в рекордно кратък срок – само за 2 години и половина Европейският съд постанови своето решение. Тази бързина едва ли е случайна. Чрез нея вероятно Съдът иска да обърне внимание на властите в няколко насоки. На първо място, че съществува сериозен повтарящ се /или наречен още структурен проблем/ относно прекомерната употреба на сила при задържането на лица и липсата на ефективно разследване, което да доведе до отговорността на полицейските служители, които си позволяват да нарушават националното законодателство безнаказано и дори в известна степен мълчаливо /а понякога и явно/ подкрепяни от своите началници. На втора място – националният съд не е склонен да спазва стандартите, установени от Европейския съд относно процесуалните аспекти на чл. 2 и чл. 3
Решенията от 4 декември 2012 г.
/резюмета/
Case of Lenev v. Bulgaria (Application no 41452/07), 4 December 2012
Жалбоподателят е задържан от служители на НСБОП на сутринта на 1 юни 1999 г. Поставена му е качулка на главата, повален е насилствено на пода на минивана с ръце зад гърба с белезници. По време на придвижването на автомобила е малтретиран от придружаващите го служители на полицията, като краката му са притискани от ненапълно затворената врата и са му нанасяни юмручни удари по тялото. Неколкократно автомобилът отбива от пътя и са му нанасяни удари от неизвестен брой лица. Около полунощ жалбоподагеляг е отведен в секретна квартира в района на Копривщица.Там е подложен на разпит и разбира, че е заподозрян в участие в заговор за убийството на бившия министър-председател на България Андрей Луканов (убит през ноември 1996 г. пред дома си). В секретната квартира жалбоподателят е разпитван от следователя Б.Б. и изтезаван (включително със забиване на клечки под ноктите му) с цел получаване на самопризнания. Самият следовател го заплашва, че