Bou Hassoun v. Bulgaria (Application no. 59066/16), 6 October 2020
решение на Комитет
През 2009 г. жалбоподателят, който е сирийски гражданин, пристига в България, през 2010 г. той се запознава с българската гражданска Г.М., през 2014 г. им се ражда син, а една година преди това – през 2013, той получава убежище.
На 22 октомври 2015 г. директорът на НСС издава заповед за експулсирането му с мотива, че действията му представляват потенциална опасност за националната сигурност, както и забрана за влизане или пребиваване на територията на страната за срок от пет години. В нея е посочено, че заповедта следва да бъде изпълнена незабавно, макар че подлежи на съдебен контрол на осн. чл. 46, ал. 1 и 2 от Закона за чужденците. На 26 октомври 2015 г. заповедта е обжалвана от жалбоподателя поради това, че в нея липсват мотиви и съответните фактически обстоятелства не са били надлежно установени. Наред с това е посочено, че мерките срещу него нарушават правата му по Конвенцията, защото експулсирането в родната му страна ще го изложи на риск предвид въоръжения конфликт там, а и така ще бъде отделен от семейството си, което е в България. С окончателно решение от 30 май 2016 г. ВАС оставя в сила заповедта за експулсиране, приемайки, че тя е законна и съответните факти са били правилно установени в хода на административното производство, тъй като имало данни, че жалбоподателят е замесен в незаконен трафик на чужди граждани. От решението не става ясно дали на адвоката е предоставен достъп до материалите по делото и класифицираната информация, съдържаща се там. Съдът не взема отношение по аргументите относно семейния и личния му живот.
Пред Европейския съд са повдигнати оплаквания по чл. 8, чл. 13 и чл. 1 от Протокол 7.
Съдът отбелязва, че този случай е подобен на множество други срещу България, измежду които: C.G. and Others v. Bulgaria, no. 1365/07, 24 April 2008; Kaushal and Others v. Bulgaria, no. 1537/08, 2 September 2010; and Raza v. Bulgaria, no. 31465/08, 11 February 2010; as well as Grabchak v. Bulgaria [Committee], no. 55950/09, 1 June 2017; Kurilovich and Others v. Bulgaria [Committee], no. 45158/09, 1 June 2017; and Gapaev and Others v. Bulgaria [Committee], no. 41887/09, 1 June 2017).
Заповедта за експулсиране се е основавала на вътрешна оценка на НСС, направена въз основа на неразкрити доказателства, съдържащи се в документи, които представляват класифицирана информация. ВАС не е осъществил реален контрол върху твърденията на изпълнителната власт. Неговият формалистичен подход означава, че той не е осигурил никакъв смислен независим контрол върху доказателствата, на които се е позовала изпълнителната власт.
Следователно, както и в цитираните по-горе случаи, въпреки че жалбоподателят е имал възможност да поиска съдебен контрол за приложените по отношение на него мерки, той не се е ползвал с минималната степен на защита срещу произвол, присъща на концепцията за законност, съгласно Конвенцията. Това означава, че намесата в правото му на зачитане на личния и семейния живот не е била „в съответствие със закона“, както го изисква §2 на чл. 8. Поради това Съдът не намира за необходимо да разгледа останалите въпроси относно пропорционалността на наложената мярка – дали тя е преследвала легитимна цел и била ли е необходима в едно демократично общество.
Освен установеното нарушение на чл. 8 Съдът установява и нарушение на чл. 13. ВАС не е извършил самостоятелна проверка на твърденията, че жалбоподателят представлява заплаха за националната сигурност; на адвоката на жалбоподателя не е предоставен достъп до материалите по делото; самият жалбоподател в националното производство изрично се е позовал на чл. 8 от Конвенцията, но ВАС въобще не е преценил пропорционалността на наложената мярка в светлината на този текст.
Колкото до оплакването по чл. 1 от Протокол 7, Съдът не намира за необходимо да го разгледа по същество, защото то се основава на същите факти, които са в основата на оплакванията по чл. 8.