Atanasov c. Bulgarie (requête n°19315/04) 9 decémbre 2010
На неуточнена дата през 1996 г. започва разследване за убийство и изнудване. На 19.06.1997 г. жалбоподателят получава призовка и му е повдигнато обвинение, като е определена мярка за неотклонение „подписка“. На 1 юли 1997 г. следователят преценява, че пет други неидентифицирани лица са действали като съучастници и някои от тях не са открити. При тези условия той предлага на Окръжния прокурор от Хасково да прекрати наказателното производство и да продължи издирването на въпросните лица. С постановление от 18 юли 1997 г. Окръжният прокурор прекратява производството. През 2003 г. прокурорът установява, че две от издирваните лица са открити и производството е възобновено. След извършването на нови следствени действия с постановление от 1 декември 2003 г. Окръжният прокурор прекратява делото поради липса на доказателства, че жалбоподателят и другите обвиняеми са извършили въпросните деяния.
Съдът приема, че в случая делото е с известна фактическа сложност, свързана с броя на замесените лица, които не са открити в началото на разследването. Той констатира обаче, че сами по себе си тези обстоятелства не са основание за значителната продължителност на предварителното разследване. Европейският съд установява, че всъщност производството стои в мъртва точка около шест години (юли 1997 – август 2003) поради прекратяване на следствието. Съдът счита, че няма никакви доказателства да се заключи, че закъснението се дължи на поведението на жалбоподателя.
Съдът приема, че продължителността на производството не отговаря на изискването за „разумен срок” и достига до извода, че е налице нарушение на член 6 § 1.
