Balabanov v. Bulgaria (Application no. 70843/01), 3 July 2008
На 11 януари 1990 г. Плевенска окръжна прокуратура образува наказателно производство срещу жалбоподателя за кражби, злоупотреби и други престъпления, извършени през 1989 г. и в началото на 1990 г. На неуточнена дата срещу жалбоподателя е повдигнато обвинение. На 11 април 2005 г. Софийска окръжна прокуратура прекратява производството поради това, че за повечето престъпления е изтекла давност за преследване, а за останалите – че не е било установено, че жалбоподателят ги е извършил .
Периодът, който е взет предвид, започва на 7 септември 1992 г., когато Конвенцията влиза в сила за България. Въпреки това, при оценяването на разумността на срока, който е изтекъл след тази дата, Съдът отчита състоянието на производството по това време. То приключва на 11 април 2005 г. Периодът е дванадесет години, седем месеца и четири дни, през което време наказателното производство остава на етап предварително разследване. Съдът отбелязва, че случаят изглежда сложен, тъй като се отнася до множество престъпления, извършени от жалбоподателя. Въпреки това, от фактите по делото се установява, че поведението на властите, а не сложността на делото, е довело до прекомерна продължителност на производството. По-специално, забавянето се дължи на загубването на делото и на усилията то да се възстанови. Освен това, единствените следствени действия, извършени между 1999 г. и 2002 г., са разпит на няколко свидетели и възлагане на експертиза. Производството е прекратено само три години по-късно, през 2005 г. Тези закъснения са по вина на властите. От друга страна, няма индикации, че жалбоподателят, който е бил в ареста през по-голямата част от разглеждания период, да е бил отговорен за някое значително забавяне. Ето защо Съдът стига до извода, че в настоящия случай продължителността на производството е прекомерна и не е съответствала на изискването за „разумен срок“. Той установява нарушение на чл. 6§1, а във връзка с това – и нарушение на чл. 13.
